Димитър Цоцорков започва работа в „Асарел Медет“ със смешна заплата. Години по-късно ръководи компания, в която са съсредоточени всички дейности извън основното находище

Добрите педагози казват, че няма смисъл човек да съветва непрекъснато децата си, дори съветите му да са гениални. „Така или иначе децата ще приличат на вас“, казват те.

Припомням тази мъдрост на Димитър Цоцорков, изпълнителен директор на „Асарел Инвестмънт“ и син на председателя на надзорния съвет на „Асарел Медет“ Лъчезар Цоцорков. И той напълно се съгласява с нея.
„Така е. Истината е, че аз по време на детството ми не ги виждах много моите родители, защото постоянно бяха в някакъв проект. Но поне виждах това, което сътворяват. Виждах, че баща ми създава заводи, работни места. Затова и няма някакъв определен ден, в който да съм си казал – край, ставам мениджър като него. Всичко дойде постепенно, с някакво натрупване“, казва роденият през 1975 година мениджър.

Семейната среда

Разбира се, че семейната среда предразполага децата – Димитър има сестра, която е 14 години по-малка от него, да станат предприемачи. Прадядото на Димитър по бащина линия е бил фабрикант в Пазарджик. А дядо му е бил иноватор в Панагюрище - създател е на първото кино в града, един от първите хора, коит са въвели електричеството.
А баща му е живият пример пред очите му – откакто се помни Димитър, Лъчезар Цоцорков все изгражда нещо. Първоначално хавлиената фабрика, после започва да ръководи „Медет“, а след това поставя и началото на експлоатацията на находището „Асарел“.
„Бях в трети клас, когато забелязах, че моите родители от сутрин до вечер са заети с някакви много важни и спешни задачи“, разказва Димитър.
Започва да учи в английската гимназия в Пазарджик. Той е от поколението, което е в горните класове, когато настъпват промените на 10 ноември 1989 година. Спомня си, че като прогресивни за времето си той и неговите съученици вкупом отказали да влязат в комсомола. Тъкмо да получат наказанията за това и организацията е разтурена.

Преходът към реалния бизнес

След гимназията Димитър Цоцорков заминава да учи в Англия. Твърди, че не е почувствал културен шок. За него най-голямото предимство на англосаксонското образование е в неговата адаптивност и в насочеността му към практиката.
„Там не те карат да цитираш наизуст учебника, а те обучават чрез практически примери, насочени към реалния бизнес. Който обаче винаги се променя. От университета съм запомнил, че непрекъснато ни повтаряха едно нещо - когато завършим и започнем работа, нещата вече ще са се променили. Така се и случи - завръщайки се в България, видях, че нещата са много различни от това, което учех там. Но някак си се адаптирах бързо“, твърди младият Цоцорков.

В Англия завършва „Ричмънд Колидж“ с две бакалавърски степени – по компютри и по финанси. След това практиката е била да се прави магистратура в друго училище. Той избрал „Уестминстър Юнивърсити“ в Лондон.

След което за него настъпва дилема – дали да се завърне в България или не. По онова време – 2000 година, е бумът на доткомите. Цоцорков-младши получава много изгодни предложения за работа в САЩ и Англия от компютърни компании с много привлекателни заплати. Но личният пример и семейните традиции си казали думата. Решил, че добрият мениджър може да се развива навсякъде.

„Баща ми предложи да ме назначи на длъжността специалист по хеджирането в „Асарел Медет“. Неудобно ми е да ви кажа колко ми беше заплатата, толкова беше смешна, особено в сравнение с онова, което щях да изкарвам в Англия или в САЩ“, казва Цоцорков.

Човекът-отдел

По онова време хеджирането в България е нова област и страната е пълна с консултанти по тази дейност. Предприятие като „Асарел Медет“ има огромна нужда от предпазване от валутните рискове, тъй като цените на медта в исторически план непрекъснато падат и се вдигат.

На помощ на Димитър му идва опитът от летните стажове – в Англия практикува в голяма търговска фирма. Това помага на „Асарел Медет“ да избегне скъпоструващи грешки.

