Националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъди днес проект за постановление на Министерския съвет за определяне на нов размер на минималната работна заплата за 2018 година, предава БТА.

Проектът предвижда минималната работна заплата през следващата година да стане 510 лева, а минимална часова работна заплата - 3,07 лв.

В доклада на социалния министър Бисер Петков е посочено, че за определянето на нов размер на минималната работна заплата от 510 лв. благоприятстват положителните тенденции на пазара на труда, устойчивият ръст на доходите от труд, съчетани с продължаващо нарастване на производителността на труда в страната.

През 2018 г. минималната работна заплата ще се увеличи с 10,9 на сто от 460 лв. на 510 лв., ще се стимулира активността на пазара на работната сила, което ще доведе до значително нарастване на доходите на най-нискодоходните групи на пазара на труда и ще се повиши и покупателната способност и жизненото равнището на населението, пише още в доклада. Повишаването на минималната работна заплата отразява заявения приоритет на правителството за устойчиво повишаване на стандарта и качеството на живот на населението в страната, се допълва в документа.

Работодателите няма да подкрепят предложението за увеличение на минималната работна заплата. Заместник-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков коментира за БТА, че предложението няма икономическа обосновка - не е съобразено с прогнозния ръст на БВП, на производителността на труда и на средната работна заплата. Не се отчитат и факторите, заложени в конвенция 131 на МОТ за определяне на минималната работна заплата. Съотношението минимална-средна заплата значително надхвърля средното съотношение за 22-те държави членки на ЕС, прилагащи минимална работна заплата, което достига 41 - 42 на сто, допълни заместник - председателят на БСК. Увеличението ще доведе и до трудности с наемането на нискоквалифициран персонал. Такова е и мнението на председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.

Той смята, че усилията трябва да са за договаряне на механизъм, а не отново по административен ред да се предлага минимална заплата, която не е съобразена с икономическите дадености. Според него синдикати и държава не са настойчиви по работата за механизъм, тъй като със средносрочната бюджетна прогноза минималната заплата вече е определена административно под натиска на синдикатите до 2021 г.

Попитан каква е основната разделителна линия по отношение на договарянето на механизъм, Велев каза, че това е съотношението между минималната и средната заплата, както и това, че трябва да не се съпоставят съотносими величини. Той допълни, че средната заплата, която статистиката мери, е брутната средна , т.е. към нея са прибавени всички начисления като клас прослужено време, докато минималната е основна, и няма т.нар. клас прослужено време, който е 11 процента средно. При нас съотношението минимална-средна заплата е над 50 процента, ако се добавят 11 процента клас прослужено време към минималната, допълни той.

Според председателя на АИКБ синдикати и правителство робуват на схващането, че ако се вдигне минималната заплата ударно, тя ще изтласка нагоре всички доходи, което не се случва. Като се определи административно високо летвата, хората минават под летвата, те не я скачат. Увеличава се сивият сектор и се прави трудно наемането на нискоквалифицирани хора, допълни Велев.

Сега има 14 икономически дейности, в които се трудят 390 хиляди работници и служители, в които средният осигурителен доход е около и под минималната работна заплата, каквато ще се определи сега - 510 лв. По думите на Велев всички те получават едно и също, независимо колко добре или колко зле работят, което ги демотивира да си повишават квалификацията. Подготвените напускат, т.е. грижейки се уж за хората, ние работим срещу тях с тези действия, които са чисто популистки, заяви още той.

Синдикатите подкрепят увеличението на минималната заплата и смятат, че е наложително. На пресконференция през ноември лидерът на КНСБ Пламен Димитров заяви, че КНСБ няма да спре да иска през механизъм минималната работна заплата за страната да бъде поне 50 процента от средната работна заплата за страната. Според данните на синдиката минималната ни работна заплата остава най-ниска в ЕС - 235 евро. Крайно незавидна е и позицията ни на Балканския полуостров - в България минималната заплата е по-ниска с 26, 2 на сто от тази в Румъния, с 5,2 на сто от тази в Сърбия, от Гърция - с 65, 6 на сто, от Турция - с 46,9 на сто, а от Словения - със 70 на сто. Само в сравнение с Албания минималната работна заплата в България е по-висока - с 29,9 на сто.

В дневния ред на НСТС е проект на решение за предложение до Народното събрание за ратифициране на Конвенция 131 на МОТ за определяне на минималната работна заплата.

По силата на конвенцията минималната заплата ще се определя на база на редица важни социално-икономически критерии, като инфлация, производителност на труда, заетост, динамика на брутния вътрешен продукт и др.

Очаквайте подробности.