Сега е 25,4% от БВП, до края на мандата ще е 20%, заяви премиерът

България е на трето място в Европа по най-нисък външен дълг за 2017 г. Това изтъкна премиерът Бойко Борисов в изявлението си в началото на правителственото заседание в сряда, позовавайки се на доклад на Евростат. Той беше публикуван във вторник.

Към края на миналата година външният ни дълг възлиза на 25,064 млрд. лв., или 25,4% от БВП. В края на 2016 г. той е бил 27,321 млрд. лв., или 29% от БВП. “В номинал, в пари, това са около 2,3 млрд. лв. по-малко задължения”, сметна премиерът.

“Преди година слушахме как сме задължили държавата, как външният дълг расте, как поколения наред ще плащат. Излезе докладът на Евростат - трети сме в класацията в Европа след Естония и Люксембург. Люксембург има 23% дълг, но с това темпо, с което работи правителството, до края на мандата ще излезем на 20%. Така че ще го свалим до второ място по нисък дълг”, коментира още Борисов.

И се обърна към финансовия министър Владислав Горанов, както и към останалите, когато ги питат какво е постигнало правителството за една година управление, да започват отговора си с намаляването на дълга.

Отчетените ниски нива са далеч под горния праг на маастрихтския критерий за конвергенция от 60%, както и значително под средните нива за страните в Европейския съюз и еврозоната. Те са съответно 81,6 и 86,7%, отбелязва и финансовото министерство в съобщение на сайта си.

Външният дълг на първенеца в класацията на Евростат - Естония, е 9% от БВП. На последно място се нарежда Гърция със 180% от БВП, следвана от Италия и Португалия - съответно със 131,8 и 125,7%.

Най-голямо намаляване на външния дълг отбелязва Кипър - 9%, в сравнение с данните от последното тримесечие на 2016 г. В класацията по този показател следват Малта, където задълженията са намалели с 5,4%, Австрия - с 5,1%, Холандия - с 5%, и Словения и Ирландия, където дългът се е свил с 4,9%.

Да бъде затворена темата, че България има проблем с дълга. Това призова ГЕРБ в декларация и от парламентарната трибуна. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова призова да си пожелаем още добри финансови и икономически новини и по-малко самоцелно противопоставяне от тази трибуна, да популяризираме финансовите и икономическите успехи, вместо да се плюем по български.

КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА

По-ниски лихви, повече инвестиции и работни места, по-високи доходи

Финансова стабилност, икономически ръст и високи шансове за влизане в еврозоната. Това са основните макроикономически ползи от намаляването на задлъжнялостта на България.

Първата пряка полза за всеки българин са спестените разходи от лихви, които могат да се насочат към здравеопазване, образование, сигурност.

Ниската задлъжнялост и финансовата стабилност намаляват рисковите премии и

лихвите по

кредитите

падат

или остават ниски, което е факт за последните 2-3 години. Когато държавата намалява дълга си, банките пренасочват финансовия ресурс към кредитиране на реалната икономика.

Това води до повече инвестиции, намаляване на безработицата и нарастване на доходите. Това се отчита от агенциите, които вдигат рейтинга на дъжавата. Това отново води до по-ниски лихви и по-лесен достъп до финансиране и повече инвестиции.

За последните години рисковата премия на българските ценни книжа е паднала в пъти, което означава, че България вече може да получава външно кредитиране при по-благоприятни условия.

Ниската задлъжнялост на държавата намалява рисковете пред бюджета, той остава стабилен, което

снижава и

рисковете пред

икономиката, защото бюджетът е най-големият играч в нея. При по-нисък държавен риск частният сектор има по-добри възможности за получаване на финансиране от чужбина, също при по-благоприятни условия. Това означава, че повече български компании и банки ще имат по-бърз и по-лесен достъп до финансови фондове.

Ниската задлъжнялост на държавата има благоприятен ефект върху преките чужди инвестиции, които на свой ред носят работни места и повишаване на доходите на хората.

Отпадането на необходимостта с пари от фискалния резерв да се изплаща дълг оставя буфер на кабинетите, който дава

възможност

за намеса

при кризи

Намаляването на държавния дълг сваля и валутните рискове при неговото управление. Българският е балансиран по отношение на съотношението между плаващи и фиксирани лихвени проценти, което намалява и опасността от пробив при голяма пазарна динамика на лихвените нива. Голяма част на дълга ни е търгуем на вторичен финансов пазар, ликвиден и може бързо да се продаде.

Над 50% от облигациите по дълга са

собственост

на български

инвеститори,

основно банки и пенсионни фондове. С останалите кредитори може да се преговаря при нужда. (Кои са те - виж таблицата.)

Четири периода определят анализаторите в управлението на външния ни дълг (Виж инфографиката.) От 1999 до 2003 г. остава непроменен номинално, преизчислен в евро, но като процент от БВП намалява. За 2003-2008 г. расте, след балансиран период, а от 2015 г. намалява.