Газ по интерконектора трябва да потече през втората половина на 2020 г.

Шест пъти умира газопроводът България-Гърция, но той като котките има 7 живота. Сега живее последния, но най-истинския. Това заяви Клаус-Дитер Борхард, шеф на “Вътрешни пазари” на ГД “Енергетика” на ЕК. Тези думи той изрече по време на петата среща на високо равнище за междусистемно свързване в Централна и Югоизточна Европа CESEC. Тогава бяха подписани 4 документа, които да го направят необратим.

Важна ли ни е тази

нова тръба с

Гърция и защо?

Връзката с Гърция стана актуална след газовата криза през 2009 г. България трябва има и други маршрути и източници на природен газ освен руския. Важността ѝ нарасна след смъртта през 2013 г. на проекта за газопровода НАБУКО, който трябваше да транспортира газ от Азербайджан към Европа.

Акционерите в консорциума, който разработва находището “Шах Дениз 2”, избраха трасето на Трансадриатическия газопровод и така азерският газ ни заобиколи и вместо през България към Австрия ще се транспортира през Гърция към Италия. Това се очаква да стане към 2020 г. Тогава и газовата връзка с Гърция трябва да е завършена (през втората половина на годината), тъй като по нея се очаква да получим договорените със “Сокар” 1 млрд. куб. м газ от Азербайджан.

Проектът IGB (интерконектор Гърция-България) се развива от 2010 г., но към 2015 г. все още няма взето окончателно инвестиционно решение. То е взето чак в края на същата година. Всъщност проектът бе един офис с няколко служители.

Така че намерението за газопровода България - Гърция преживя финала на НАБУКО, раждането и смъртта на “Южен поток”, раждането на “Турски поток”, както и на концепцията за газов хъб “Балкан”, от който стана част.

Защо 8 години той не можа да се осъществи, а сега се разчита за две години да стане?

“В процеса на консултации с регулаторите (на България и Гърция - б.а.) по решението за освобождаване от третия енергиен пакет и осигуряване на финансирането от ЕК се поставиха условия по бизнес плана на проекта, на които акционерите можеха да не се съгласят. В крайна сметка се намери

приемлива за

всички страни

финансова

структура,

която гарантира рентабилността на проекта, от една страна, но от друга страна, обосновава предимствата, които проектът получава - грант, държавна гаранция, освобождаване от задължението за регулиран достъп, стабилизиране на данъчния режим за 25 години.” Това отговориха на въпроси на “24 часа” от ICGB, компанията, която е собственик на проекта. В нея акционери с по 50% са Българският енергиен холдинг и IGI Poseidon SA.

Ключовата дума в този отговор е финансиране. На срещата на високо равнище шефът на БЕХ Петьо Иванов подписа с ЕИБ меморандум, започват преговори холдингът да вземе заем от банката в рамките на държавната гаранция от 110 млн. лв. Тоест българският акционер и българската държава поемат сериозна част от финансовата отговорност, за да се осъществи този проект.

Има грант от 45 млн. евро от Европейската програма за енергийно възстановяване.

Третият източник са европарите, които са в оперативната програма “Иновации и конкурентоспособност”, заделени още от първия програмен период за изграждане на газовата връзка със Сърбия. Това са 39 млн. евро, които ще бъдат прехвърлени към българо-гръцката тръба. За сръбската остават 6 млн. евро безвъзмездно финансиране. Това се прави, защото и с газопровода със Сърбия сме на ниво декларация от май 2018 г., подписана на срещата на върха за Западните Балкани. Тази тръба трябва да бъде завършена през 2022 г., но преди имаше други срокове - 2015 г., след това - 2020 г. Сърбите още търсят финансиране. Високопоставени източници казват, че

прехвърлянето на

европарите се

прави, за да не

бъдат изгубени

Проектът ще бъде прехвърлен от Министерството на енергетиката към “Булгартрансгаз” и газовият оператор ще търси финансиране - или от европейски фондове и механизми като “Свързана Европа” например, или чрез собствено финансиране.

