Картата на българския просперитет се покрива с тази на магистралите и добрите пътища

Защо малки общини като Раднево и Козлодуй бият по средни заплати големите областни центрове София, Пловдив, Варна, Стара Загора? Тенденция ли е това в развитието на българската икономика в бъдеще? Тези и много други въпроси породи ново проучване на Института за пазарна икономика за икономическите центрове.

По бърз растеж на доходите най-проспериращ е районът около Пловдив. Там в сравнение със София и Варна заплатите тръгват и от по-ниска база. Вероятно обаче в близко време

Пловдив и

районът около

него ще ги

догонят

благодарение на големите инвестиции, които привлякоха през последните години.

Козлодуй и Раднево като икономически центрове са изключение. Те имат небалансирана местна икономика с доминантна роля на само един отрасъл - енергетиката. Статистиката за средната заплата там обаче е изцяло на база наети - 1465 лв. В същото време в Козлодуй безработицата е висока. Ако човек живее в тази община и прилежащата ѝ територия и не работи в атомната електроцентрала, той или получава много ниска заплата, или е безработен, като шансът му да е такъв е над 10%. Същата е логиката на по-високата средна заплата и в Раднево, където са разположени най-големите мини в страната.

Съвсем различна е картината в София и прилежащите към нея общини. Тук структурата на икономиката е далеч по-балансирана, а заплатите са единствените, които надвишават средните за страната. Показват голямата тежест на столичната икономика в националната.

Друг извод от проучването е, че 81% от чуждестранните инвестиции се вливат в 20 икономически центъра в страната, където се генерират 86% от производството на цялата страна. А те заемат 1/3 от територията на държавата. Какво става с останалите 2/3? Диспропорцията между територия и икономика е изключително голяма. Но това не означава, че в тези 2/3 от България няма никаква икономическа дейност, а че тази дейност е много по-второстепенна и е с ограничено влияние и принос в националната икономика.

В 20-те проспериращи икономически центъра в момента

работят около

3/4 от заетите

в страната,

като тенденцията е към продължаваща концентрация на икономическа активност и население в тях. Процесът е много видим и ясен като тенденция и най-вероятно е необратим. Което означава, че тези центрове ще продължават да увеличават своята тежест в националната икономика.

Друг извод: перифериите на проспериращите райони също се развиват добре, а хората, живеещи в тях, не емигрират трайно. Там процесът на нетна миграция е много по-бавен, защото

хората

всекидневно

пътуват до

силното ядро

и вечер се прибират вкъщи. Затова добрият транспорт между периферията и центровете е едно от важните решения за забавянето на обезлюдяването в отделни територии. Ако хората имат лесна и бърза връзка с проспериращ район наблизо, е по-вероятно да останат да живеят по родните си места.

Следващ извод от проучването: Южна България е по-компактна и просперираща от Северна. И една от причините за това е, че развитието им следва магистралите “Тракия”, “Марица” и “Струма”.

Докато в Северна България развитите територии са като острови и нямат връзка помежду си. Факт е, че

картата на

българския

просперитет

в момента се покрива с картата на магистралите и добрите първокласни пътища. Магистралите сами по себе си не са панацея. Регионалните изследвания, които правим през последните години, показват, че основният фактор за икономическия напредък и растеж на доходи на една територия са инвестициите в производства и в предлагане на услуги. Факт е обаче, че за инвестициите в повечето случаи са много важни инфраструктурните връзки. Едното без другото не може.

Основният извод е, че трябва да има връзка между Южна и Северна България, и това се вижда по примера на няколко силни икономически центъра от двете страни на Балкана. От едната страна е Велико Търново и до него Габрово и Севлиево. А на юг е големият клъстер от икономически центрове около Стара Загора. Но на практика

двата района са

без комуникация,

не си “говорят”

и нямат възможност да направят една голяма естествена икономическа зона. Ако това се случи, потенциалът й за производство и растеж ще е огромен.

В момента впрочем голяма част от общините са се фокусирали изцяло върху европейски фондове. Чуваме за случаи в някои общини, които не желаят инвеститори и дори ги гонят, защото ги смятат за тежест за местните финанси. В такива общини очакванията са да им се построи път, да са свързани с електричество, вода, канал - все разходи за общината, които тя трудно би могла да направи с ограничения си местен бюджет, който разчита на субсидия от държавата. Тези практики трябва да намерят позитивно решение.

Мнозина питат дали влизането ни в еврозоната ще ускори икономическото развитие на страната. Само по себе си - не, но самото присъединяване в чакалнята на еврозоната би било един

силен сигнал към

инвеститорите, че

рисковите премии падат

В тази посока би могло да се спекулира, че еврозоната би имала индиректен позитивен ефект върху цялостния инвестиционен климат в страната и върху шанса ни да привличаме инвестиции. Но членство в еврозоната не гарантира, че инвеститорите ще те изберат, ако имат силни възприятия за корупция, тежки процедури за разрешителни, задушаваща бюрокрация.