Проучването на БСК за сивата икономика, което бе представено наскоро, показва, че пораженията от този феномен върху икономиката на страната и върху цялото общество, е далеч по-голямо отколкото сме свикнали да мислим.

Става въпрос за измененията в сивия сектор. Приходите в бюджета от данъчни плащания принципно трябва да следват измененията на БВП. Когато има ръст на икономиката и БВП върви нагоре, със същия процент нагоре трябва да се качват и постъпленията от данъци и осигурителни вноски.

През периода от 2007 до 2017 г. в България има 46% ръст на икономиката. Но ръстът на приходите в бюджета за същия период е само 35%, т.е. изостава. И то при положение, че през същия период наблюдаваме съществено нарастване на някои базови икономически параметри, които водят до увеличаване на прякото и косвено облагане на населението.

Това означава, че всяка година у нас има над 2,280 млрд. лв. несъбрани приходи от данъци. Най-голямо е било разминаването в разгара на финансовата криза. Което донякъде е нормално, защото много повече фирми са крили данъчни плащания, за да оцелеят.

При постъпленията от данъка върху физическите лица нещата също не са много добре. По принцип постъпленията от това облагане също трябва да следват базовите икономически параметри. Например ръстът на заплатите през този период е бил 91% за минималната работна заплата и 121% за средната. Таванът на облагаемия осигурителен доход е увеличен с 86%. Всичко това би трябвало да бъде последвано от същия такъв ръст на постъпленията от осигурителни вноски. А у нас не е така. Следователно и тук се вижда голямото влияние на сивия сектор.

Същото е и при акцизите. Приходите от този налог като дял от общите приходи в хазната трябва поне да остава същият, ако не се увеличава заради повишаването на ставките през тези десет години. Да не говорим, че консумацията на гориво от 2007 г. досега се е увеличавала с бурни темпове и не би трябвало приходите от акцизи в общите приходи от данъци в България да си стои на същото ниво както преди 10 години.

Това е свързано и с ДДС, защото щом се крие акциз, значи икономическият оператор, който го прави, е скрил и ДДС-то.

И това е само върхът на айсберга. Ако е вярно това, което казва изпълнителният директор на „Лукойл България“ Валентин Златев - че у нас 41% от горивата се внасят контрабандно, това означава загуба на огромни финансови потоци, които не влизат в хазната.

Сивият сектор в икономиката има още един негативен аспект, в чисто икономически план. Онези, които крият акцизи и други данъци, смачкват коректните фирми. Те стават по-конкурентноспособни, но не на базата на добра работа, а благодарение на кражби. Това кара коректните фирми да излизат от нашия пазар с всички негативни последици от това.

Едно от предложенията ни за справяне с този проблем, е предварителното въвеждане на евродирективата, която все още се обсъжда, за базата, върху която се определят данъците. Проектът предвижда, за разлика от сега, когато печалбата може да се обложи и в друга държава, да се налага целият данък там, където продуктът се произвежда. Защото напоследък се нароиха различни схеми по аутсорсването на услуги на сродни фирми, което по същество представлява укриване на данъци. Има редица компании, които не отчитат печалба, а в същото време усилено инвестират, в което няма никаква логика.

Безкешовите разплащания е също една от възможните мерки. БСК е твърдо за намаляване на тавана на кешовите плащания. Кешовите плащания не са желани в нито една икономика, защото това е начин да се крият обороти и да се перат пари.

Въвеждане на финансови норми за здравно обслужване на здравно неосигурените лица в посока дефиниране на източника за покриване на разходите, направени от здравната система, е също начин за преодоляване на проблема със сивата икономика. БСК настоява и за контрол и налагане на санкции за неправомерни действия на държавни и общински структури, свързани с данъчно-осигурителните плащания, а Сметната палата трябва редовно да осъществява проверка за извършването на тези плащания.