Собственикът на “Инса ойл” Георги Самуилов: “Нямам коментар”

“Ударен внос на горива по море с танкери върви у нас от началото на годината, като само през последните два месеца са били разтоварени 9 плавателни съда.

Последният танкер с горива е акостирал в петък следобед в пристанище ПЧМВ във Варна. Името му е

“Тети” и плава

под руски флаг

В документите е отбелязано, че е пътувал от Новоросийск, където е натоварен на 20 март. При максимален товар от 7501 тона танкерът е натоварен с 5123 тона.

Точно това привлякло вниманието на контролните служби, защото нямало логика да се плаща курс, при който не се запълва целият капацитет на танкера. Службите се усъмнили и заради разтоварването на горивото в митнически склад, където няма контролни и измервателни уреди.

Това установи разследване на “24 часа”, публикувано на 25 март т.г.

От службите тогава заподозряха, че е подновен стар канал за контрабанда на горива.

Схемата вървяла

през 2015 г.

точно с

танкери по море

Доставките тогава тръгвали най-често от Турция, минавали през Гърция и стигали до България.

Цистерни, пълни с газьол, който е бил разтоварен от руски танкери на варненското пристанище ПЧМВ, показа миналата вечер и журналистката Валя Ахчиева в предаването си по БНТ.

Злоупотребите с горива идвали точно заради разминаването на срокове в Закона за акцизите и данъчните складове и наредба на финансовото министерство.

Законът за акцизите задължи от 1 януари 2018 г. на всяко пристанище, където могат да се товарят или разтоварват танкери с горива, да има измервателни уреди, които да бъдат в 24-часова онлайн връзка с митниците и НАП. В края на декември финансовият министър Владислав Горанов подписва наредба, която удължи този срок до юни т.г. Така пристанищата, вкл. и прословутото варненско ПЧМВ, получават отсрочка -

още пет месеца

за работа без

контролни уреди

Разнобоят е поправен от депутатите след три месеца. На 16 март 2018 г. парламентът записва новия срок от наредбата и в закона за акцизите с изричен текст, че той ще важи със задна дата.

Заради липсата на контролни уреди обаче никой не знае колко гориво е било претоварено през този период.

Разследването на Ахчиева разкрива, че повечето от въпросните цистерни са се движили само до данъчния склад на “Инса ойл” в село Белозем, община Раковски, край Пловдив. Три от танкерите са били с крайна точка - на “Полисан” в Русе. Според Ахчиева курсовете на цистерните са странни, защото “Инса ойл” си има данъчен склад на терминал Бургас Изток 2 с пристанищен оператор “БМФ Порт Бургас”.