Колко струва Брекзит?

  • 0
authorАвтор: Йовка Димитрова

Колко струва Брекзит?

Изчисленията, макар и все още имагинерни, са пределно сложни. На всичкото отгоре преговорите съвпадат със съставянето на новия дългогодишен бюджет на Евросъюза

Без напускането на Европейския съюз от страна на Великобритания още да е факт, то разтърси един от стълбовете на ЕС - бюджетното планиране. Европейската комисия отложи с половин година предварително огласеното си намерение да предложи новите правила за разпределение на общите средства на ЕС след 2020 г. Така вместо в края на тази година, те ще са готови не по-рано от май 2018-та, съкращавайки значително възможностите за преговори по тях и за постигане на консенсус за бъдещото финансиране на европейските фондове и политики.

Причината – преговорите за излизането на Великобритания вървят по-бавно от планираното и макар да не иска да си го признае, Европейската комисия просто не знае какви политики да планира и как да раздели помежду им неизвестната величина на общите финанси. Основният хикс в уравнението е общият размер на бюджета. Игрекът – ще продължи ли да плаща, какво и колко Великобритания към общите финанси на общността и след напускането ѝ.

На първи януари 2020 г. Обединеното кралство вече от 9 месеца ще е външна страна за ЕС. Извън този факт, фиксиран в Лисабонския договор, в момента е почти невъзможно да се каже дали и в каква степен Лондон ще продължи да дава пари за бюджета на Европейския съюз.

В речта си във Флоренция през септември министър-председателят Тереза Мей предложи 20 млрд. евро за преходния период, който според нея ще продължи две години след излизането на Великобритания от ЕС на 29 март 2019 г.
Тя обаче не каза за какво ще са тези пари - плащания по стари ангажименти, за раздяла на имущество или пък за достъпа до общия пазар и митническия съюз. Нямаше подробности как ще се плащат тези вноски, нито как „Даунинг стрийт“ 10 си представя бъдещите отношения с ЕС – извън или като част от Европейското икономическо пространство, чиито членове макар и формално да не са в общността, заплащат за правото на привилегирован достъп до общия пазар.

Мей не предложи визия за това ще иска ли Лондон да има достъп до общи изследователски проекти, финансирани от европейската хазна, какъв данъчен режим предвижда, какво ще стане с бенефициентите на европейски средства, които по настоящите правила могат да продължат работа по одобрените си проекти до 2025 г, когато окончателно приключва настоящият бюджетен цикъл.

При толкова много неизвестни всеки бюджетар ще страни от правенето на прогнози. И затова е обяснимо защо Европейската комисия, бяга като дявол от тамян от каквито и да са прогнози за бъдещето на европейското финансиране, изпълвайки с мрачни предчувствия реципиентите на субсидии и други плащания от бюджета.
Единствените коментари са по-скоро заклинания, отправяни от европейски политици, че Обединеното кралство не може да се откаже от вече поети ангажименти, нито че останалите 27 ще приемат разходи, планирани за 28 държави да се разплащат с по-висока тежест от тях.

Приключването на сметките

Всъщност Великобритания може да напусне, без да плати и цент към бюджета на ЕС, ако откаже да преговаря за постигане на финансово споразумение, и просто изчака оставащите до автоматичното ѝ излизане 18 месеца. Това обаче е политическо, икономическо, финансово и морално самоубийство, което колкото и да беше изкусително за най-твърдите „брекзетари“ вече бе отхвърлено като възможност от правителството с признанието, че страната има задължения и ангажименти към ЕС, които е готова да изпълни.

Постигането на финансово споразумение е един от четирите ключови теми на преговорите, наред с правата на гражданите, бъдещата граница с Ирландия, и въпросите за раздялата, без „значителен напредък“, по които Брюксел няма да пристъпи към разговори за уреждането на бъдещите си отношения с острова.

На 3 октомври Европейският парламент гласува с голямо мнозинство, че този напредък още не е постигнат, давайки основания за подобно заключение от европейските лидери в края на този месец и отлагайки въпроса за преминаването от преговори по развода към договарянето на бъдещето поне до декември, а вероятно и за следващата година.

Прогнозите за задълженията на Великобритания по т.нар. приключване на сметките варират от 0 (Камарата на лордовете на британския парламент) до 60 милиарда евро (Жан-Клод Юнкер), като за сравнение един среден годишен бюджет на ЕС е около €145 млрд.

