Кметовете на Севера с идеите им за икономически ренесанс пред “24 часа”

Икономическото възраждане на Северна България е значим и стратегически важен въпрос за развитието на страната. Това се видя и на дискусията, която “24 часа” направи в края на юни.

Каузата “Магистрала “Хемус” се оказа обединяваща за 350 депутати, кметове, бизнесмени от 11 области в държавата. Всички те са категорични - необходима е магистрала от София до Варна.

“Откакто магистрала “Хемус” бе изведена като приоритет, инвестиционният интерес към Велико Търново и общината се повиши драстично. В момента в града австрийска компания реализира инвестиция за 150 милиона евро.
В южната ни промишлена зона стартира създаването на индустриален клъстер, който ще обедини различни компании”. Така кметът на старопрестолната столица Даниел Панов представи предимствата и ефекта върху местната икономика, които имат важните инфраструктурни проекти.

“Строителството на “Хемус” ще доведе до създаването на още предприятия, изложбени комплекси, различни по характер и обем индустриални зони и клъстери. А именно инвестициите тласкат напред и повишаването на средните работни заплати, на жизнения стандарт, на приходите, които ще остават в общините”, каза още Панов.
“Пристанищната инфраструктура да се ползва пълноценно от държавата или да се предостави на общините”, апелира кметът на Силистра Юлиян Найденов.

“Най-краткият път от бившите съветски републики към Изтока е именно през този мост, 108 км се съкращават”, каза той по повод искането за изграждане на мост през Дунав, свързан с пътя Силистра-Шумен-Лесово. “Ще има подход и към двете магистрали, и към цялата страна. Когато говорим за развитието на Северна България, нека търсим възможностите за развитие - с наши средства, потенциални чужди инвеститори или Брюксел. В Германия, Унгария, Австрия река Дунав е изключително плавателна. Нашата част на Дунава не се използва и не се развива, както трябва да бъде.

Най-краткият път до бившите съветски републики до Изтока е Силистра - Кълъраш и спестява над 100 км”, коментира кметът.
Според него мостът е от голямо значение, още повече в контекста на магистрала “Хемус”.

“Не забравяйте, че най-североизточната част на България е град Силистра. Миналата година статистика показа, че Силистра, Разград, Търговище са най-изоставащи. Тогава помолихме да гарантирате, че ще бъдат подпомогнати. Да, сега казвате, че това ще се случи, вярвам, че това ще донесе равновесие в отделните региони в страната”, каза Найденов.

Регионалният министър Николай Нанков подчерта, че най-важно е мостът да бъде свързан с останалата част от пътната мрежа. Ако има трети мост над Дунав, той
със сигурност ще е край Русе или Силистра, каза Нанков.

Кметът на Шумен Любомир Христов илюстрира с пример нуждата от съединяването на трасето на “Хемус” .
“От Шумен до Варна за 40 минути, а до Търново - 2 часа и 20 минути. Разликата в километри е само 40”, каза кметът.

Управници от малки и големи населени места от Севера задаваха въпроси за реконструкцията и ремонтите на Ришкия и Върбишкия проход, третокласни трасета и за това как може да се спрат обжалванията на обществените поръчки.
Според Дарин Димитров, кмет на Търговище, градът е най-засегнат от завършването на магистрала “Хемус”.

“В добрия смисъл Търговище е най-засегнат от продължаването на магистралата”, каза той.

Доказателство бил общият устройствен план на града и общината. След като бил завършен, веднага се появил интерес към обособените икономически зони, но те трябвало да се свържат с магистралата.
Областният управител на Ловеч Георги Терзийски заяви, че аутобанът трябва да влезе във всички стратегически документи.

“Както казва премиерът Борисов, не се ли завърши магистрала “Хемус”, Северна България е загубена”, каза той.
“Велико Търново няма да стане икономически център, ако не бъде свързано с летището и гарата в Горна Оряховица”, обясниха хора от залата на министър Нанков. За целта трябвало да се направи 1,6 км тунел под Арбанаси.
Проф. Иван Тютюнджиев, декан на Историческия факултет на ВТУ, описа трите пътя от Античността, които минават през региона. “Всички, без значение какви са пристрастията им, прокарват единна програма. Пътят е част от тази програма и тя трябва да е свързана с артериите от Античността - Виа Игнация, Виа Диагоналис и Северният път”, изброи той.

По време на дискусията региналният министър Николай Нанков увери, че тунелът под Шипка е приоритет.

Той ще бъде направен след завършването на околовръстния път и може би ще е първият проект, който ще пуснем като пилотен под формата на концесия или публично-частно партньорство, каза той.
По време на форума бе поставен и въпросът за Севлиево и дали градът, който и в момента е промишлен център, ще бъде свързан с магистрала “Хемус”. .