„След това стартирахме отдел „Корпоративно развитие“, чиято цел беше да работи по всички проекти, които не са основен бизнес за компанията, т.е. са извън основния рудник. По онова време никой не знаеше какво точно да прави с тези дейности“, разказва Димитър.

Макар че бил „човекът-отдел“ младият Цоцорков впряга усилия и се справя и с тази дейност. Едновремешният отдел днес е отделна фирма и се казва „Асарел Инвестмънт“, наброявайки 70 души персонал. Тя разработва нови мини и потенциални находища. Първата й концесия е за намиращото се близо до град Брезник находище „Милин камък“, в което има златно-сребърна руда. Макар че е малка по всички стандарти, това ще е първата подземна мина в България, изградена изцяло след промените.

В кариерата на Димитър Цоцорков има и малко отсъствие от България – заминава за Австрия, за да ръководи джойнт-венчър с „Алпине Фьост“. „Просто забелязахме, че огромния бюджет на „Асарел“ за резервни части, на практика се харчи нерационално, защото бяхме принудени да купуваме частите от монополен дилър. Разбрахме, че неговите надценки са от порядъка на 50%. Това ни принуди да направим смесеното дружество с нашия основен контрагент в Австрия. Ръководих го в продължение на 3 години“, разказва Димитър.

За здравословните спорове

Питам Цоцорков-младши дали му е било уютно да работи в предприятието на баща му и дали му се е случвало да се оправдава пред близки и познати за това.
„Човек, който си върши работата по най-добрия възможен начин, в една реална пазарна среда, не може да се чувства уютно в никакъв случай. Действителността в България е такава, че ти непрекъснато се сблъскваш с някакви предизвикателства“, отговаря Димитър Цоцорков.

Вярното е, че „Асарел Медет“ е водеща компания в минния бранш в България и е в сегашното си положение благодарение на Лъчезар Цоцорков и екипа, който той е изградил. Предизвикателството пред сина му е обаче как ще се развива то през следващите години.

Неизбежно е между поколенията да възникват спорове. В „Асарел“ също ги има, но Димитър казва, че те не са толкова между него и баща му, колкото вътре в рамките на висшия управленски персонал.

„Насърчаваме да има различни мнения. То и няма как, след като всеки е експерт в някаква област и има по-задълбочени познания в нея и някакви различни умения“, казва синът.

Но твърди, че преди всичко се разискват различни пътища за постигане на целта, като самата цел е една и съща. Последният засега спор лично между баща и син е бил за новоизградената болница в Панагюрище. „Аз твърдях, че трябва да я направим с банков заем, но баща ми искаше със собствени средства на предприятието. Само че и двамата сме били „за“ болницата“, казва Димитър. Просто той смята, че в медицинския бизнес няма голяма сигурност.

Впрочем според Димитър няма сигурност и във всеки друг бизнес. „В живота си не съм виждал бизнес план, който да е реализиран точно така както е замислен. Винаги се намират подводни камъни“, казва той.

Следващото поколение

Димитър Цоцорков има три деца – близнаци момче и момиче на 8 години и бебе на година и 10 месеца. Той съвсем сериозно ги вижда като продължители на бизнеса. Близнаците са посещавали „Асарел Медет“ и неизбежно за деца на тази възраст са силно впечатлени от предприятието. „Синът ми особено, като го гледам как си „строи“ язовирни стени, май има влечение към това да изгражда нещо. И нищо чудно да се изпълни стихът „Миньор е моят татко, миньор ще съм и аз“, шегува се Димитър Цоцорков.

Това пожелание е съвсем реално, като се има предвид, че находището „Асарел“ в зависимост от начините му на експлоатация има още няколко десетки години живот.
„Аз лично виждам „Асарел“ след години като предприятие с много мини, включително и в чужбина. Само тази година се инвестираха 60 млн. лева за модернизация на производството в самия „Асарел“. А от това зависи намаляването на нивата на непотребната минна маса, т.е. колкото повече се инвестира в това, толкова повече се увеличава живота на мината“, обяснява Димитър Цоцорков.