За разлика от националния държавен бюджет, европейският не може да излиза на дефицит, т.е. той работи с това, което има. Освен това европейският бюджет не разчита на произведеното от икономиката си, от която е едва 1%, а на вноски от държавите членки и между 11-20% собствени приходи от ДДС, вносни мита и от глоби за нарушаване на собствените си правила на съществуване. Това го прави директно зависим от волята на националните правителства и от конюнктурата в 28 (27) страни членки.

Чисто аритметично, напускането на Великобритания ще остави дупка от 12-15 милиарда евро годишно, каквато е годишната вноска на страната в бюджета на ЕС. Въпреки ребата (механизъм за корекция на вноската, който Маргарет Тачър успява да договори с Брюксел през 1985 г.), който ЕС му приспада, Обединеното кралство е нетен вносител към европейския бюджет и се нарежда на пето място по размер на приноса си към общите разходи на съюза.

Простото изваждане на британската вноска и правене на бюджета въз основа на остатъка също не е осъществима операция, тъй като заради действието на общия пазар и на интеграционните процеси, приносът на Лондон не е величина, която математически може да се изчисли.

Трудно е например да се предвиди колко бързо износителите ще могат да намерят нови пазари след загубата на британския и как това ще се отрази на приходите например на българските компании. От техните печалби ще зависи как ще се пълни българския бюджет, и оттам доколко ще е склонно правителството в София да плаща по-висока вноска към бюджета на ЕС. А и как изобщо ще се отнесе към ограничаване на достъпа до средства и субсидии, например. Подобни изчисления в десетки сфери, в десетки държави, правят прогнозата за напускането на Великобритания изключително сложна.

Новият бюджетен цикъл

Дългогодишният бюджет на ЕС (обикновено за 7 г.), който най-силно ще усети тремора от Брекзит е една от най-сложните общностни процедури. Той изисква не само балансиране на приоритети и разпределение на средства, но и нови правила за работа на финансовите инструменти. Това прави постигането на единодушие, трудна задача, която отнема време и изисква доста усилия.

Европейската комисия, единственият законодателен орган на ЕС, изготвя бюджета и го предлага за одобрение от Европейския парламент и от страните членки. Паралелно с преговорите по бюджета текат разговорите за правилата за работа по европейските програми. Цялата процедура обичайно отнема около 30 месеца, като ангажира всички основни европейски институции – Комисия, Съвет и парламент, и изисква единодушие сред страните членки и съгласието (с мнозинство) на парламента.

„Въпреки че дупката в европейския бюджет от напускането на Великобритания е сравнително малка в макроикономически план – около 0,1% от БВП на всяка страна членка, необходимостта от съкращения или искания за по-големи вноски, ще е политически болезнена“, писа влиятелното издание „Политико“.

За предстоящият бюджетен цикъл политиците няма да имат толкова време, тъй като следващите европейски избори са през май 2019 г. Така че те или трябва да завършат рекордно приемането на следващия многогодишен бюджет и новите правила за ползване на фондовете за година, или да ги проточат след избирането на новия състав на парламента и на следващата Европейска комисия, която ще бъде излъчена от новите евродепутати през есента на 2019 г.

„Разбира се, че могат да се правят политики без пари – чрез регулации, дерегулации и забрани, но в много случаи има нужда от съфинансиране, хората трябва да изкарват заплати, да има програми за постигането на цели“, казва настоящият еврокомисар по бюджета Гюнтер Йотингер.

Според него дупката, оставяна от напускането на Великобритания в бюджета, трябва да бъде запълнена, ако ЕС иска да може да изпълнява международните си ангажименти и да запази конкурентоспособността на икономиката си в световен мащаб.
Европейската комисия смята, че това може да се постигне по три начина: чрез увеличаване на собствените приходи, което не изключва въвеждане на нови европейски данъци, чрез увеличаване на вноските, които страните членки правят към европейския бюджет и чрез намаляване на разходите.

Йотингер говори за нарастване на вноските с 0,1-0,2 процента и за съществено преориентиране на разходите и обвързването им с проекти, които имат „общоевропейска стойност“.

Бюджетният еврокомисар смята, че „когато Великобритания си тръгне, с нея ще си отидат и ребатите“. В момента освен Лондон от компесаторните механизми за намаляване на националните вноски към евробюджета се възползват още Дания, Холандия и Швеция. Само че това ще е малка победа, и тя няма да е достатъчна, за да се запълни дупката в бюджета, отворена от „Брекзит“.

