Въпреки че през 2016 година зърнопроизводителите ни успяха да реализират на външни пазари рекордни количества зърно, те имат доста основания да са недоволни. И то не само от продължаващия спад в цените, който е глобална тенденция и няма как да се избегне.

А и от факта, че за добивите от реколта 2016 стопаните платиха значително по-висока цена заради неблагоприятни климатични условия. Това, както и общоизвестната ниска конкурентоспособност на зърнопроизводството в България в сравнение с другите европейски страни и държавите от Черноморския басейн, увеличава заплахата от фалити в този сектор, предимно за малки и средни производители. Това са фирми, които имат задължения към банки, защото натрупаните запаси от зърно от последните години лишиха много от тях от свеж паричен ресурс, а и са направили доста инвестиционни разходи.
Затова зърнопроизводителите са умерено оптимистични за близкото бъдеще и преди всичко – имат доста очаквания от новото правителство.

Малцина си дават сметка, че зад добрата реколта от миналата година стоят увеличени разходи“, каза пред списание .bg изпълнителният директор на Националната асоциация на зърнопроизводителите Светослав Русалов.
„Като количество и качество всичко беше добре. Но поради влажната и прохладна пролет посевите бяха изложени на опасност от разпространение на гъбични болести и земеделските стопани трябваше да извършат няколко извънредни третирания. По този начин себестойността на продукцията се оскъпи, което в съчетание с понижението на цената на международните пазари, не можеше да бъде компенсирано от повишените добиви“, каза Русалов.

Той не е съгласен и с легендите според него за големия износ или по-точно с преувеличаването на постъпленията от експорта.

„Много малка част от зърнопроизводителите изнасят самостоятелно продукцията си. На територията на страната оперират множество търговски компании с този предмет на дейност. А относно отражението на експорта на зърнени и маслодайни култури върху финансовото състояние на стопаните от сектора, следва да поясня, че много малко земеделски производители могат да си позволят да задържат продукция и да отлагат продажби в очакване на по-изгодни цени. Защото непрекъснато имат нужда от оборотни средства за обезпечаване на земеделската дейност“, каза Русалов.

Все пак в експорта на зърнени култури има доста пробиви и успехи. През ноември миналата година например отпаднаха лицензиите за износ на зърнени култури за държави извън ЕС. Това до голяма степен помогна на колегите на Русалов да реализират големите преходни запаси, натрупани през последните 2-3 години на пазари, които доскоро бяха непознати за тях. Русалов признава, че това е облекчило значително търговията. Имало например реализирани сделки за износ на българска пшеница и царевица за Египет.

Изобщо, държавата може доста да облекчи процедурите и да намали административната тежест. Това е само един от неотложните въпроси, които стоят пред целия земеделски сектор.

„Например, новото правителство и новият парламент трябва най-късно до края на 2017 г. да приемат дългочакания Закон за браншовите организации на земеделски производители. Миналата година проект за такъв стигна до парламента, но времето бе недостатъчно за приемането му. А с този проект всички браншови организации изразиха съгласие“, припомни Русалов.

Проблемът на сегашния закон е, че не изисква представителност от браншовите организации и по този начин в един и същи сектор от земеделието има множество асоциации и сдружения. А интересите се защитават по-лесно когато примерно всички зеленчукопроизводители, всички овощари, всички зърнопроизводители членуват в една организация.

Разбира се, от новото ръководство на земеделското министерство се очаква на първо място да осигури успешното приключване на Кампания 2017 по подаване на заявленията за подпомагане, както и да обезпечи нормалното протичане на процедурата за кандидатстване по схемата за намалена акцизна ставка за земеделско гориво през юни.

Част от нормативната уредба, регламентираща поземлените отношения, също следва да бъде преработена, с цел облекчаване на процедурите по отношение на земеползването. Например миналата година без дебат и без допитване до бранша парламентът промени Закона за стопанисване и използване на земеделските земи. С тях мерите, пасищата и ливадите бяха изключени от споразуменията за ползване на „белите петна“. Но в тях бяха включени „трайните насаждения“.

А много зърнопроизводители обработват точно такива описани като „трайни насаждения“ бели петна. Става въпрос за изкоренени лозя и овощни градини, за несъществуващи вече лавандулови градини и др. Които макар че са наречени „трайни насаждения“, са всъщност ниви, а след промените в закона зърнопроизводителите няма да могат да ги включват в масивите си и те ще се водят пустеещи земи.

Прави впечатление, че в последните години все повече се увеличават първично преработените продукти от зърно, които се експортират. Ако не наравно със самото зърно, то поне все по-големи количества. Например в последните години у нас се изградиха доста мощности за извличане на скорбяла от царевицата, а скорбялата е предимно експортен продукт. Изнася се все повече брашно вместо пшеница.

Инвестициите в такива странични доскоро дейности се правят преди всичко от крупните зърнопроизводители.

„За съжаление ние сме изолирани от възможностите за инвестиции в настоящата многогодишна рамка на Общата селскостопанска политика на ЕС. Подпомагането за сектора намалява, изкупните цени са ниски, а разходите се движат възходящо. Затова колегите търсят начини за оцеляване чрез диференциране и разнообразяване на производството и предприемат инвестиции и в други подотрасли“, обяснява ситуацията Русалов.

Националната асоциация на зърнопроизводителите се е включила активно в общественото допитване на Европейската комисия за модернизирането и опростяването на общата селскостопанска политика, което тече в момента. Позицията на организацията е за запазване на бюджетната рамка и продължаване на прилагането на директните плащания, с цел гарантиране на определено ниво на сигурност за дейността на земеделските стопани. Сред най-важните моменти, които трябва да бъдат застъпени в реформата според нашите зърнопроизводители са намаляването на административната тежест при прилагането на различните схеми и мерки, и лансирането на подходящи инструменти срещу ценовите, климатичните и фитосанитарните рискове. Особено важно според Русалов е да се постигне изравняване на директното подпомагане по първия стълб за стопанствата от старите и новите държави членки.