Въвеждат ДДС при внос и износ, за да спрат измамите

Мащабни промени в режима по ДДС въвежда ЕК. Основната причина за това са огромните загуби в рамките на Евросъюза, които вече гонят 50 млрд. евро на година.

В петък от Еврокомисията съобщиха, че е постигнато политическо споразумение за нови инструменти за преодоляване на пропуските в системата.

Основната промяна е, че върху

презграничната

търговия между

фирмите ще се

начислява ДДС

Към момента този вид търговия е освободена от данъка. Така безскрупулни дружества успяват безпрепятствено да съберат ДДС и да изчезнат, без да върнат парите в държавния бюджет, посочват от Брюксел.

Това създава големи възможности и за укриване на данък, както и за източване чрез фиктивен износ.

Следващата стъпка, по която обаче все още няма конкретно предложение е, за определени стоки да се въведат

стандартни

ДДС ставки

- най-вероятно около 15%. Това означава, че за тези стоки ставката в съответната държава не може да бъде по-ниска от стандартната.

Ако се стигне до такова решение, то ще доведе до преразглеждане и дори до пълно отпадане на режима на диференцираните ставки.

Сегашните правила позволяват на всяка държава от общността за два вида избрани от нея стоки, тя да прилага диференцирана ставка, която да се различава с до 5% от тази за облагане на останалите стоки.

В ход е и обсъждането на нов списък със стоки и услуги, към които задължително да се прилага стандартната ставка или по-висока, независимо от размера на данъка за останалите. Засега с голяма вероятност той ще включва

оръжия, алкохол,

хазарт и тютюн,

Средно претеглената ставка за всички държави в ЕС пък най-вероятно ще бъде 12%.

По нея може да се пресмята дължимото в съдебните спорове между държави и компании от други страни.

За да се облекчат малките и средните фирми при администринането на данъка, има предложение то да се отнася за компании с оборот под 2 млн. евро в рамките на ЕС. Всяка компания пък, която има оборот под 100 хил. евро и работи в повече от една държава членка, да може да се възползва от освобождаването от ДДС, предвиждат още новите правила.

Много вероятно е да се преразгледа режимът, по който всяка държава може

да освобождава

малките и

средните

фирми от ДДС,

при условие че техният оборот за финансовата година не надвишава определен праг, който е фиксиран в съответното национално законодателство.

Причината е, че облекчаването чрез освобождаване засяга само фирми, които са регистрирани в съответната държава, а това нарушава равнопоставеността на компаниите, когато те търгуват извън държавата си.

Затова, текат дискусии по въвеждането на общ праг.

За да се централизира контролът над косвения данък и той да бъде по-ефективен, като едновременно с това се спестят разходи по отчитането му, ЕК предлага

да се създаде

онлайн портал

или обслужване

на едно гише

На него всички дружества в общността ще обявяват своя ДДС. Те могат да избират и посредник, който да прави това.

Системата ще бъде достъпна и за компании извън ЕС, които търгуват с европейски фирми.

При сегашния режим, за да правят това, те трябва да се впишат в регистрите по ДДС във всяка страна от общността, с която ще търгуват.

Предстои промените в законодателството по ДДС, влязат за обсъждане в Европейския парламент, както и в Европейския икономически и социален съвет, за консултация.

Едва след завършването на тези процедури, те ще влязат в съвета за окончателно гласуване.

Данък за “Гугъл”, “Амазон” и “Фейсбук” = 5 млрд. евро за година

Брюксел скоро ще предложи дигиталните платформи да плащат данък върху печалбите си, реализирани на територията на съответната държава от ЕС, дори и компанията да няма физически офис там.

Последните обсъждания по този проблем се проведоха по време на неформалното заседание на финансовите министри от ЕС - т.нар. ЕКОФИН, в София. Форумът бе председателстван от българския финансов министър Владислав Горанов и на него е бил постигнат напредък по трудния казус.

Идеята е решението да влезе в данъчните закони на общността и на всяка отделна членка. Най-вероятно то ще бъде взето след две стъпки - най-напред ще се предложи онлайн компаниите да плащат данък там, където са реализирали печалба, а не където имат реални офиси.Второто предложение ще уточни, че основание за облагане ще са три критерия - годишните приходи от съответната държава да са над 7 млн. евро, платформата да има над 100 хил. потребители за една данъчна година и между нея и потребителите да има над 3000 договора за цифрови услуги.Обсъждано е и въвеждането на временен данък върху част от приходите от цифрови дейности. Той ще действа до въвеждането на комплексната промяна на данък печалба, свързана с облагането на цифровите компании. Този данък ще засегне приходи, получени от продажбата на онлайн пространство за реклама, от цифрови посреднически дейности с цел продажбата на стоки и услуги, както и приходи, получени от продажбата на данни, генерирани от предоставена от потребителите информация.

Приходите от него ще се събират от държавата членка, в която се намират потребителите, а данъкът ще се прилага само за дружества, чиито общи приходи от цял свят са 750 млн. евро и чиито приходи в рамките на ЕС са 50 млн. евро. Експертите от Брюксел са изчислили, че ако данъчната ставка по него е 3%, приходите за държавите членки се очаква да възлязат на 5 млрд. евро годишно.

Схемите са четири, действат от години

ДДС се укрива или краде по четири класически схеми, които не са променяни от години, защото НАП трудно проследява връзките.

1. Фиктивни сделки, най-често с износ

Регистрирана в България фирма “изнася” документално стока в друга страна - членка на ЕС. Реално тя продава стоката в страната, в която е регистрирана. Тя не плаща данъци за това, а получателят си възстановява данъчен кредит в неговата държава.

2. Транснационални фирмени вериги

Организирана група реални и фантомни фирми, регистрирани в различни държави, препродават помежду си една и съща стока няколко пъти, като всяка от тях тегли данъчен кредит от своята държава и най-често го получава.

3. Липсващ търговец

Фирми, сред които повечето фантомни декларират, но не внасят ДДС по фиктивни продажби. За целта са създавани десетки дружества. Така размерът на ДДС набъбва. Накрая, една от тях, най-често бушон, иска възстановяване на данъка. При ревизия тя не може да бъде открита.

4. Фирма на името на социално слаб и фалшиви документи.

Регистрира се дружество на името на социално слаб. Компанията работи няколко месеца, издава фактури за фиктивни доставки и не внася ДДС за тях. Най-често препродава фалшивите фактури на други компании, които след това имат право на данъчен кредит или използват документите, за да намаляват дължимия данък. Обикновено цената на фактурите е 30% от дължимия ДДС.