В същото време преговорите по бъдещата финансова рамка ще са по-трудни отвсякога. Европейската комисия има по-слаб гръб в парламента след разтурянето на голямата коалиция между ЕНП и социалистите. Останалите проевропейски сили са малобройни и разпокъсани. Отслабването на евроскептиците не е голяма утеха, тъй като ЕП трябва да събере мнозинство, за да прокара бюджет с по-малко пари на разположение и с повече натиск от европейските столици, които няма да са доволни от исканите им по-високи вноски.

В този смисъл „изравняването на сметките“ с Лондон вероятно ще се превърне в един от важните източници за идния дългосрочен бюджет на ЕС и залог за постигане на успех в проговорите за развода.

Неслучайно, нито ЕС, нито британското правителство публикуват числа. Единственият документ на разположение е позицията на Европейската комисия за принципите на финансовото споразумение, който коментира само сферите, в които ще се търси договореност: европейският бюджет, участие в специфични фондове и инструменти и прекратяване на членството на Великобритания в европейските органи и институции.

Възможните изчисления

Разбирането на екипа на Мишел Барние е че Обединеното кралство трябва да изплати своята част от задълженията, поети докато е било член на ЕС, по отношение на бюджета, специфичните финансови инструменти и гаранции, и към европейските институции, оставащи към датата на напускането му. Както и че те трябва да се пресметнат като процент от тези задължения и да се изплатят в евро (заради очаквания спад на курса на британската валута след Брекзита).

Една от малкото прогнози, боравеща с конкретни числа, е дело на мозъчния център „Брюгел“, който е профилиран в икономическите анализи.

Според „Брюгел“ размерът на сметката от развода ще зависи от „фундаментални политически компромиси и избор. Ключовият въпрос е дали Брекзит ще бъде възприет като прекратяване на членството в клуб или като развод“.

Решаващи за окончателното уреждане на сметката според икономистите ще бъде договореният от двете страни начин на изчисляване на британския ребат до 2020 г, разликата между авансовите плащания по европейски програми, които Лондон трябва да направи и последващото възстановяване на суми от бюджета на ЕС, както и от това ще продължи ли Брюксел да плаща по европроекти във Великобритания и след напускането ѝ.

Изчисленията показват, че най-скъпият вариант на раздялата ще е „Напускане на клуба“. При този сценарий Великобритания ще дължи на ЕС € 86,9 милиарда. При него Обединеното кралство не получава дял от европейските активи и продължава да изплаща задълженията си към европейския бюджет до 2025 г., когато приключва настоящата финансова рамка.

Ако бъде избран вариантът „Развод“, задълженията на Великобритания към ЕС се изчисляват на €17,7 млрд. (сума, близка до предложеното от Тереза Мей), като от задълженията се приспада делът на кралството в общите активи на ЕС, а плащанията към бюджета прекъсват към датата на излизане.

Що се отнася до дължимите плащания от страна на ЕС до 2020 г., те се изчисляват на €28,9 млрд., плюс ребат от €4,6 млрд. Сумата по поети вече от Великобритания като член на ЕС ангажименти по плащания по програми е около 109 млрд. евро, като значителна част от тях подлежат на възстановяване от европейския бюджет при изпълнение на проектите.

И докато тези числа с условности могат да се извадят от балансите на европейския бюджет, е напълно невъзможно към днешна дата да се даде оценка на стойността на активите на ЕС към датата на „Брекзит“. Това прави определянето на конкретна сума, твърде имагинерна задача. Ето защо, все повече икономисти залагат на европейската позиция, раздялата да се изчисли като проценти по предварително договорени ангажименти, вместо като формула.

Споделете

CAPTCHA изображение

Най-четени

Германска партия: Бедна България не е за еврозоната

Германска партия: Бедна България не е за еврозоната

“Алтернатива за Германия” се обяви против приемането на “бедната” България в еврозоната, съобщават германски медии. Правителството на България и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер искат бедната балканска страна да се присъедини към валутния съюз, отбеляза в съобщение председателят на популистката партия Йорг Мойтен.

“Теленор” продава бизнеса си у нас, в Сърбия и Черна гора

“Теленор” продава бизнеса си у нас, в Сърбия и Черна гора

За купувач се сочи американски инвестиционен фонд, давал 2 млрд. евро “Теленор” ще продава бизнеса си на Балканите, съобщи специализираното издание Mergermarket. Изданието се позовава на три неофициални източника. Купувач бил американски фонд, който щял да плати 2 млрд. евро за бизнеса на норвежците в България, Сърбия и Черна гора.

