Затягат режима за пренос на хляб, а изворните и минерални води вече ще се причисляват към храните. Това са малка част от новия Закон за храните, които предстои да бъде гласуван на първо четене в пленарна зала. Очакванията са в него да бъдат направени още промени между двете гласувания, съобщи БНТ.

Новият закон за храните въвежда задължително етикиране на български език за всички стоки продавани у нас. По-рано днес текстовете бяха гласувани за първо четене от депутатите в икономическа комисия към парламента. Други основни промени, които ще бъдат направени е преминаването на водите към храните, забраната за реклама на стоки с ГМО съставки, забрана за реклама на храни с участието на деца, както и се предвижда се завишат изискванията към доставчиците на хляб и хлебни изделия. Освен това се предвижда да се въведе специален статут на хранителните добавки.

Две са предпоставките за написване на нов закон, според министерството на земеделието - първо, старите текстове вече не са актуални и второ по този начин се транспонират изисквяния на евродиректива, обясниха от Министерството на земеделието.

От Асоциацията на безалхолните напитки се обявиха срещу предлаганите промени относно водите. Според бизнеса има проблем с формулирането на понятието "извор", което налага прекръщаването на повечето води. В момента в страната има 147 находища на води, като едва 13 от тях се използват за добив.

Новите промени обаче бяха приведствани от Асоциацията на хлебарите и сладкарите у нас. Според Марияна Кукушева, която е председател на сдружението, текстовете ще създадат предпоставки за намаляване на сивия сектор в сектора. По думите й, в момента 50% от производителите на хляб работят нелегално като дори пред Народното събрание се продават изделия произведени "на тъмно".