“Обърканият преход в заглавия” - така “24 часа” разказва с факсимилета на заглавия от стари вестници за раздържавяването през последните години. Държавната агенция за национална сигурност от 1 декември 2016 г. проверява най-спорните сделки и като краен продукт главният прокурор Сотир Цацаров обяви в парламента 28 проблемни приватизации.
На сайта на прокуратурата бяха публикувани въпросните сделки, за които самите обвинители са отказали да образуват производства заради изтекла давност. Няма ясен отговор обаче какви са критериите, по които ДАНС е подредила тези 28 сделки, а не е поставила в списъка някои други от над 7-те хиляди продажби на предприятия по времето на приватизацията. Картината най-лесно се вижда във всеки от 28-те областни града. Хората знаят кои предприятия са били затворени и разпродадени, но и кои са развити и са намерили нови ниши за бизнес. Убедени сме, че има стотици приватизирани компании, които работят успешно.
Затова “24 часа” започна да прави своя карта с успешните и неуспешните сделки по региони. Дотук разказахме за Стара Загора, Благоевград, Велико Търново и продължаваме с Плевен.
Откакто е приватизиран, заводът за конфекция инвестира 1,5 млн. лева годишно за технологично обновяване
Плевенската фабрика “Мизия” произвежда мъжка конфекция основно за пазарите в Европа. Най-големите клиенти днес са в Германия, Франция, Холандия, Гърция, Испания.
В бранша заводът е почти 7 десетилетия - основан е през 1950 г. През 1996 г. е приватизиран от работниците и служителите си. Акционерите са 1300.
Предприятието е вписано в търговския регистър на Плевенския окръжен съд като “Мизия 96” АД. Оттогава няколко правителства слагат плевенското дружество в две топ 10 - като пример за успешна работническо-мениджърска приватизация, нареждат го и в челната десетка на изрядните данъкоплатци.
Последната цена на акция на “Мизия 96” АД на фондовия пазар е 17 лв., но е имало години, в които е стигала рекордните 75 лв. Днес акции на “Мизия” купуват българи извън фирмата и дори чужденци.
Аргументът им е: “Мизия” защитава името си с възходящо развитие. Влагаме свободни пари, защото сме убедени, че няма да загубим, а ще спечелим.”
“Всяка година събранието на акционерите единодушно решава печалбата да отиде за технологично обновление.
Затова от 1995 г. вървим нагоре - капиталово, технологично, производствено и кадрово. Над 12 млн. лв. са инвестициите за последните 10 г. Всяка година влагаме 1,5 млн. лв. за внедряване на нови технологии и техника. Линиите за конфекция са оборудвани със супермодерни автомати и специални машини, последно поколение.
Сред първите сме във въвеждането на роботи в кроенето, гаранция за прецизност и точност. Разполагаме с пълно оборудване от най-съвременната гладачна техника на “Бризай”.
С цялостното преоборудване на предприятието постигнахме световните критерии при изработката на облеклата”, казва управителят Христофор Дочев, който ръководи “Мизия” над 30 г.
На ден фирмата произвежда 1500 мъжки костюма, ишлемето е около 50%. В тази продукция влагат труда си всичките 1050 души на щат в “Мизия”. Средната работна заплата е над 700 лв. Доволни са и бившите - пенсиите им са високи, защото от 1995 г. насам дружеството ги е осигурявало на 100%.
“За постигнатите успехи са важни задължителните принципи в екипната работа. Основният е качеството - всичките 1500 костюма, които правим на ден, трябва да са като капки вода - без нула отклонение. Наравно слагам изпълнението на сроковете за производство и експедиция на готовата продукция.
От години не сме наказвани за нарушени графици”, уверява Христофор Дочев. Той признава, че за 22 г. “Мизия” не е похарчила и 1000 евро за реклама и участие в ревюта - продукцията сама се хвали.
