Възможно ли е едно село в България да има положителен прираст на населението? Да, ако се казва Мирково и е до “Елаците мед”. Преди години то бе обявено на първо място по доходи и по условия за живот след селата в ЕС. Същото е и с Челопеч - и там повече са хората, които се заселват, от тези, които напускат, показва анализ на “Индъстри уоч”. Причината - “Дънди Прешъс Металс Челопеч”.

Там, където има предприятия на минносуровинната индустрия - “Асарел-Медет”, “Дънди Прешъс”, “Елаците мед”, “Аурубис България”, “Минстрой холдинг”, “Каолин” или въглищен добив и производство на електричество, както е в Маришкия басейн, общините регистрират икономически ръст, добра заетост и

доходи над средните

за страната

Може спокойно да се каже, че минната индустрия у нас не само че не е съсипана, но предимно български индустриалци я развиха и модернизираха, влагайки над 4 млрд. лв., и тя влезе в топ 5 на Европа.

В България се добиват основно мед, злато, сребро, олово, цинк, волфрам, телур, селен, молибден. А въглищата дават над 40% от производството на ток в страната. Извън металите и въглищата другият добив е на гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини, мрамор и др.

Индустриален опит, мислене с години напред, пари в развитие и в чиста среда са едни от чертите на тази индустрия. През 2015 г. в нея 374 предприятия произвеждат продукция за 2,58 млрд. лв. Добавената стойност е 1,15 млрд. лв. Производството расте с 9,8% годишно.

През 2015 г. над половината стойност на произведената продукция е от метални руди, близо една трета е от въглища. Около 15% е на неметални минерални суровини, а около 2% се дължи на спомагателни дейности в добива.

Производителността на труда е по-висока от тази при информационните технологии. Секторът е

втори в икономиката

с най-висока добавена стойност на работещ - 46 300 лв. на година за 2015-а. Всеки зает в добивната промишленост произвежда два пъти повече от работещия в преработващата индустрия, строителството, водоснабдяването, транспорта и логистика и пет пъти повече от туризма.

Тази индустрия осигурява работа на 1,3% от заетите в страната, а делът на заплати и осигуровки е 3% от всичките. Средната заплата към септември 2016 г. е 1435 лв. Преди нея са само IT секторът, телекомите, производството и разпределението на ток и ВиК секторът.

Освен това осигурява и работата на още 15 сектора в икономиката, които доставят 90% от стоките и услугите. Чрез минния бранш работа и поръчки има за 83 500 други предприятия с оборот от 88,6 млрд. лв.

В общините Мездра, Мадан, Рудозем, Лъки, Мирково, Челопеч, Ябланица, Панагюрище, където има минна индустрия, средните заплати са

по-високи от тези в

областите,

в които се намират. Най-големи разлики в нивата има в община Панагюрище - 4 пъти по-високи. Безработицата е по-ниска, в тези общини се увеличава медицинският персонал, има повече деца в детските градини от средното за страната. Тези данни означават високи доходи в семействата, деца в детските градини, осигурено медицинско обслужване.

След толкова милиарда инвестиции в добивната индустрия мит е, че производството е мръсно, запуснато, заплашва природата, живота и здравето на хората.

Въпреки това не всичко е розово. По стара българска традиция, когато едно нещо работи, винаги се намира някой, който да започне да му пречи. Всъщност минният бранш е поставен пред едно двойно предизвикателство: от една страна, екологичният натиск и от друга страна - незаконният добив, особено на инертни материали. Местният референдум в Трън, проведен през юни, подейства на минния бранш като шок. В резултат на близо двегодишна

целенасочено

провеждана

негативна кампания

срещу намерението за възстановяване на стар, изоставен рудник, населението в община Трън бе убедено да гласува за това общината да има правото да пречи на инвеститора. Въпросът беше формулиран така: “Против ли сте община Трън чрез общинския съвет да одобрява устройствени планове, определящи територии за добив и обработка на метални полезни изкопаеми?” 93% от гражданите казаха, че са против. И дадоха картбланш на общината да пречи на инвеститора. Който впрочем се отказа от намеренията си и напусна Трън.

Случаят в Трън повдигна една огромна въпросителна. Всеки знае, че подземните богатства съгласно конституцията са изключителна държавна собственост, а концесии за тяхното разработване се дават от Министерския съвет. В Трън се създаде опасен прецедент за това как една община с административни хватки може да саботира правителствено решение и да блокира провеждането на икономическата политика и политиката за развитието на регионите.

