България иска да привлече китайски инвестиции най-вече в големи проекти. На срещата в края на ноември в Будапеща на страните от инициативата 16+1 премиерът Бойко Борисов спомена, че разчита на сътрудничество с Китай, за да бъдат изградени автомагистралите “Хемус” и “Черно море” и жп линията Русе - Варна. В интервю за “24 часа” китайският посланик Джан Хайджоу добави към тях концесията на летището в Пловдив, мост на Дунав и АЕЦ “Белене”. Акцентира и на инвестиции в туризма и земеделието.

Пред “24 часа” министърът на икономиката Емил Караниколов заяви, че е помолил бизнеса и науката да представят проекти, с които да привлекат китайски вложения.

Следващата среща на формата 16+1 ще бъде тази година в София.

“24 часа” в поредица от публикации ще представи проектите, които биха били привлекателни за китайските инвеститори.

Нов коридор тръгва от Дунав при Русе, минава през Черно море при Варна и Бургас и стига до три гръцки пристанища

След идеята за газов хъб, дойде и втора - за транспортен, който да свърже с влак река с две морета и да разтовари трафика през Босфора. Започва се от проект за жп линия между пристанищата Бургас и Александруполис. България доразвива идеята и със съгласието на двете страни се стигна до нов транспортен коридор, който да свърже Дунав при Русе с Черно море при Бургас и Варна и три пристанища на Егейско море - Александруполис, Кавала и Солун. Така проектът има

по-голяма тежест

пред ЕК и евентуални

инвеститори,

включително

китайски,

а и ще осигури по-големи транспортни потоци.

Меморандум за този коридор в контекста на общоевропейската политика подписаха в Кавала на 6 септември 2017 г. министрите на транспорта на България и Гърция Ивайло Московски и Христос Спирдзис в присъствието на премиерите Бойко Борисов и Алексис Ципрас.

В момента

югоизточните граници

на Европа са

почти затапени,

а връзката с Изтока минава през Босфора. Черно море е като мъртва зона с изключение на фериботните връзки с Поти, Батуми и Новоросийск.

Поради това новият мултимодален коридор между Дунав, Черно и Егейско море има потенциал за сериозен транспортен хъб между Европа и Азия. Може и да е алтернатива на Босфора, казва Христо Алексиев, председател на борда на директорите на Национална компания “Железопътна инфраструктура” (НКЖИ) и ръководител на проекта от българска страна. Той развива и възможностите - Иран иска да разработва коридор през Грузия и Черно море. Жп връзката през Грузия вече се строи, до две-три години ще бъде готова, така че стоки ще могат да стигат до черноморските ни портове и оттам с влак да поемат към гръцките пристанища или по Дунав към Централна Европа. Тъй като сърбите работят по модернизацията на жп линията към България, това ще стане

маршрут за

превоз на товари от

Европа към Азия

и обратно. Алексиев казва, че по този транспортен хъб може да се превозват стоки и от север на юг.

Друга страна на развитие е да не включва само жп линии, а и пристанищна инфраструктура и интермодални терминали за прехвърляне на товари от един вид транспорт на друг. Предвиждат се терминали в Русе и Варна, проектите са готови. Така структуриран, коридорът ще бъде много по-ефективен, а и атрактивен за частни инвестиции, казва Алексиев.

Изграждането му на българска територия ще струва малко над 1 млрд. евро. В момента е завъшено трасето от Бургас към Нова Загора, Стара Загора и Свиленград, както и до гръцката граница. То е модернизирано с европейско финансиране за високи скорости от 120 и до 160 км в час.

За да се скъси жп пътят сега се модернизира и електрифицира участък от Нова Загора до Симеоновград. Така че България

южната част

на трасето е

почти готова

Със собствени средства НКЖИ модернизира участъка Карнобат-Синдел, но няма възможности да инвестира за пълното му обновяване. Така че остават двата участъка - Карнобат-Синдел и първата Русе-Варна, известен още като Баронхиршовата железница. Пари за най-натоварената жп линия не бяха намерени, тъй като приоритет в железопътния транспорт бяха южните - София-Бургас и София-Свиленград и метрото.

Затова двете жп линии Русе-Варна и Карнобат-Синдал са предлагани на китайски инвеститори, идвали са не една и две компании, които са проявявали интерес към модернизацията им. Сега те са включени в този мултимодален коридор и офертата към китайците вероятно ще се промени.

В Гърция има жп линия до Александруполис, която трябва да се рехабилитира, до Кавала няма жп линия и трябва да се построи.

По целият коридор скоростта ще е от 100, 120 до 160 км в час. Комбинират се различни видове транспорт - речен, морски, железопътен.

Другата идея на проекта е от всяка точка по трасето да има обслужване на едно гише. Тоест спедиторът дава товара примерно във Варна и казва, че го иска в Кавала. Този подход се приема добре от Еврокомисията, но за да стане, трябва да се унифицира инфраструктурата, правилата за работа, тарифите. За това са нужни усилията и на двете държави, казва Алексиев.

Какви са точните параметри на проекта, ще стане ясно до месец. След подписването на меморандума е създадена работна група с представители на двете държави. Тя е възложила прединвестиционно проучване, прогнози за трафика, определяне на фазите на проекта. Резултати се очакват към края на месеца. След това работна група трябва да дефинира проекта, да го представи пред ЕК, да прецени дали да се създава проектна компания, която да го реализира. И се стига до финансирането.

Това е първият проект, който ще тества новите инструменти на европейското финансиране. Схемата е

между 20 и 40%

безвъзмездно по

механизма

“Свързана Европа”,

ще се ползват гаранции по плана “Юнкер” и частни инвестиции.

“Искаме да предложим на инвеститорите проект, който има потенциал да стане сериозен транспортен хъб, но това да стане, като ЕК участва с нас в евентуални преговори, казва Алексиев.

Механизмите са два - инвестирай, оперирай и предай държавата е единият, вторият е да се търси кредитиране. Реално инвестициите могат да започнат през 2019-2020 г. с отсечките, за които има готовност. А има готовност за Русе-Варна и Карнобат-Синдел, казва Алексиев.

Ръководителят на проекта Христо Алексиев показва карта с транспортните потоци.
Ръководителят на проекта Христо Алексиев показва карта с транспортните потоци.
ХРИСТО АЛЕКСИЕВ
ХРИСТО АЛЕКСИЕВ