Доверието е най-големият капитал за една банка. Даже може да се каже, че банковите институции не работят толкова с пари, колкото с доверие.
Което обаче създава известни особености по отношение на внедряването на най-новите технологии. Банките изобщо не държат да са в първата вълна на ползващите всяка нова иновация. Защото на новата технология й трябва време, през което да бъде тествана в практиката, и да се докаже, че е неподатлива на външни атаки и сривове.
Съвсем иначе стоят нещата с разрастващия се свят на финтех компаниите, изземващи бизнеса на традиционните банки: фирмите за бързи кредити, за парични преводи, за алтернативни начини на разплащане. Те могат да си позволят да са винаги с най-новия софтуер. Защото за една Pay Pall например няма никакво значение дали вие сте действително човекът, който прави превода или друг. Няма нужда да ви иска личната карта и да я сканира, нито да ви кара да се подписвате някъде.
И все пак банките нито по света, нито в България работят както са работили преди един век. Нито даже както са работили допреди 20 години. Управлението на трансакциите, вноските, тегленията, преводите в страната и в чужбина, управлението на депозитите, на гаранциите, акредитивите и ценните книги, както и куп други дейности отдавна са електронизирани.
Хората, с които разговарям, са едни от най-запознатите в България с процеса на дигитализация на финансови институции – Цветомир Досков, който е член на управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (BASSCOM) и Величко Тодоров. Двамата са съизпълнителни директори на Sirma BC - фирма, част от холдинга Sirma Group, специализирана във внедряването на решения за управление на процесите в банки.
Двамата заедно или поотделно работят по дигитализацията на банкови дейности още от началото на 90-те години. И са едни от най-големите интегратори в България на прословутия продукт FlexCube, един от най-разпространените банкови софтуери, които частично или напълно действат в повечето наши финансови институции.
Продуктът
Самият FlexCube има интересна история. В моментна той е собственост на Oracle, но е създаден като продукт в началото на 90-те години за американската Citibank. Там сформират екип от IT специалисти, който да разработи основна банкова система за самата Citibank, улесняваща мнгобройните й операции в многото й клонове не само в САЩ, а по целия свят.
Продуктът е толкова успешен, че след внедряването му в Citibank институцията решава, че има потенциал да го предложи и на други банки. Екипът се трансформира в отделна компания, която наричат Iflex Solution. Така продуктът FlexCube започва настъплението си по целия свят.
„Първата българска банка, която поиска FlexCube, беше Хебросбанк, която впоследствие беше купена от Биохим и се вля в Уникредит Булбанк“, спомня си Величко Тодоров. Той самият работи по внедряването на софтуера в Хебросбанк от 2002 г.
Трудностите са били много и от най-различно естество. Но надделявали проблемите с осигуряването на комуникационни линии. „Това, което се предлагаше тогава на пазара като инфраструктура, беше с много нисък капацитет. Дотогава банковите системи бяха DOS-базирани и работеха с онези зелени екрани, без графичен интерфейс, т.е. нямаха нужда от голяма пропусквателност“, казва Тодоров.
Това изисквало пълен ъпгрейд на тези линии до всички локации на банката, а това си е било цял един паралелен проект, който върви заедно с внедряването на системата в банката. Дотогава банките имали отдалечени работни места, които изобщо нямали директна комуникация. Служителите въвеждали данни в компютрите си и по няколко пъти на ден пращали файлове в централата, за да се отразят промените.
„Но принципно FlexCube не трябва да се бърка с електронното банкиране, което е съвсем друго нещо“, предупреждава Цветомир Досков.
Е-банкирането е просто друго приложение, което извежда част от услугите на банката навън за крайния клиент, като ползва за преносна среда интернет.
Докато основната банкова система никъде по света не може да ползва интернет. Той е твърде несигурен, за да свърже клоновете на банката с нейната централа и с дейта центъра на финансовата институция. Това става по специални dedicated lines, които се ползват само от банката и са криптирани.
Разпространението на FlexCube
Както често се случва у нас, внедряването на нови технологии изпреварва доста други държави и сфери на дейност. Хебросбанк например е била една от първите банки изобщо в Европа, която е внедрила изцяло този продукт.
В Източна Европа особено след консолидациите на банките в последните години на миналия век, започва масово обновление на основните банкови системи. Но то обхваща по-широко предимно новите банки, които бяха закупени от финансови институции от старите страни членки на ЕС или от американски банки.
Защото, както обясняват Тодоров и Досков, тези новопридобити банки са използвани като един вид полигони за това какво ще се случи, ако една банка обнови напълно основния си софтуер. Затова и вълната на разпространение на FlexCube започва основно в Източна Европа. Било е по-лесно и безрисково този процес да започне от по-малки банки, вместо от банките майки.
„Всъщност банките майки в голямата си част, поне от тези, които ние познаваме, дори до ден-днешен не са минали на тези нови банкови системи. Примерите са много. Разбира се, има и странични фактори – през 2008 г. банките поголовно замразиха инвестициите си“, казва Тодоров.
В България най-цялостния клиент на Sirma BC е Банка Алианц. При нея са внедрили пълния набор от услуги, които предлага FlexCube и то изцяло от тяхната фирма, без чужда помощ. Внедряването обикновено е проект, който отнема 2-3 години, особено ако банката е голяма. Дори се случва банките, които имат клонове в повече от една държава да имат различни доставчици и внедрители на FlexCube, а да не разчитат само на един вендор. Имало е случаи когато дори самият Oracle се заема с внедряването на системата.
Да купиш бизнес опит
Sirma BC работи не само по внедряването на FlexCube, а и с много други системи за финансови институции – е-банкиране, мобилно банкиране, различни многоканални системи за обслужване на клиентите. При това и по света, което изисква служителите й добре да познават регулаторните изисквания в различни държави.
„Почти всичките ни служители – а те са 60 човека, са с над 10-годишен опит в банковото дело. Текучеството е нищожно малко“, казва Величко Тодоров.
Тъй като не е типично софтуерна фирма, Sirma BC не усеща толкова остро нуждата от кадри и съответно липсата им, от каквато се оплакват много фирми в бранша в България.
„При нас реално има много малко хора, които са чисти програмисти. Дори тези, които почват като такива, след година-две вече стават и бизнес анализатори. Защото ако не разбират този бизнес, просто няма какво да правят при нас – тук клиентите не идват с готови спесификации да им правим еди какъв си софтуер. Предлагайки им решение, ние им предлагаме на практика част от един опит“, заключава Тодоров.