Заплатите в минерално-суровинния

отрасъл през 2017 г. са с

45% по-високи от средните за България

Минерално-суровинната индустрия в България е един от най-бързо развиващите се сектори през 2017 г. Ръстът при добива на полезни изкопаеми е 11%, а при стойността на произведената продукция - 9%. За сравнение - през миналата година общият икономически ръст в страната е 3,6%.

С тези показатели България затвърждава водещата си позиция в европейския добив - на трето място по мед, на четвърто по злато, на пето по лигнитни въглища.

Установените находища на подземни богатства към 1 май 2018 г. са 448. Най-много са за метални полезни изкопаеми - 163, и за строителни материали - 140. Действащите разрешения за търсене и проучване са 96.

През 2017 г. концесионните приходи са 79 305 637 лева - най-високата сума за последните години.

Въглища и

руди начело

Твърдите горива и металните полезни изкопаеми са с най-висок дял в добива - съответно 32% и 31%. Следват ги инертните материали с 25% и индустриалните минерали с 12%. Незначителен е делът на скално - облицовъчните материали - 0,3%.

Общият добив на полезни изкопаеми през 2017 г. е 108,69 млн. т, което е увеличение с 11% (11 млн. т) спрямо предходната година. Повишение има в почти всички подотрасли. Най-съществено е при индустриалните минерали - почти 37%, инертните и строителните материали - 18%, въгледобива - 10%. Рудодобивът е с 1% ръст. Добивът на течни горива е намалял с 65%, на скално - облицовъчни материали - с 18%.

Общата стойност на произведената продукция расте с 9% и е 2,720 млрд. лева. По парични показатели повишение има във всички подотрасли. Най-съществено е в добива на неметални минерали и суровини - с 16%. Рудодобивът е с най-нисък ръст - 5%.

Продуктите на минерално-суровинната индустрия формират 5,5 млрд. лв. от общия български износ, или 11%. Вносът на суровини обаче продължава да е със значителен превес.

През 2017 г. експортът на минерални суровини в натурално изражение намалява с 15%, но по стойност бележи ръст със 17%. Импортът нараства съответно с 10% и с 45%.

Съотношението на износа и вноса показва сериозния неизползван потенциал на бранша, който би бил в полза на платежния баланс на страната и за повишаването на конкурентоспособността на индустриите, следващи във веригата. Например медните руди и концентрати, изнасяни от България, са два пъти по-евтини от вноса. Трябва да се намерят уместен подход и общи действия за повишаване на конкурентоспособността на цялата българска икономика, коментират от Българската минно-геоложка камара (БМГК).

Доходите

растат с 9,5%

Броят на наетите лица в добивната промишленост през 2017 г. е 22 277 души, което е по-малко в сравнение с 2016 г. и затвърждава тенденцията на спад през последните години. Въпреки това произведената продукция на един зает расте, а производителността на труда в сектора продължава да е близо 2,5 пъти по-висока от средната за индустрията.

Средната годишна заплата на наетите в отрасъла през 2017 г. е 18 245 лева, което е средно увеличение с 9,5%. За сравнение - средната годишна работна заплата за страната е 12 536 лева. Това означава, че заплащането в сектора е с 45% по-високо и е една от четирите икономически дейности с най-висока брутна работна заплата в България.

Най-високи доходи получават работниците и служителите в компаниите за добив на метални полезни изкопаеми, а най-ниски - на неметални материали и суровини.

Този показател е с трайна тенденция към увеличение, което показва устойчивост на доходите и сигурност на заетите в минерално-суровинната индустрия.

Направи си

сам кадри

Уменията на работниците са от ключово значение за развитието на минната индустрия и за нейната конкурентоспособност. Като браншова структура, ангажирана с проблемите на бизнеса, Българската минно-геоложка камара през последните години насочи усилията си към изграждане и развитие на активни инструменти за съвместна работа между образователните институции и индустрията. Резултатът бе създаването на браншови модел за подготовка на кадри, чиято цел е да покрие недостига на специалисти и да осигури качествено образование за бъдещите кадри в отрасъла. Проектът започна през 2015 г. и все повече от водещите компании в бранша показват как се реализира успешно на практика. “Каолин” изгради във Ветово център за дуално обучение. “Асарел-Медет” в Панагюрище подготвя класове в гимназията по индустриални технологии. “Дънди Прешъс Металс” работи с гимназията по транспорт в Крумовград и с езиковата гимназия в Челопеч. В “Елаците-Мед” и “Геострой” има специални стажантски програми.

През 2017 г. БМГК започна активно участие в проектът на Българска стопанска камара MyCompetence - информационна система в областта на човешките ресурси, която обработва данни и осигурява стандартизиран обмен на информация, предоставя инструменти и други специализирани услуги за оценка на компетенциите на работната сила в България.

Отговорност

към хората и

природата

Минерално-суровинната индустрия целенасочено се развива устойчиво. Направените социални инвестиции показват, че българските минни компании осъзнават своята роля за развитието на националната икономика и на своите местни общности. Програмите им за отговорни инвестиции подобряват техните екологични и социални показатели и ги правят по-прозрачни. Ползите включват обществено признание, повишаване на конкурентните им предимства, увеличаване на лоялността на служителите и клиентите им, както и съзнателното управление на рисковете от стопанската им дейност. Водещите добивни компании подпомагат или пряко създават бизнес, различен от основния им, за да могат местните общности да имат алтернатива за времето, когато добивът ще приключи.

Важна роля в популяризирането на концепцията за корпоративна отговорност играе и Българската минно-геоложка камара. В подкрепа на усилията на компаниите по време на националното честване на Деня на миньора

БМГК всяка година връчва награда за социални инициативи.

Разходите за опазване и възстановяване на околната среда в минния бранш са относително постоянни през последните години. В структурата им най-голям дял заемат разходите за отпадни води - 60%, за почвата и подпочвените води - 28%, за отпадъци - 7,5%.

Камарата стимулира усилията на компаниите за опазване на околната среда чрез различни инструменти като Стандарта за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия, годишните награди за опазване на околната среда, за липса на санкции за нарушаване на екологичното законодателство, чрез участие в различни проекти с екологична насоченост.

Чрез своята експертна комисия по околна среда БМГК работи активно по актуални въпроси, свързани със законодателството в тази област. През последната година бе изготвено предложение до Министерството на околната среда и водите за намаляване на административната и регулаторната тежест за бизнеса, което включва редица мерки и промени.