“Ще има връзка на Севлиево с магистралата, но първо трябва да видим какво ще е трасето на аутобана, когато излезе ОВОС-ът”, каза в отговор министър Нанков.
Над два часа продължи оживеният дебат между министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков и хората от препълнената зала, дошли от Варна, Ловеч, Силистра, Търговище, Плевен, Габрово, Велико Търново, Разград, Монтана, Русе и Шумен.

Всички са убедени, че Северът може да достигне икономическата мощ на Юга най-вече с построяването на магистрала “Хемус”.

Затова “24 часа” дава думата на кметовете на градовете от Северна България - хората, които знаят проблемите на място и имат виждане за развитието им. Какви са техните идеи, какви са проблемите и решенията, какво е необходимо, за да се постигне растеж, за какво имат нужда от подкрепа.
Започваме с кмета на Велико Търново Даниел Панов, който е и председател на сдружението на общините в България.

Надявам се, че скоро ще настигнем София по съотношение средна заплата - разходи

Саниране и на старите къщи паметници - сигурен съм, че идеята ще подкрепят и други кметове, казва Даниел Панов, кмет на Велико Търново Даниел Панов
Даниел Панов

- Г-н Панов, казвали сте, че Велико Търново е един от 10-те града у нас - генератори на растеж, но той е едва вторият - след Варна, в Северна България. Може ли този дисбаланс скоро да бъде преодолян?

- Наистина Велико Търново и Варна са двата града в Северна България, които се развиват най-добре и са все по-предпочитани за живеене - безработицата е почти нулева, инвестициите се увеличават, прирастът на населението е позитивен. Политическата стабилност и предвидимостта позволиха и на други градове да тръгнат по този добър път на развитие. В Русе отскоро функционира нова икономическа зона, Габрово продължава да е отличник в работата с европейски проекти. Севлиево винаги е стояло добре икономически. Правителството полага много усилия за възраждането на Северозапада.

Ключов фактор е стратегическата инфраструктура. И за щастие правителството начело с Бойко Борисов е поставило сред най-големите приоритети съединяването на магистрала “Хемус” и строителството на магистрала Русе - Велико Търново - Габрово - тунел под Шипка - Свиленград. Бъдат ли построени тези важни пътища, бъде ли рехабилитирана второкласната мрежа, Северна България ще преживее истински икономически ренесанс.

- Привлекателно ли е Велико Търново за инвеститорите?

- Категорично мога да заявя, че Велико Търново е все по-привлекателен център за инвестиции във всички сфери. В Южната промишлена зона австрийски концерн създава мебелен клъстер, включващ заводи за производство на дървени плоскости, на мебели и търговски комплекси, където продукцията ще бъде излагана. В рамките на две години инвестициите се очаква да надхвърлят 150 милиона евро, а разкритите работни места да бъдат над 1000. Новите предприятия ще бъдат с най-съвременните системи за екологичност на производствата. Утвърдени компании в града в сферата на хранително-вкусовата, текстилната, месопреработвателната, сладкарската промишленост също разширяват базите си и строят нови цехове. В момента се строи и нов строителен хипермаркет, където ще бъдат разкрити около 100 нови работни места.

Велико Търново е притегателен център за аутсорсинг компаниите и IT фирмите, които вече са над 80.

В сферата на туризма имаме частна инвестиция за над 2 милиона евро - в подножието на Царевец се създава първият по рода си парк музей.

В него ще има миниатюри на знакови обекти и забележителности в цяла България.

Покрай обявените намерения на правителството за магистралите имаме запитвания за свободни терени от различни инвеститори, планиращи изграждането на шоуруми, изложбени комплекси и др.

- Растат ли заплатите и кога жизненият стандарт ще приближи този на Пловдив, Бургас и София?

- Тенденцията е заплатите да растат - в много предприятия стартовите възнаграждения вече започват от 800 лева, а за някои длъжности, изискващи специална квалификация, заплатите в частния сектор започват от 1500 лева. Все повече млади хора остават тук и създават семейства. За миналата година имахме рекордна раждаемост - над 1000 бебета, което не се бе случвало от 1985 г.

По официални данни безработицата в общината е под 3,2%, а в града - дори под 2%. Колкото повече инвеститори привличаме, толкова по-голяма ще става конкуренцията и толкова по-високи ще стават заплатите. Надявам се, че скоро ще достигнем София по съотношение средна заплата - разходи.

Вече има над 80 аутсорсинг компании и IT фирми във Велико Търново.

Ролята на местната власт е да създава условия за предприемачите Велико Търново и шеф на сдружението на общините: магистрали - “Хемус” и “Русе - В. Търново”, са ключови за инвестициите

- Вярно ли е, че населението се увеличава и има бум на жилищното строителство след 10-годишен застой?

