Постоянната смяна на правилата за строителство и проектиране отблъсква и тормози инвеститорите. Това обясни инвестиционният директор на Arco real estate Иван Мишев на дискусията на списание ".BG" и вестник "24 часа" "Property, идеи и ивнестиции".

"Инвеститорите нямат яснота колко време ще им отнемат разрешителните, колко време ще им отнеме приемането на подробен устройствен план", обясни Мишев на главния архитект на столицата Здравко Здравков.

"Този проблем с подробен устройствен план стои с бившите земеделски имоти, които са реституирани без да се отчете придадената им стойност, че вече са урбанизирани. Те трябва да им бъде изработен ПУП, за да станат пригодни. Столична община, нито която и да е друга община, не носи вина, че рестутицията се проведе по този начин", отговори му обаче арх. Здравков.

"Протестите в града са следствие именно на тази реституция. Другият такъв проблем е неотчуждените улици. Инвеститорите искат прекалено големи суми за тези парченца от имоти. Така стана и със сградата на Би Ти Ви, където инвеститорът поиска 300 хил. лв.", обясни още арх. Здравко Здравков.

Огромен проблем пред строителите е и комуникацията с монополистите ЧЕЗ и "Софийска вода", обяви още Иван Мишев.

"Огромни проблеми са комуникацията с монополите. Няма описание стъпка по стъпка през какво иманав инвеститорът за да си докара ток или вода до обекта. Тези фирми ЧЕЗ и "Софийска вода" са затворени общества и никой не обяснява как и откъде ще си включиш обекта. Такса присъединяване защо се плаща, след като за електромери се плаща, за трафопост се плаща, за кабели се плаща? Става въпрос за стотици хиляди левове", заяви Мишев.

Проблемите със застрояването на града идват от абсурдния текст в Закона за устройство на територията, че на ъглов парцел няма ограничение във височината, обясни още инвеститорът.

"По подробен устройствен план има начертани нови улици в частни парцели. Защо след като влезе в сила това нещо да не се счита за улица. Нека се ползва като улица, а общината и собственика да си преговарят колкото си искат, а не собственикът да слага огради и бариери", отбеляза като проблем Мишев.

"Оградите искахме да ги забраним, но парламентът реши че това е върховна изява на правото на собственост. а ограда се слага по-лесно от табела. За улиците са нужни законодателни решения за придобиване на имотите от страна на общините. Те ограждат и рекетират всички останали собственици и общината", каза главният архитект на София. Той даде пример с Френския лицей който така превръща улица в паркинг.

"Собственицзите не са ентусиазирани да си даряват парченцата от имотите за улици. Същият проблем стои с терените за озеленяване, хората натискат те да бъдат отчуждавани бързо. Придобиваме ги на 100 евро на квадрат минимум", разказа още арх. Здравков. Той определи и като абсурдна възможността едно обжалване за конкретен имот да събори в съда целия ПУП на район.

"Когато гражданите протестират, те са прави. Това че ще се трябва да се инвестират стотици милиони в отчуждаване, това е факт. Не бива да подценяваме хората, че не са готови да платят за това. Трябва да се повишават данъците, които събират общините. Когато хората виждат, че се реализират идеите за по-добра среда, те ще подкрепят това", включи се в дискусията обаче Георги Павлов от "Адрес недвижими имоти".

И даде съвет на арх. Здравков да построи красива обществена сграда в София, защото частните няма как да са красиви.

"Постройте най-красивото училище в София. Второто нещо е да построите един огромен парк", обърна се Павлов към главния архитект.

"Не трябва да се смесват инвестиционните намерения с политики. Има норми и срокове и това трябва да се спази", каза пък Коста Андреев от Гаранти Коза. Компанията все още не може да осъществи проекти си в Младост заради районната кметица Десислава Иванчева.

Инвеститорите в строителството събират подписка срещу кметицата, защото реално там всичко е спряно, стана ясно на дискусията.

Освен да се променя законът за София трябва да се измени и Общият устройствен план, препоръча арх. Емил Сардарев от камарата на архитектите.

"125 метра е значителна височина, а в София 35-етажни сгради са много малко. Има една фуния, която се отваря към Витоша. Там е предвидено да е до 75 метра, което също е сериозна височина. За определени места трябва да се проведат конкурси, за да се правят небостъргачи с малка застроена площ. Така няма да пречат, а ще стоят само като сигнатура", препоръча Сардарев.

Според него за ъгловите парцели трябва да бъде въведено ограничение да не са повече от 2 пъти височината на околните.

ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ
ЕМИЛ САРДАРЕВ
ЕМИЛ САРДАРЕВ
ИВАН МИШЕВ
ИВАН МИШЕВ
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
КОСТА АНДРЕЕВ
КОСТА АНДРЕЕВ