Да разчиташ на “готова” свободна и евтина работна ръка - това вече е история

ПРЕГРЯ ли пазарът на труда и как да расте икономиката при пълна заетост?

По данни на НСИ през 2017:

- коефициентът на заетост на лицата на възраст 15-64 г. е 67,5% - най-висока стойност изобщо в историята за четвърто тримесечие;

- коефициентът на заетост на лицата 20-64 г. е 72,1%, а за мъжете – 76,6%, най-висока стойност за четвърто тримесечие;

- коефициетнтът на заетост на заетост във възрастовата група 35-54 г. достига 82,6% (при мъжете е с около 2 процентни пункта по-висок);

- спрямо “дъното” на заетостта в края на 2013 г., икономиката е добавила 236 хил. работни места, от които 102 хил. за лица над 55 години;

- безработицата е 5,6%, най-ниска стойност след втората половина на 2008 г. и повече от два пъти по-ниска от отчетените 13% през 2013 г.; броят на безработните е 189 хил.;

- заплатите са с 11% по-високи в сравнение с година по-рано.

В резюме увеличаването на стопанската активност чрез наемане на “готов” свободен и относително евтин труд приключи през 2017 г.

Какво оттук насетне?

Краткосрочните решения предполагат “отключване” на резервите, които все още съществуват по ред причини – негъвкаво трудово законодателство, редица социални политики, дисбаланс в умения и квалификация. Така например:

- едва 22,8% от младежите до 24 години са заети, като 434 хил. не желаят да работят, защото учат; включването на ученици между 16 и 18 г. на трудовия пазар е близо до нула, макар това да е широко използвана възможност за сезонна или частична заетост в страни с гъвкаво трудово законодателство;

- от години лицата до 64 г. (без да отчитаме пенсионерите инвалиди), които не търсят работа поради инвалидност или лошо здраве, са около 200 хил. – създаването на адекватни форми на заетост и промяна в структурата на създаваните работни позиции може да активира част от тях;

- още над 240 хил. са лицата под 64 г., които обаче не търсят работа, защото чувстват, че са в напреднала възраст;

- 260 хиляди са лицата, които не търсят работа по семейни причини – част от тях се грижат за деца, за част от тях вероятно това е личен приоритет, но при промяна в икономическата среда и при по-гъвкави форми на заетост някои биха излезли на пазара на труда;

- накрая, въпреки значителното повишаване на търсенето на работници и нивата на възнаграждения все още 200 хил. лица са “обезкуражени” и изобщо не търсят начин да предложат труда си.

Реформите в обществения сектор също могат да “отключат” хора, които в момента често изпълняват или ненужни функции, или задачи, лесно заменими с машини. Така например електронните услуги намаляват нуждата от служители за контакт с бизнес и граждани, плащанията онлайн намаляват нуждата от касиери, модерните системи за сигурност намаляват нуждата от физически охранители, реформа в модела на работа в администрацията може да освободи например счетоводители и деловодители и така нататък.

При нарастване още няколко години на възнагражденията - което обаче може да стане само ако новите работни места са високопроизводителни -част от временно работещите в чужбина ще се завърнат.

В дългосрочен план обаче, висок растеж може да се създава само с повишаване на производителността на труда. Това означава преструктуриране на икономиката - както на процеси, позволяващи създаването на продукт или услуга с по-малко труд, така и на структура в посока на стоки и услуги с все по-висока добавената стойност.

(От фейсбук)