Лирата възстанови част от позициите си във вторник, поскъпна с 4%

Българските банки максимално бързо да излязат от инвестициите си в турски активи - акции, облигации и други. Това им е препоръчала БНБ, научи “24 часа”. От централната банка заявиха, че не коментират политиката си, като не потвърдиха, но и не отрекоха, че има такава препоръка.

Нейната цел е да се предпази банковата система у нас от трусове заради обезценката на турската лира. До няколко дни банките трябвало да дадат в БНБ справка какви инвестиции имат в Турция - пряко или непряко чрез отпускане на кредити за турски компании или на български, които работят там.

Подобна мярка е била прилагана при обезценката на рублата преди 4 години, както и по време на дълговата криза в Гърция, обясниха банкери.

Евтината лира доведе до силно увеличение на български туристи в Турция, твърдят туроператори. Имало и много хора, които тръгнали на шопинг, тъй като дрехи, обувки, перилни препарати струват в пъти по-евтино в Турция, отколкото в България. Пътуванията били основно към търговските центрове и пазарите в Одрин и Истанбул.

Обезценката на турската лира обаче

създава рискове

за българските

компании, които

търгуват

с Турция,

твърдят анализаторите от “Кофас”. Според тях проблемите може да дойдат заради просрочване на плащанията и потенциално намаляване на поръчките към български предприятия.

Турция е един от основните търговски партньори на България. Съседката ни е на 4-о място в българския износ и 5-о във вноса. За първата половина на тази година износът за Турция възлиза на 1,75 млрд. лв., което представлява 22% от общия към страните извън ЕС. На годишна база има намаление, тъй като за първата половина на 2017-а е бил 2,14 млрд. лв.

За 2017 г. двустранната търговия е почти 4 млрд. eвро. Българският износ за Турция надвишава 2 млрд. евро, заема 7,8% от общия и се е увеличил с 10%. Вносът е 1,9 млрд. евро, делът му е 6,3% от общия и бележи ръст от 17,3%. За периода 1996 - 2017 г. турските инвестиции в България са в размер на над 1 млрд. евро, а за 2017 г. те са в размер на 80,8 млн. евро.

От “Кофас” посочват още, че проблемите с турската валута ще увеличат напрежението както върху държавния, така и върху частния сектор. Централната банка в Анкара прогнозира

увеличаване на

инфлацията от

8,4 до 13,4%

за 2018 г. и от 6,5% до 9,3% за 2019 г. поради неспиращия спад на лирата от началото на тази година.

Потребителските цени нараснаха с 15% през юни, а производствените скочиха с 23%. Заедно с увеличаването на цените на електричеството и хранителните продукти инфлацията ще продължи да расте и ще достигне рекордни нива. Възможно е средната годишна инфлация за 2018-а да се покачи от 13,5 до 15%.

Обезценената лира стимулира износа, но в същото време затруднява производството в Турция, тъй като голяма част от производствените материали са вносни. Разходите за финансиране нарастват заради високите лихвени проценти, зададени от централната банка.

Оскъпяването на потребителските кредити например се вдигна от 15% за 2017 до 25%, а това на корпоративните кредити – от 14 на 24%. Най-засегнати ще бъдат секторите, свързани с вътрешното търсене на пазара в страната, и тези, които разчитат повече на вносни продукти.

Експортните - като автомобилния, селското стопанство, текстилния сектор и облеклото - ще имат възможността

частично да

компенсират

загубите

във вътрешния пазар чрез приходи в чужда валута.

Очаква се турската икономика да се забави през втората половина от годината. До неотдавна се очакваше това да стане по-постепенно, но поради влошеното финансово положение на страната, ниското производство, големия дълг в частния сектор и нарастващата нужда от външно финансиране ще се наблюдава още по-драстично забавяне, предвиждат експертите на “Кофас”.

Във вторник турската лира поскъпна с повече от 4% и стигна до 6,56 лири за долар, след като се срина до рекордните 7,24 лири в понеделник. Валутата е под натиск напоследък, тъй като наблюдателите на пазарите са разтревожени за контрола върху икономиката от страна на турския президент Реджеп Ердоган, а Доналд Тръмп заяви през миналата седмица, че подкрепя удвояването на наказателните мита върху стоманата и алуминия за южната ни съседка.

Ердоган: Бойкот на iPhone, има Samsung

Турският президент Реджеп Ердоган обяви бойкот на електронни продукти от САЩ. Към призива му се присъединиха и компании от Анкара, който забраниха рекламата на американски фирми.

Турският президент Реджеп Ердоган обяви бойкот на електронни продукти от САЩ. Към призива му се присъединиха и компании от Анкара, който забраниха рекламата на американски фирми.

Турският президент Реджеп Ердоган заяви днес, че Турция ще бойкотира електронните продукти, произведени в САЩ, на фона на дипломатическия спор между двете страни, предаде Ройтерс.

Турският държавен глава заяви, че Турция взима необходимите мерки, що се отнася до икономиката, на фона на поевтиняването на турската лира.

“Америка напада икономически не само нас, но и Китай, Русия, Иран и Европа. Напада даже и Канада. Но срещу нас е предприета операция. Ще бойкотираме американската електроника. Те имат iPhone, но нали съществува и Samsung”, посочи Ердоган, цитиран от турската телевизия НТВ.

Националният авиопревозвач “Търкиш еърлайнс” пък бойкотира реклами на САЩ и американски фирми, съобщи в туитър говорителят Яхя Юстюн и отправи призив към други турски компании да се присъединят към акцията. По-късно от държавната телекомуникационна компания “Тюрк телеком”, обслужваща над 40 милиона души, обявиха, че също се присъединяват към нея.

По-рано през годината САЩ наложиха санкции на двама турски министри и обявиха, че увеличават митата върху вноса на алуминий и стомана от Турция заради разногласия, свързани със задържането на американския пастор Андрю Брънсън.

Правителството на президента Доналд Тръмп внимателно следи финансовата ситуация в Турция след рязкото падане на курса на турската лира спрямо американския долар, заяви в понеделник икономическият съветник на Белия дом Кевин Хасет, цитиран от Ройтерс.

Според него решението на Тръмп да удвои вносните мита за стоманата и алуминия от Турция засяга много малък дял от брутния вътрешен продукт на Турция и не може по принцип да предизвика сгромолясване на курса на турската лира.

“Падането на националната валута с 40 процента е признак за това, че много фундаментални основи на икономиката не са наред в тази страна”, поясни икономическият съветник на американския президент.

Той добави, че когато една страна загуби връзка с либералната демокрация, тогава не може реално да знаете какво ще се случи с икономиката - това пораждало голяма несигурност.

Турската лира загуби над 40% от стойността си спрямо долара тази година, което се дължеше до голяма степен на опасенията за влиянието на президента Реджеп Ердоган върху икономиката, многократните му призиви за понижаване на лихвените проценти и влошаващите се връзки със САЩ, отбелязва Ройтерс.