За интерконектора България-Гърция разликата до 240 млн. евро, колкото ще струва той, ще се осигурява от акционерите.

Това хибридно финансиране, което в крайна сметка се получи, бе всъщност един от препъникамъните на проекта. Той, като източник на диверсификация на източниците на газ, би могъл да е държавен проект, т.е. регулиран, и да получи еврофинансиране. За това намекна и Борхард на срещата на върха. Но всичко това е минало.

На същата среща бяха подписани и още три важни документа, които според думите на експерти правят проекта необратим.

Това е изключението от третия енергиен пакет, който подписаха регулаторите на България и Гърция. Така един път се одобрява държавната помощ - българската гаранция и еврофинансирането. Втори път - дава се изключение за останалия капацитет на тръбата, който е 40%. За него ще важат тарифите за вече ангажирания капацитет. След проведените досега пазарни тестове

обвързващите

оферти са за

1,57 млрд. куб.

м газ,

при това някои от тях са за 25 години. 1 млрд. от тях са азерският газ, за който имаме договор. Капацитетът на тръбата е 3 млрд., с опции да достигне 5 млрд. след изграждане на компресорна станция.

Другият документ, който бе подписан, е за данъчния режим, тоест, ако някоя от държавите промени данъците, за газопровода да важат действащите в момента.

За всичко това се иска нотификация от Брюксел, очаква се тя да е факт до края на месеца.

Всички тези документи ще гарантират жизнеността на проекта. Нови пазарни тестове за 40-те процента от капацитета на тръбата ще бъдат обявени след одобрението от Брюксел.

“И регулаторите, и ЕК насърчават компанията периодично да предлага на нови търговци достъп да газопровода, това ще създаде условия за реална конкуренция на пазара, а оттам и до по-добри цени. Това напълно съвпада и с интересите на акционерите, които също целят определена възвръщаемост от инвестицията си”, ни отговориха от ICGB.

Разписаха се и споразумения за присъединяване на газопровода към гръцката газова мрежа и с Трансадриатическия газопровод. По връзката с мрежата на Гърция се очаква да се транспортира газ от терминалите за втечнен газ. Източниците могат да са американски шистов газ, гориво от Катар, Египет и от други държави. Експерти твърдят, че американският газ може да стане конкурентен, ако петролът продължи да поскъпва.

И както при всички големи проекти у нас и при този има обжалвания - в две от трите обявени обществени поръчки. Процедурите са за проектиране и строителство на тръбата, за инженер консултант и за доставчик на тръбите. През отминалата седмица КЗК отхвърли искането за спиране по жалбата на “Инсито” ЕООД. По другите жалби има откази за образуване на производство. “Очакваме определението на КЗК, с което се отказва спиране на процедурата, да влезе в сила. Ако не бъде обжалвана, процедурата за строителство може да бъде възобновена още този месец”, казват от компанията. 

За проекта

Компанията Ай Си Джи Би АД (ICGB AD) е основана на 5 януари 2011 г. в София с цел изграждане и експлоатация на газопровода IGB (газов интерконектор между България и Гърция).

Акционери в нея са Българският енергиен холдинг (50%) и IGI Poseidon SA (50%). От своя страна, Public Gas Corporation of Greece (DEPA S.A.) и EDISON International Holding NV са съакционери в IGI Poseidon SA с равни дялове. Интерконекторът IGB е с дължина 182 км и технически капацитет до 3 млрд. куб. м природен газ на година, с опция за увеличение до 5 млрд.

Трасето е между Комотини, Гърция, и Стара Загора. Газопроводът IGB ще свърже преносните системи на DESFA (гръцкия газов оператор) и на TAP (Трансадриатически газопровод) в Комотини с преносната система на “Булгартрансгаз” в Стара Загора. IGB е важен за повишаване на сигурността на доставките и осигуряване на диверсификация на източниците на газ за България и региона на Югоизточна Европа.