Докато този брой на списание .bg се подготвяше за печат, столичната община съобщи, че американски инвеститор е на път да сключи споразумение за публично-частно партньорство с общината и да построи станция по първата линия на метрото.
Става въпрос за станция между „Сливница“ и „Обеля“ по протежението на булевард „Панчо Владигеров“.
В момента на мястото, което е границата между комплексите „Люлин“ и „Обеля“, има свободни терени, изпъстрени тук-там с малки стопански постройки.
Въпросът за какво му е на някого метростанция в нищото, за която е готов дори да плати, има много прост отговор – очевидно терените вече са купени и американският фонд има намерение да изгради тук жилищен комплекс. Ако разполага с метростанция, това ще увеличи неимоверно стойността на жилищата.
Председателят на Столичният общински съвет Елен Герджиков, който съобщи тази новина, каза, че още когато метрополитенът в тази част на София се е изграждал, е имало идея по средата на дългото разстояние между „Сливница“ и „Обеля“ да има още една метростанция. Но е изоставена, защото районът е слабо населен.
Подробност е как и колко ще струва на инвеститора съвместното начинание. Герджиков казва, че е постигнато споразумение инвеститорът да се включи в изграждането на станцията със строителство на стойност 25 млн. лв., което е около 51% от цената й. Остатъкът от парите и труда ще даде „Метрополитен София“, като в крайна сметка станцията ще е собственост на общинското дружество, както е цялата инфраструктура на подземната железница.
Любопитното е, че близо до това място минава железопътната линия за Кулата, както и за Белград. В добавка, на броени метри от мястото е подземното депо на софийското метро. Или излиза, че с малко повече усилия тук може да се оформи нещо като транспортен хъб.
В столицата има още един случай, в който чужд инвеститор е изразил желание да помогне финансово за докарването на метрото до своя комплекс. Гръцките „Фурлис“ и „Данаос Груп“ са водили принципни разговори с общината за удължаване на линията на метрото и след „Бизнес парк София“, така че да достигне до „Икеа“ и „София Ринг мол“. Цялото пространство зад двата магазина е собственост на техните инвеститори и още когато те се строяха, фирмите признаха, че имат намерение да изградят жилищно-офисен комплекс там. Но една от причините да не го правят е, че терените, въпреки че се намират на Околовръстното, всъщност не разполагат с обществен транспорт.
Колко е важно един многофункционален жилищен комплекс от съвременен тип да има удобни връзки с останалите части на големия град, по възможност с обществен транспорт, можем да разберем, ако си припомним историята на жилищните комплекси от социализма „Младост“ и „Люлин“.
„Младост“, който е замислен още в началото на 60-те години, не е трябвало да изглежда както е сега. Неговите проектанти години по-късно разказват, че онова, което са рисували по чертожните дъски – всъщност само сегашния „Младост 1“, е било комплекс, който е пълен със социална инфраструктура. Училища, улици, зелени градинки, магазини, детски градини, общински сгради, стадион и спортни площадки – всичко е било предвидено.
Когато започва строителството обаче и се вижда, че парите не стигат, всякакви идеи за паркове и зелени площи, набързо се изоставят. Не са построени дори магазините, а общественият транспорт поне в началото е в окаяно състояние. За проблемите, появили се след реституцията на земи и за всепобеждаващото уплътняване на строителството в „Младост“, да не говорим.
Днес общественият транспорт е от особена важност за всяка градска територия. Защото броят на леките коли почти настига броя на жителите, а улиците не могат да се разширяват до безкрайност. Дори да могат, те никога няма да поемат целия този товар и нашите градове ще заприличат на американските. В които на повечето жители им се налага да пътуват по един час за да отидат на работа и по още един час, за да се приберат и то в най-добрия случай.
Колкото до цените на имотите, ако разгледаме таблицата с актуалните стойности на жилищата в столицата по квартали, ще видим, че те всъщност много точно отразяват състоянието на средата на обитаване в съответния квартал.
Например, „Лозенец“, който десетилетия наред бе перлата в короната на софийските квартали и желано място за живеене от поколения софиянци, днес не е чак толкова труднодостъпен в ценово отношение. В някои части от квартала цените не надхвърлят средните за София, разбира се, не навсякъде. И, колкото някому да се струва удивително, не нарастват със същите темпове, с които кварталът се застроява.
Обратното важи за района около „Докторската градина“, който сякаш е осъден да остане със сегашната плътност на застрояване още дълги години, просто защото няма къде повече да се строи. Брокери признават, че каквото и да се появи за продажба в този район, дори апартаменти в немалкото стари кооперации в несъвсем добро състояние, веднага влиза в категорията „луксозен имот“. И може лесно да се продаде дори при цени от над 1500 и дори 2000 евро на квадратен метър. При малкото на брой съвременни постройки в района, цените дори достигат до 2500 евро.
Всъщност цените на жилищата днес съвсем точно могат да отразят едно нещо, което само на пръв поглед не може да се калкулира - средата на обитаване. Само допреди 10 години имотната треска така тресеше купувачите на жилища, че те сякаш бързаха да купуват от страх да не би утре да не могат да си го позволят.
Едва ли снабдилите се с жилище в места като „Манастирски ливади“ днес са щастливи от покупката си. Кварталът, който наистина само допреди 15 години представляваше ливади, бе така стихийно презастроен, че човек, който не живее в квартала, едва ли ще може да се оправи там и да намери адрес дори на дневна светлина. Там има всякакъв тип „улици“, дори такива, които правят чупка от 90 градуса и други, които заобикалят нечий имот. Главният архитект на София Здравко Здравков казва, че общината трябва да хвърли купища пари за отчуждаване на терени, за да може поне донякъде да оправи този хаос.
Колко още сгради може да поеме дадена територия, е друг любопитен въпрос. Със сигурност няма да ви е приятно, ако сте сред първите, които са открили незастроена територия и са си купили жилище в нова сграда там, да научавате всеки месец, че празните парцели наоколо са вече купени и скоро около вас ще почне да се строи. В закона има правила за отстоянията между сградите, но дори да се спазваха, няма как да попречите на някого да ви закрие гледката. А апартамента си вече сте го купили на една определена цена.
Да не говорим за неприятната ситуация, в която изпадате, ако примерно в продължение на десет години около вас непрекъснато се строи. Но пък кой може да каже кой има повече права - автохтонното население или онези, които чак сега са открили, че не е зле да имат имот на това място?
Именно тези проблеми се решават чрез изграждането на жилищни комплекси. И тъй като на държавата отдавна вече не й е работа да го прави, на помощ идва частният инвеститор.
Многофункционалните жилищни комплекси, които тепърва ще се появяват в големите градове избягват много от изброените по-горе недостатъци на средата. Първо едно такова начинание може да си позволи само сериозен предприемач. Такъв, който ще е осигурил цялото финансиране и няма в хода на сторителството да се отказва от едно или друго, за да може да довърши проекта.
За да привлече купувачи на жилищата и на офисите, той ще трябва да впише целия комплекс в околното пространство и то по подходяща начин. И не на последно място – ще изгради този комплекс само там, където държавата, общината и комуналните дружества са показали, че може да се разчита на тях, за да докарат всичко необходимо до мястото.
А ако офисите се населят със сериозни фирми и служителите им могат да си позволят да купят жилища там – какво по-хубаво от това?
7 °
21 °