Закона за многогодишните спестовни влогове обсъждат в парламента днес

Закона за многогодишните спестовни влогове обсъждат в парламента днес

По предложение на ПГ на Обединените патриоти като първа точка депутатите ще обсъдят на първо четене промени в Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Това предвижда програмата на парламента за тази седмица. Втора точка по предложение на ПГ на ДПС е първо четене на промени в Закона за банковата

Свързват река и две морета с транспортен жп хъб

Свързват река и две морета с транспортен жп хъб

България иска да привлече китайски инвестиции най-вече в големи проекти. На срещата в края на ноември в Будапеща на страните от инициативата 16+1 премиерът Бойко Борисов спомена, че разчита на сътрудничество с Китай, за да бъдат изградени автомагистралите “Хемус” и “Черно море” и жп линията Русе - Варна.

Грешка за 50 лв. акциз разкрива 300 000 изтрити товара

Грешка за 50 лв. акциз разкрива 300 000 изтрити товара

Митниците искат проверка от ДАНС, тя продължава 5 месеца и в средата на 2016 г. резултатите са при премиера. Работна група открива и отстранява пробивите. Изтрит документ за доставка на горива от голяма петролна компания става причина за разкриването на пробива в акцизната система на митниците, научи “24 часа” от няколко независими източника.

Ремонти с Валери: Как да шлайфаме бетон или скални повърхности

Ремонти с Валери: Как да шлайфаме бетон или скални повърхности

Обработват се, за да се предотврати непрекъснатото отделяне на прах И сред най-активните и придобили опит домашни майстори срещнах малцина, които биха се заели със задачата сами да шлайфат бетонни или скални повърхности. Задачата наистина не е никак лесна и е по силите само на най-упоритите и онези, които наистина имат достатъчно време и средства,

Симеон Дянков: Еврото вдига цените само при плаващ курс, а България е във валутен борд

Симеон Дянков: Еврото вдига цените само при плаващ курс, а България е във валутен борд

В еврозоната ръстът на икономиката и на доходите е по-висок, затова хайде да не ни казват догонете ни и тогава елате. За да стане, трябва да сме вътре   - Г-н Дянков, финансовият министър обяви, че към юни България подава молба за чакалнята на еврозоната. Вие също настоявате, че сега е моментът. Защо, г-н Дянков?

Френски предприемачи развиват успешен бизнес с видеоигри у нас, около 800 млади французи живеят и работят в България

Френски предприемачи развиват успешен бизнес с видеоигри у нас, около 800 млади французи живеят и работят в България

Френската общност в България наброява около 1600 души, като почти половината от тях, т.е. около 800 души са под 35 години, така че преобладават младите хора. Това заяви френската министърка по европейските въпроси Натали Лоазо в отговор на въпрос на „24 часа“ на пресконференция в петък вечерта. В интервю за вестника ден по-рано тя заяви,

Газпром получи разрешение за строителство на втората линия на Турски поток

Газпром получи разрешение за строителство на втората линия на Турски поток

Руският гигант Газпром получи по дипломатически канали разрешение от турските власти за строителство на втората линия от морския участък на газопровода Турски поток до турския бряг, предаде ТАСС. Президентът на руския газов холдинг Алексей Милер каза, че реализацията на проекта Турски поток върви "с пълен ход".

“Унифарм” се влива в  “Софарма”

“Унифарм” се влива в “Софарма”

“Софарма” свиква общо събрание на акционерите за вливане на “Унифарм” в компанията. То ще се проведе на 23 февруари, съобщи дружеството чрез БФБ - София. Към 30 септември 2017 г. “Софарма” притежава 98,77% от капитала на “Унифарм”. Тя произвежда лекарства в квартал “Дървеница” и до метростанция “Мусагеница” в София.

Най-коментирани

Борисов в Страсбург: Ако сме корумпирани, защо икономиката ни расте най-много в ЕС (обзор)

Борисов в Страсбург: Ако сме корумпирани, защо икономиката ни расте най-много в ЕС (обзор)

Проблемът да е решен до 2-3 години, предвижда премиерът Нито керемида извън втория лифт в Пирин, зарече се той Без ЕС Балканите ще бъдат превзети от джихадисти “Корупция има навсякъде и водим огромна битка. Избиран съм 11 пъти като победител на избори в България. София имаше криза с боклука, когато станах кмет. Нямаше завод, нямаше нищо.