- Ако доскоро цифрите сочеха, че Велико Търново е град с 67-68 хил. жители без студентите, днес тази цифра надминава 75 000 жители. С младите хора, които учат във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, НВУ “Васил Левски” и филиалите на Медицинския университет - Варна, и Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите - Пловдив, градът достига около 90 000 жители. Това доведе до възраждане на жилищното строителство.

Над десет “замразени” блока вече са довършени, построени бяха жилищни кооперации с още над 1000 апартамента, процесът продължава и в момента. Бих посъветвал строителите да инвестират и в създаването на съвременни офиссгради - на срещи с чужди делегации такива въпроси често са били поставяни.

- Каква е ролята на местната власт в ускореното развитие на града?

- Ролята на местната власт не е да отваря работни места, а да създава условия за инвеститорите. Именно това се стараем да правим с екипа ми вече шеста година. Инвестираните в градската среда средства за този период са над 120 млн. лв. - обновени са всички паркове, непрекъснато подобряваме условията в кварталите, почти всички училища и голяма част от детските градини са санирани, създаваме условия за любителски и професионален спорт. Дори в момента в Южната промишлена зона влагаме над 2 млн. лв. по ОП “Региони в растеж” за пълното ѝ обновяване. Община Велико Търново насърчава инвеститорите с редица административни облекчения.

- Основната “индустрия” на Велико Търново е културният туризъм, какви инвестиции се правят за опазване на богатото културно-историческо наследство и запазване на облика на Старо Търново?

- За последните 5 г. са вложени над 15 млн. лева в сферата на туризма, туристическата инфраструктура и новите атракции. Поддържането на крепостта Царевец и всички музейни обекти изисква сериозен ресурс, който общината осигурява. Вече една година крепостта Трапезица приема туристи. По ОП “Региони в растеж” влагаме 8 млн. лв. за пълното преобразяване на старата градска част - над 40 улици и площади ще бъдат изцяло обновени. Тук влизат и редица калдъръмени алеи в кв. “Варуша”, ул. “Гурко”, Самоводската чаршия и др. Целта ни е не само да запазим облика на Старо Търново, но и да направим тази част на града още по-привлекателна за туристите и за местните жители.

Чакаме стартирането на мерките по ОП “Региони в растеж” за туристически обекти. Вече работим по проекти за нова реставрация на Царевец и Трапезица, за археологически проучвания, за археологически парк в кв. “Асенов”. Всеки нов туристически обект удължава престоя на туристите.

- Десетки стари къщи паметници се реставрират в последните две години, как мотивирахте собствениците след десетилетия нехайство?

- Реставрацията на старите къщи наистина достигна нива, непознати през последния половин век. За мен като кмет е удовлетворение, че собствениците приеха подадената от общината ръка и също се включиха в подобряването на облика на старата градска част. Те отлично знаят, че и за местната власт, и за самите тях е полезно вековните къщи да имат добър вид и да са в добро състояние.

Община Велико Търново насърчава процеса на реставрация с административни облекчения - изготвени са фасадни планове за сградите по главните туристически улици, чрез кампании бизнесът осигури материали за фасадите, които бяха раздадени на собствениците.

- Има ли подкрепа идеята ви програмата за саниране да бъде разширена с обхват и върху старите къщи?

- Сигурен съм, че кметовете от градове с подобен профил на В. Търново - Русе, Пловдив, Несебър, Трявна, Созопол, биха подкрепили тази идея. Тя ще бъде внесена от Националното сдружение на общините, а мотивите за подобно разширение на програмата за саниране са основателни и сериозни.

- Имат ли развитие важните за великотърновци проекти, например за интегриран градски транспорт?

- Проектът за интегриран градски транспорт е в заключителен етап на прединвестиционното проучване. Уверен съм, че Велико Търново ще бъде сред първите градове в България, в чиято транспортна система ще бъдат внедрени електрически автобуси. Това е бъдещето на екологичните обществени превози. Обсъждат се и други мерки - нова транспортна схема, информационна система за движението на градските линии, както и за паркингите, рехабилитация на улици и булеварди, по които се движи градският транспорт, и др.

- Освен това, което се прави, от какво още има нужда градът?

- Това, с което правителството би могло да ни помогне, е финансиране за северен пътен възел в района на крепостта Трапезица и едноименната жп гара. Така ще можем да изведем целия транзитен трафик от Горна Оряховица и туристическите превози извън старата градска част. Освен това ще бъде осигурен директен достъп до Трапезица откъм главния път Русе - Свиленград.

Друга важна помощ би била за подмяна на водопроводите и канализацията по централните и натоварени булеварди “Никола Габровски” и “България”.

И най-важното - Велико Търново има нужда от магистралите “Хемус” и “Русе - Велико Търново”. Връзката на двата аутобана край старата столица на практика става връзка между коридорите от Европа към Азия.