В минния бранш недоумяват от безучастното отношение на държавата по случая. Притесненията, че този прецедент може да се превърне в практика, сякаш започнаха да се оправдават - на 15 юли в село Ъглен, община Луковит, отново с референдум бе блокирана процедура по предоставяне на концесия за добив на инертни материали. В бранша вече се питат

кой ще бъде

следващият

концесионер,

който ще бъде принесен в жертва, докато държавните органи наблюдават безучастно.

Еконатискът отвътре се комбинира с натиск и отвън. Неспокойства у бранша будят високите екологични норми, които прие Европарламентът за тецовете. Те застрашават въгледобива в комплекса “Марица-изток”. Говори се, че България може да поиска дерогация, но общото усещане е, че отново сме се примирили и ще предадем тецовете, а с тях и целия си въгледобив, който ще бъде преустановен. Съдбата на стотици хиляди хора от Маришкия басейн явно не е важна. Държавата трябва да се ангажира активно и по един друг проблем, който измъчва от години концесионерите на инертни материали -

незаконния добив

В медиите периодично се изнасят сигнали за незаконни кариери за строителни материали като камъни, чакъл, пясък и др. и за скалнооблицовъчни материали. Оправданието на администрацията е, че няма капацитет да се бори с тези нарушения и че докато контролните органи се раздвижат, нарушителите вече са се изнесли от обектите и не могат да бъдат хванати. Законните концесионери на инертни материали пък от своя страна с право питат защо участват в тежки концесионни процедури и плащат концесионни такси, след като държавните органи не могат да пресекат незаконния добив, чрез който на пазара на строителни материали се появяват огромни количества продукция на дъмпингова цена?

С две думи - минният бранш, който е гръбнак на икономиката и стратегическо преимущество на България, е изправен пред сериозни предизвикателства.

Какви са доходите и какво влиза в общините

В община Панагюрище добивната индустрия дава 17,03% от местните данъци и общински такси. От концесии през 2015 г. в нея са влезли 2 696 135 лв. и това е 34,98% от приходите (без трансферите от централния бюджет). В избраната за сравнение община - Септември, общите приходи (без трансфери от държавния бюджет) са 2 708 002 лв. От концесии общината е получила 44 556 лв. Приходите от имуществени данъци и общински такси са 2 043 574 лв.

В община Раднево заетите са 11 610 души, което е 11,42% от общия брой в област Стара Загора. В добивната промишленост са ангажирани 47,42% от работещите в Раднево. В избрания регион за сравнение - Септември, общият брой наети лица е 3753 души, или 6% от общия брой в област Пазарджик. Средната брутна работна заплата в Раднево през 2015 г. е 2,34 пъти по-висока от тази в Септември и с 1,8 пъти по-висока от област Стара Загора. Средната заплата в сектор “Добивна промишленост” в Раднево е с 1,1 пъти по-висока от средната за общината, 2,58 пъти от средната в избрания регион за сравнение, 1,99 пъти по-висока от средната за областта.

Общо приходите (без трансфери от централния бюджет) на Раднево за 2015 г. са 6 357 189 лв. По данни на БМГК платените местни данъци и общински такси от бранша са около 25,25% от общите имуществени данъци и общински такси, или 5,63% от общите приходи.

В региона Мадан-Рудозем наетите са 5299 души, което е 17,01% от общия брой в областта. В добивната промишленост работят 20,68%. В избрания регион за сравнение - Берковица, общият брой наети е 3182 души, или 11,30% от всички в областта. Средната заплата в сектор “Добивна промишленост” в Мадан и Рудозем е с 1,74 пъти по-висока от тази за региона, 1,68 пъти от средната в избраната община за сравнение и 1,66 пъти по-висока от област Смолян.

В община Челопеч на работа са 1238 души. В добивната промишленост са заети 948 души, включително и от други общини. В избрания регион за сравнение - Трън, общият брой наети е 478 души, или 1,73% от всички. Средната заплата в Челопеч е с 2,33 пъти по-висока от тази за област София и 3,45 пъти по-висока от избрания регион за сравнение - Трън. Разликите се увеличават, когато се вземат предвид конкретно заплатите в сектор “Добивна промишленост”.

Средната брутна работна на работещите в този бранш от Челопеч е с 1,03 пъти по-висока от средната за общината, 3,56 пъти от средната в Трън и 2,41 пъти по-висока за област София.

В Мирково през 2015 г. заселилите се са 138 души, а изселилите са 41. В Челопеч заселилите се са 123 души, а изселилите са 40. И в двете общини показателят е по-висок от този на областно ниво и в избрания регион за сравнение.