В “Мизия” действа ателие за модни поръчки по еталон, в моделиерната се изработват класически облекла по индивидуални размери. Във фирмения магазин пък продават за вътрешния пазар.
Освен българи при нас идват да се обличат доста чужденци, оценяват от дружеството.
Агонията на “Плама” минава през съдебни битки, работнически бунтове и
заплахи за екокатастрофа
“Плама” - емблемата на социндустрията в Плевен, влиза в най-новата ни история като Първа частна рафинерия.
Корпусите на огромния нефтопреработвателен комбинат са вдигнати в началото на 70-те години на миналия век. Агонията започва около 1996-а. Тогава кредитната линия от банка “Биохим” е спряна, а работата в комбината - парализирана.
Правителството на Жан Виденов обещава да задвижи производството и гигантът е продаден на “Евроенерджи холдинг” за едва 62 млн. лева. Вместо пуск следват безкрайни съдебни битки, смяна на собственици и работнически бунтове.
В гнева си нефтохимиците запречват с тела жп линии, спират влакове, правят гладни стачки. През 1998 г. заплашват, че ще изпуснат резервоарите с отровите и при пороен дъжд хиляди тонове нефтени отпадъци ще прелеят басейните. Отприщената стихия ще нахлуе в река Вит и в питейните кладенци.
Над Плевен надвисва ужаса от екокатастрофа. Твърди се, че рафинерията не се поддържа, а се знае, че почне ли да дупчи ръждата, пораженията са необратими. Говори се и че технологичните линии, съоръженията и подземните комуникации са изрязани.
Опровержението за предизвестената гибел идва на 18 юни 2007 г. Фирма “Хайуей логистик център” купува “Плама” за 44,4 млн. лева.
“Създаваме нова рафинерия до фалиралата, където 60% от площите са свободни. До 2 г. модерните мощности ще преработват петрол и ще произвеждат светли горива. Старите инсталации също ще заработят, но ще добиват базови масла и битуми. За начало инвестициите ще са между 50 млн. и 150 млн. лв.”, обещава тогава новият собственик Ангел Стефанов.
Хората стискат палци да се запали факелът над стоманените корпуси. Казват: “Едва тогава ще се убедим, че рафинерията наистина е заработила.”
Следват още 4 г. на очакване. Надеждата се появява през есента на 2011 г.
“Плама” тръгва през декември и започва да преработва първите танкери с петрол. Ще произвеждаме терпентини, мазут, маслени дестилати, промишлен газьол. Капацитетът ще е 300 хил. тона за година.” Това казва на 16 октомври 2011 г. пред тогавашния вицепремиер Симеон Дянков собственикът на “Плама” Ангел Стефанов. По онова време той притежава рафинерията заедно с “Овергаз”.
“Новата инсталация струва 20 млн. лв. Перфектно е възстановено битумното стопанство на старата рафинерия. За начало то ще работи с вносна суровина. От пролетта на 2012 г. ще изкарваме битум и той ще отива в строежа на магистрали и пътища”, обяснява Стефанов.
“Оттук ще караме битума за магистрала “Хемус”, когато започнем да я строим”, планира финансовият министър Дянков. Докато оглежда корпусите, той чертае бъдещето на гиганта. Целта е с продукцията на “Плама” за 2-3 г. да се обхване пазарът на Балканите, после - и пласмент и в Европа.
Вместо бъдеще през април 2014 г. “Плама” бе заличена от търговския регистър с решение на Търговския отдел на окръжния съд в Плевен и официално мина в историята. Края беляза проведеното на 16 април заключително събрание на кредиторите. Според приетия доклад на синдиците те са получили близо 45 млн. лв. от продаденото имущество на рафинерията. Обезпечения има за банки, 2000 работници, покрити са вземания на държавата и общините, както и разноските в производството по несъстоятелност.
Тогава стана ясно, че в сметките на “Плама” са останали само 32 лв., с част от които са покрити разходите по закриване на фирмената сметка на рафинерията.
6 °
12 °
