42% от вносните стоки с по-високи цени от тези в Западна Европа
Рекордьор е италианска паста - по-скъпа е със 166%
В България се предлагат шоколад, моцарела, детски храни и безалкохолни напитки с по-лошо качество спрямо тези в Западна Европа. За други стоки българите плащат по-скъпо спрямо германци и италианци.
Това показва проверка на агенцията по храните съвместно с асоциациите за двоен стандарт при храните. Изследването е проведено в периода от 21 февруари до 20 април.
Експерти са взели 106 проби, обхващащи 53 храни и напитки от една и съща търговска марка. Сравнени са стоки, предлагани в еднакви или подобни вериги в България и в Германия, Австрия, Италия и Чехия.
“Проведеното проучване показва, че е налице разминаване в състава и качеството на някои продукти, предлагани на българския и европейския пазар”, е изводът на земеделското министерство.
31 продукта, или 58% от изследваните, са с по-ниски цени в България. По-евтини с около 40-50% били безалкохолните напитки, по-изгодно у нас се предлагали и шоколад и бисквитени изделия. Най-скъпа се оказва паста, произведена в Италия. У нас тя е със 166% по-висока цена.
Това може би
означава, че в
България се
третира като
луксозен, докато
в Италия е
масов продукт,
заяви министърът на земеделието Румен Порожанов. Той уточни, че това са нетни разлики, тъй като ДДС е различен в отделните държави.
С 47% по-високи са цените на два вида вурст, произведени в Германия. Детско пюре от зеленчуци, пиле и ориз се продава с 35% по-скъпо в България. “Съпоставяйки Германия, където ДДС е 7%, а в България 20, цената в процентна разлика става все по-голяма”, обясни министърът.
Инстанта смес за чай с вкус на горски плодове на германския пазар е с 83% по-евтина, отколкото у нас. Сок от ябълка в Германия бил с 57% по-евтин.
“Понякога има пазарни елементи, по които се калкулират разликите. Те са свързани най-вече с разходи по логистиката и с отстъпките за различните пазари. Въпреки това разлика над определен процент са били трудно обяснени”, каза Порожанов.
40 продукта, или 75,5% от проверените, са показали идентична информация на етикетите.
При 24,5% има
различия в
състава или
хранителната
стойност
- мляко за малки деца, моцарела, безалкохолни напитки, сладкарски, тестени изделя, шоколадови напитки и зеленчуков бульон. В последния било установено, че се влагат по-малко и по-евтини суровини. В предлагания в България липсвал например спанак.
Органолептичният анализ е показал, че от 28 продукта в 5 е открито по-ниско качество. Това са два вида моцарела, безалкохолни напитки и един шоколадов продукт.
От гледна точка на физико-химичните показатели има различие при един - мляко за малки деца. Съдържанието на специфични съставки е показало разлика и в шоколад, който бил с по-малко какао.
В млякото за
малки деца у нас
е открито
по-високо
съдържание
на растителни
мазнини,
включително палмово масло.
Продуктът не съдържа млечна суроватка на прах и е с по-ниско съдържание на микроелементи и витамини. Въпреки че предлаганият у нас може да се определи с по-ниско качество, той имал сходна цена с тази в Италия.
В моцарелата има разлика в цвета и вкуса, шупли в утайката и саламурата. Производителят предлагал в България по-малко количество спрямо обявеното на опаковката. Спрямо продукта в чужбина у нас в пакета имало повече саламура и по-малко сирене.
Безалкохолните напитки също показали притеснителни резултати за българските потребители - по-малко плодово съдържание. В предлагания у нас напирмер имало 5% плодово съдържание, а в италианския - 12 на сто. Интересно е, че за този продукт от агенцията по храните са взели аналози от седем държави. 6% е плодовото съдържание в Белгия, 8 на сто в Испания и 12% в Италия.
В продуктите за
Западна Европа
най-често се
използва захар,
а в тези за
нашия пазар -
глюкозен сироп
9.2Проверката показала, че такъв се влагал в продукти в Испания и Унгария.
Има разлика и в енергийната стойност на продуктите.
Във втория продукт имало разлика в степента на газираност и във вкуса. Европейският аналог бил по-силно газиран и по-сладък. Въпросните продукти се произвеждали в Германия, когато се предлагат в Западна Европа, а продаваните у нас идвали от завод в Унгария или друга държава.
В замразени багети проверката установила по-малко колбас и твърдо сирене за сметка на повече чушки, доматено пюре и хлебна база.
До 30 000 лева глоба за производител при двоен стандарт на храни
Имуществена санкция до 30 000 лв. може да бъде налагана на производители заради двоен стандарт при храните. Това е размерът на глобата, разписана в Закона за защита на потребителите за нелоялни търговски практики.
За такава вероятно ще бъде счетено и прилагането на двоен стандарт при храните. Възможно е обаче глобата за такива производители да варира.
“Представянето на два различни продукта с една и съща марка и една и съща опаковка е заблуждаващо и нелоялно спрямо потребителите.
Този въпрос е ясен пример за това, че можем да решаваме трансгранични проблеми само когато работим заедно на равнището на ЕС”, заяви Вера Йоурова, комисар по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете. Според нея държавите твърде дълго не можели да се справят сами с проблема. Преди няколко месеца тя обеща, че ще забрани подобна практика чрез законодателството на ЕС, така че да гарантира, че потребителите ще бъдат третирани еднакво.
В момента Брюксел обмисля да въведе възможността продукти от една и съща марка да се предлагат с различни рецепти в отделните държави, но само ако производителят докаже с проучвания, че предпочитанията на жителите в една част от Европа се различават от тези от друга.
На 30 април ще се проведе форум в София в рамките на българското европредседателство за двойния стандарт при храните. На него се очава да присъстват Вера Йоурова, премиерът Бойко Борисов, омбудсманът Мая Манолова и представители на контролните институции.
6 °
12 °
