Все още не сме влезли дори в чакалнята на Еврозоната. Сега сме в предверията й и ще продължим да чакаме. На много страни, които бяха в чакалнята, им отне десетилетие, за да се подготвят за приемане на еврото. Така че и при нас ще е така. Няма са стане днес или утре” Това каза икономистът Георги Ангелов по Нова телевизия.

По думите му завишените изискания към новите кандидати за Еврозоната са заради това, че страни като Гърция, Италия и Португалия са пуснати неподготвени.

„След това те в Еврозоната експлодираха, бяха в криза, Гърция вече десетилетие е в криза. Заради това, че те бяха пуснати бързо, без процедури и изисквания, даже Италия престоя само година и половина в чакалнята абсолютно неподготвена. За това от нас, новите кандидати, се изисква да седим по 10-15 години в чакалнята, даже ни се изискват и преди нея реформи, за да не допуснат неподготвен член, защото се вижда как такъв вреди на цялата система”, обясни Ангелов.

Според финансовия анализатор Владимир Сиркаров се прави презастраховка от страна на европейската централна банка. Доста реформи трябва да се извършат в самата евросистема.

„Трудно може да се каже дали една страна е напълно готова. Това е процес, свързан с подкрепа от страна на нашите европартньори за реформите, които трябва да направим. Не мисля, че България трябва да бъде изкарвана по-черна от дявола, че тези допълнителни изисквания се правят, защото сме зле по всички направления. Ако погледнем критериите ще видите, че ги изпълняваме, за разлика от колегите, които вече са в Еврозоната. Ако разгледаме банковия сектор в сравнение с италианския и гръцкия, то седим доста по-добре”, обясни той.

От нас зависи колко бързо ще влезем. Ако правим по-добре и по-бързо реформите, ще влезем по-бързо, категоричен е Сиркаров.

„Първо трябва да кажем, че най-сериозните скептици очакваха еврогрупата да каже „не”, така че тук се дава една зелена светлина. Оттук вече анализът може да бъде по две линии. От една страна има доза лицемерие от страна на европейските ни партньори, свързани с този едногодишен срок, който според мен има вероятност да е по-дълъг. Този срок от една година и реформите, които трябва да направим, те са полезни за нас така или иначе. Той по принцип е част от работата, която има една държава по самия механизъм ERM II ”, обясни още той.

По думите му, с приемането на еврото, при равни други условия, нищо няма да се промени, ако разглеждаме само промяната в паричната система.

„Функцията, която определя повишаването на доходите и кредитния процес зависят от много фактори. Не трябва да влизаме в тези процеси по интегриране на България в евросистемата с преекспонирани очаквания, както стана с влизането в ЕС”, обясни Сиркаров.

„Това, което показва примерът какво става, когато влизат неподготвени страни в Еврозоната, с големи дефицити, неконтролируем растеж на кредита, задлъжняване, в тези страни се стига до инфлация и криза. Това е примерът на Гърция. Когато влизат подготвени като балтийските страни – Литва, Латвия и Естония, там става обратното. Доходите растат по-бързо, икономиката расте по-бързо, те се възползват от членството в Еврозоната, но без да трупат дефицити и дългове и без да влизат в криза. За нас понеже сме бедни, първо ще трябва да забогатеем, и след това ще ни приемат в Еврозоната”, обясни и Георги Ангелов.

„Ако преминем бързо през този предварителен механизъм, дори да е година плюс, година и половина в ERM II, така че със сигурност поне 4-5 години минимум в най-добрия вариант”, каза Владимир Сиркаров.