При липса на преговори държавата ги определя административно

Работодателските организации отказват да участват за трета поредна година в договарянето с държавата и синдикатите на минималните осигурителни прагове за 2019 г. и настояват за отмяната на този механизъм. Става дума за сумите, под които не може да се правят месечните осигуровки за пенсия, здраве и безработица. Те бяха въведени през 2003 г. като мярка за борба със сивата икономика.

Когато преговори липсват, социалният министър решава дали да има административно повишение. Бойкотът на бизнеса миналата година принуди държавата административно да увеличи минималните прагове за 2018 г. с 3,9%.

Според работодателите определянето на минимален осигурителен доход по длъжности и браншове е остаряла практика, несъобразена с икономическото състояние на отделните сектори.

“Налице е и забавяне на обсъжданията между социалните партньори и държавата по този въпрос. Същевременно приетата през април правителствена средносрочна бюджетна прогноза предвижда нарастване през 2019 г. на минималната заплата и на компенсацията на един зает с 6,6% при двойно по-нисък ръст на производителността на труда от 3,2%”, пишат председателите на 4-те работодателски организации - Радосвет Радев (БСК), Васил Велев (АИКБ), Кирил Домусчиев (КРИБ) и Цветан Симеонов (БТПП).

Преди месец социалният министър Бисер Петков обясни, че е възможно да отпаднат минималните осигурителни доходи. Условието бе по-добро регламентирано колективно трудово договаряне на секторно ниво. Но в дискусиите за процентното съотношение на минималната заплата към средната възникнали въпроси коя минимална работна заплата да се разглежда - тази с клас прослужено време или без него.

От КНСБ пък предложиха да се договорят 4 начални минимални заплати. Първата за неквалифицирани производители, втората - квалифицирани, в 3-ата ще са техници и специалисти, а в последната - най-високо квалифицираните специалисти.