Ангелкова: Всички 5-звездни хотели са резервирани почти на 90% за лято 2018

Ангелкова: Всички 5-звездни хотели са резервирани почти на 90% за лято 2018

България има изключително богат туристически потенциал, но за да го развиваме, трябва да имаме достъп до планината, а това става чрез ски лифтове. Това каза министърът на туризма Николина Ангелкова в интервю за предаването „Денят започва с Георги Любенов“ по БНТ. По думите ѝ туризмът губи oт това,

Министър Петкова: Всички енергийни дружества приключват 2017 г. на печалба без ТЕЦ "Марица-Изток 2"

Министър Петкова: Всички енергийни дружества приключват 2017 г. на печалба без ТЕЦ "Марица-Изток 2"

Всички енергийни дружества приключват 2017 г. на печалба без ТЕЦ „Марица-Изток 2“. Това каза министърът на енергетиката Теменужка Петкова на брифинг във връзка с пресконференцията на българския бизнес и неговите приоритети за 2018 г., на която бе прогнозирано поскъпване на тока с между 15 и 30%, предаде „Фокус“.

15 НПО-та с отворено писмо до Борисов за Банско, искат среща

15 НПО-та с отворено писмо до Борисов за Банско, искат среща

Екоорганизации изпратиха отворено писмо до министър-председателя на Република България Бойко Борисов с искане за незабавна среща. В него се казва: Уважаеми г-н Борисов, Ние сме представители на неправителствени организации, чиито над 6000 симпатизанти на шествие в София подкрепиха решението на МС от 28.12.2017 година.

Германска партия: Бедна България не е за еврозоната

Германска партия: Бедна България не е за еврозоната

“Алтернатива за Германия” се обяви против приемането на “бедната” България в еврозоната, съобщават германски медии. Правителството на България и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер искат бедната балканска страна да се присъедини към валутния съюз, отбеляза в съобщение председателят на популистката партия Йорг Мойтен.

Влагат над 41 млн. лв. за ремонт на „Графа“ и други знакови места в София

Влагат над 41 млн. лв. за ремонт на „Графа“ и други знакови места в София

Над 41 млн. лв. ще бъдат вложени в ремонт на знакови градски пространства в София, сред които т. нар. „Златна София“, бул. „Цар Освободител“, ул. „Граф Игнатиев“ и други, съобщиха от пресцентъра на регионалното министерство. Инвестициите в модернизиране на две ключови зони на столицата ще бъдат направени по проект „Изграждане,

Велико Търново е сред основните генератори на икономически растеж у нас

Велико Търново е сред основните генератори на икономически растеж у нас

Инвестиционната среда в Старата столица става все по-добра Велико Търново е сред водещите генератори на икономически растеж в България, сочи специализирано изследване на Института за пазарна икономика /ИПИ/, цитиран от общинската пресслужба. Старата столица е сред 20-е икономически центъра в страната,

Ford Fiesta е Кола на годината в България за 2018 година

Ford Fiesta е Кола на годината в България за 2018 година

Ford Fiesta бе избран за Кола на годината на България за 2018 година в конкурса на Прес Авто Клуб България, в които участват 40 автомобилни журналисти. Fiesta надделя с две гласа над Opel Insignia във финалната надпревара на 6-те победителя в отделните категории. В категорията Лек автомобил на годината 2018 на България победител стана Opel

Кабинетът оттегля жалба за имот на летището

Кабинетът оттегля жалба за имот на летището

Правителството реши в четвъртък да оттегли жалба на държавата срещу съдебно решение, с което се признава правото на собственост на “Авиокомпания “Хемус ер” върху части от поземлен имот в местността Летищен комплекс - София. Прекратяването на съдебния спор ще даде възможност да се изпълни инвестиционен проект на “Луфтханза Техник София” и “България

Правят нов план за Витоша, но без ново строителство

Правят нов план за Витоша, но без ново строителство

Нов план за управление на природен парк “Витоша”, но без ново строителство в планината, а само модернизация на съществуващите съоръжения. Това са обсъдили вицепремиерът Валери Симеонов, министрите на околната среда и на спорта Нено Димов и Красен Кралев и кметът на София Йорданка Фандъкова на среща в Столичната община в сряда.

