Фермер сам проектира съоръженията, с които работи. Поради това редица банки отказали финансиране, но от ББР го подкрепили
Мурсалският чай се е появил преди много години по планинския рид Мурсалица над родопското село Мугла. Счита се за едно от чудесата на Родопите. Легендата разказва, че бог Дионис сам е избрал мястото, където да расте билката.
Но Милен Петков не е съгласен, че мурсалският чай е запазена марка само за Родопите. И така се превръща в един от малкото българи, които отглеждат лековитата билка, при това на няколко километра от Тутракан.
Заедно със съпругата му Цонка Владимирова преди повече от 15 години основават фирма "Тилиа Алба" и оттогава се занимават с прекупваческа дейност и култивиране на диворастящи билки.
"Тогава беше незаета ниша, а и все още няма голям интерес. Намерихме място и започнахме да отглеждаме мурсалски чай. Имаме самочувствието на едни от най-добрите", казва Милен Петков.
Фирмата стартира с няколко декара мурсалски чай край Триград. Растението е защитено в Червената книга и е забранено да се бере в природата. За това и предприемачите се насочват към култивирането му. Тъй като със съпругата му са от село Осен край Главиница, решават да се върнат в родния край. Така стигат до 25 дка насаждения близо до Тутракан и Главиница. Мурсалският чай изисква специфични условия, но успява да вирее в този край заради плодородната почва.
Местните гледат с недоумение на двамата стопани. Те самите признават, че бизнесът им отскоро е на печалба, макар и минимална.
"Идва ни отвътре. Надяваме се, че скоро ще се развием още, има какво да се работи в сферата", казват Петков и съпругата му.
Ентусиазмът им помага в работата с диворастящи билки, тъй като трудно се намира работна ръка и събирането им на практика не се осъществява. Има и много забрани за бране на билки, което също създава риск. "Преди години държавата е имала по-различно отношение – берачите на билки са стимулирани да работят, а дейностите им са били почти лишени от данъци. Сега обаче може да бъдеш санкциониран.
В горските стопанства например липата не може да се бере, а според Петков, това не е правилно. "Колкото се режат липите, толкова по-хубава корона развиват. Природата така е решила да ги направи. Както лозата се реже всяка година, за да даде по-добър плод. Ограниченията обаче не позволиха на липата да стигне до пазара тази година.
Цената започна от 9 лв. за килограм, вече минава 15", обяснява фермерът.
Мурсалският чай се събира през юни или в края на май, но много трудно и само на ръка. Използват се малки сърпчета, а работата е изключително бавна, тъй като се използва целият стрък, а той трябва да се запази в добър вид.
"Той е слабопопулярен на българския пазар. Световният пазар пък нищо не знае за мурсалския чай. А това е билка, която по показатели е по-силна от женшена. Той обаче е познат навсякъде“, разказва Петков.
Освен с култивацията на мурсалски чай, той и съпругата му изкупуват и билки. Но европейските търговци са готови да купуват, единствено ако има голям недостиг на някоя от суровините, тогава и цените са добри.
Макар че звучи лесно да си прекупвач, се оказва, че не е съвсем така. Когато получат плод шипка например, стопаните трябва да се погрижат да го почистят от попаднали треви. След това да го оформят на бали или чували, за да може да стигне от търговците.
Петков казва, че в България повечето фирми от този бранш се занимават с износ. Малко били тези, които приготвят билкови продукти, няма вече и берачи.
"За да сме директен продавач, трябват много средства. За да приготвиш един тир, са нужни десетки хиляди евро. Плащанията обаче са след период от един или два месеца.
През това време трябват пари, за да подготвиш другата партида", обяснява фермерът.
За да развият бизнеса си Петков и съпругата му намерили подкрепа и финансиране от Микрофинансираща институция ДЖОБС, част от Групата на Българската банка за развитие. С отпуснатия кредит купуват сушилни. Така успяват да увеличат обемите на продукцията. Имат назначени четирима човека, а когато се нуждаят от работна ръка, им помагат хора, които наемат на еднодневни договори.
"Работим от около две години с банката. Помогнаха ни да направим съоръженията, които са малко по-нетрадиционни", пояснява фермерът. Оказва се, че Петков, който е бивш горски служител, сам проектира съоръженията. И понеже трудно се намира кой да изработи тези съоръжения, това им създало спънки при намирането на банка-партньор, докато не отишли в МФИ ДЖОБС. Петков и съпругата му имат намерение да развият още бизнеса и да направят казани за масло от мурсалски чай.
Смятат, че им трябват поне още пет години, за да завършат напълно цикъла – до готов и опакован продукт.
Мурсалският чай съдържа голямо количество антиоксиданти, има тонизиращо, укрепващо и антианемично действие. Поради високото съдържание на дъбилните вещества, танини и етерични масла, той е използван за лечение на болести на дихателната и отделителната система. Много лекари го препоръчват срещу чернодробни и бъбречни заболявания, тъй като съдържа желязо, мед, кобалт, цинк, калий, магнезий, натрий.
"Аз съм астматичка и като го приемам редовно не пия лекарства. Преди да започна, два пъти в месеца се обръщах към хапчетата. Вече вкъщи пием много мурсалски чай. С него обаче не трябва да се прекалява, както с всяка силна билка", обяснява Владимирова. И добавя, че растението е тотален антиоксидант, за това се надява да се върне позабравената у нас традиция да се пият чайове.
"У нас това се случва само през зимата. Съжалявам, че не е като в Полша например - на лягане и ставане пият чай, в Китай е същото", обясняват стопаните.
Пазарът в азиатската държава е мечта за тях, но все още много далечна, защото са необходими стотици тирове и голяма продукция, които да се извозят до там.
"Пазарът там е много труден, но успеем ли да излезем, сигурно работата ни ще върви много"
Според него хората трябва да се информират повече за напитките, които консумират. Така например има такива, на чиито етикети пише, че се влагат билки, но заедно с това и много консерванти.
У нас са правени опити да се произведат студени чайове и подобни продукти, но не много успешно.
Според него мурсалският чай се продава по-скоро като сувенир, отколкото като билка.
"Това не е начинът за продаване. Излиза много скъпо, а и не може да се използва пълноценно", казва той.
И обяснява, че мурсалският чай не може да се вкара във филтър. Никой все още не е успял, тъй като може да се нареже на максимум половин или един сантиметър, а така e невъзможно да се вкара във филтър.
Петков е опитвал с преса или чрез термична обработка да пресова и да направи чаят в капсули като кафето, но така качествата на растението се губели.
Категоричен е, че няма да се откаже да опитва различни методи докато растението не стане в завършен вид.
"Ще остареем с чая", шегува се той.
4 °
15 °
