Четвърти вариант на нови райони за планиране в страната, така че София да не остане с по-малко достъп до еврофондовете, предлага Института за пазарна икономика. Той бе представен на организираната от „24 часа“ и регионалното министерство дискусия от Десислава Николова от ИПИ.

Виж тук презентацията на Десислава Николова

Според критериите за кохезионните фондове има три вида райони – слаборазвити с БВП под 75% от средното за ЕС, средноразвити в диапазона 75-90% и високо развити с над 90%, обясни Николова. В зависимост от категорията зависи и каква част от проектите се съфинансира от фондовете – колкото по-надолу е в класацията един район, толкова повече пари получава, допълни тя.

Реално половината от предвидените за кохезионна политика пари в бюджета на ЕС са за тези по-слабо развити райони.

Големият въпрос за новите райони, слонът в стаята, е столицата. От нашите анализи и вариантите на работната група при вариантите едно и две, София и районът, в който попада, ще имат БВП от 76%. Т.е. отиват към район в преход и това означава по-малък ресурс.

Ако София е самостоятелен район, както е в третия вариант, има 102% от средноевропейското БВП и отива в третата категория и съответно също означава съвсем различен достъп по кохезионната политика, заяви Николова.

И при трите варианта столицата и нейния район са в по-неблагоприятна позиция от сегашната. В София основните средства за капиталови инвестиции са по линия на кохезионната политика. Николова даде лошия пример с Братислава. Словашката столица е била отделена рано в самостоятелен район и заради това няма достатъчно достъп до еврофондовете, за да си построи метро, посочи тя.

Вариантът на ИПИ предвижда София и Северозападна България да са в един Западен район, да има Черноморски район, Дунавски и Тракийско-родопски.

„При този вариант няма да поставим Югозападна България в неизгодна позиция. Ще има 69% от БВП и ще остане при ниско развитите райони. До 2050 г. нашият вариант ще отговаря на критериите на кохезионната политика“, обясни още Николова.