Бизнесът иска държавната енергетика на фондовата борса (Обзор)

Бизнесът иска държавната енергетика на фондовата борса (Обзор)

Заради поскъпване на тока за фирмите цената за бита можело да се вдигнe от 15 до 30% от юли Държавните енергийни компании да се листват на борсата, защото не се управляват добре. Това поискаха работодателите, които представиха приоритетите си за тази година. Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев заяви,

Гърция обявява българите с яхти и имоти (Обзор)

Гърция обявява българите с яхти и имоти (Обзор)

Двете данъчни администрации заедно ще следят електронната търговия. Ще си съобщават също и кого ревизират и какви са резултатите от проверката Българските данъчни вече ще знаят кои българи имат недвижими имоти и плавателни съдове в Гърция. В замяна НАП ще дава информация на колегите си от Атина какво притежават у нас гръцки граждани.

Почти 1 млрд. лв. повече от акциз, откакто работела системата на митниците (Обзор)

Почти 1 млрд. лв. повече от акциз, откакто работела системата на митниците (Обзор)

Сигурността била повишена след проверка на ДАНС, че не може да се гарантира достоверността на данните “Има непрекъснат ръст на постъпленията от акциз, като изключение е само 2014 г., когато събираемостта е била ниска.” Това заяви шефът на Агенция “Митници” Георги Костов пред депутатите от вътрешната и бюджетната комисия.

През 2018 г. пазарът на жилища губи инерция

През 2018 г. пазарът на жилища губи инерция

Броят на сделките ще намалее, а цените ще престанат да растат, може дори да паднат През 2018 г. на българския пазар на жилища ще настъпи своеобразен пик, а след това броят на сделките ще намалее и ще спре ръстът на цените. Това е прогнозата в два анализа на имотния пазар - на най-голямата агенция в страната “Адрес” и на “Арко риъл естейт”.

Плащането с карта - без такса, за теглене на пари ще е минимална

Плащането с карта - без такса, за теглене на пари ще е минимална

Банките ще могат да отказват възстановяването на суми до 100 лв. без такса, за теглене на пари ще е минимална Основни банкови услуги скоро ще се предлагат с нулеви такси, а за други размерите им ще се намалят. Това предвижда нов закон за платежните услуги, който вече е приет от парламента на първо четене.

Картата на “24 часа”: В Плевен “Мизия” прави по 1500 костюма на ден за Европа, а “Плама” е в историята

Картата на “24 часа”: В Плевен “Мизия” прави по 1500 костюма на ден за Европа, а “Плама” е в историята

“Обърканият преход в заглавия” - така “24 часа” разказва с факсимилета на заглавия от стари вестници за раздържавяването през последните години. Държавната агенция за национална сигурност от 1 декември 2016 г. проверява най-спорните сделки и като краен продукт главният прокурор Сотир Цацаров обяви в парламента 28 проблемни приватизации.

Хлябът поскъпва заради новата цена на промишления ток

Хлябът поскъпва заради новата цена на промишления ток

Поскъпване на хранителни продукти, други изделия и стоки заради новата по-висока цена на промишления ток очакват производители. Причината е повишението на цената на промишления ток с от 30 до 60%, стана ясно в рубриката "Чети етикета" по bTV. Според прогнозите увеличението на цената на месните продукти ще е с 5%, при олиото - 4,2%,

Московски: Приоритети на региона са  дигиталната и транспортна свързаност

Московски: Приоритети на региона са дигиталната и транспортна свързаност

"Политическата обстановка в последния месец е изключително динамична. Един от основните приоритети за развитие на региона е свързаността - не само транспортна, но и дигитална. Искаме да ускорим развитието на дигиталните технологии. Освен концепцията за 5G интернет, ще се опитаме и да завършим някои други оптични мрежи".

Грешка за 50 лв. акциз разкрива 300 000 изтрити товара

Грешка за 50 лв. акциз разкрива 300 000 изтрити товара

Митниците искат проверка от ДАНС, тя продължава 5 месеца и в средата на 2016 г. резултатите са при премиера. Работна група открива и отстранява пробивите. Изтрит документ за доставка на горива от голяма петролна компания става причина за разкриването на пробива в акцизната система на митниците, научи “24 часа” от няколко независими източника.

Банско предпочитан и от турските туристи

Банско предпочитан и от турските туристи

Ангелкова: Туризмът губи, ако няма лифтове Българският ски курорт Банско е най-предпочитан от турските ученици за зимната им ваканция. Това съобщи президентът на Съюза на турските туроператорски агенции Башаран Улусой. Според него нашите ски и ваканционни центрове са избор номер едно за зимната почивка на южните ни съседи.