Преброй се!

През 2021 г. ще е последното класическо броене на хора и сгради в България

През 2021 г. в продължение на 25 дни през януари и февруари в България ще се проведе поредното преброяване на населението и жилищния фонд. През същата година такова ще има и във всички страни-членки на ЕС, тъй като

европейският регламент

изисква тази акция да се

провежда веднъж на

всеки десет години

През 2021 г. обаче ще бъде последното класическо преброяване, твърди председателят на НСИ Сергей Цветарски. У нас, а и в ЕС все повече надделява мнението, че тази дейност може и трябва да се прави изцяло по електронен път. Но това изисква да се изгради цялостна единна електронна система, а за това няма достатъчно време. В нея на определени периоди от време и може би много по-често от веднъж на 10 години всеки европейски гражданин ще съобщава основните данни за себе си: къде живее, на колко квадратни метра площ, какви основни битови придобивки има, работи ли, какъв е майчиният му език и националността и други подробности.

Но това е бъдещето. Историята на преброяването на населението обаче е стара колкото света. Броенето на хора, животни и продукти от първа необходимост е правено още в древността, а преброяването, което император Октавиан Август е заповядал да се проведе през 4-ата година преди Христа, е описано дори в Новия завет. Само резултатите, изглежда, са били държавна тайна, защото не фигурират никъде.

От 1790 година насам в САЩ се правят периодични преброявания, веднъж на всеки 10 години, и данните от тях са публични. Целта на тази дейност е същата, каквато е била и на римските императори. Само че в древността е трябвало да се знае колко продоволствие е необходимо за един град, ако бъде обсаден от врага примерно за една година.

Днес

трябва да се знае върху

колко квадратни метра

живее всеки в града

или на село,

колко са националните расови или религиозни малцинства, колко са икономически зависимите от близките си и още ред подробности.

В Закона за вероизповеданията например пише, че държавната субсидия за всяко вероизповедание се определя пропорционално на процента на представителите му от цялото население.

И това е само едно от многото приложения на данните. Най-малкото - за политически цели трябва да се знае каква трябва да е представителността на законодателния орган и колко хора всъщност имат право да гласуват.

В България предстои

18-ото поред преброяване

Началото на тази дейност у нас е поставено през 1880 г. И за разлика от много други дейности от онова време резултатите могат да се видят много лесно. Всички статистически годишници са пубикувани онлайн и могат да се четат свободно в сайта на НСИ.

В отделните сборници няма особени разлики, защото принципите са били винаги едни и същи. Иначе няма да се получи сравнимост на резултатите в течение на времето и данните не могат да послужат за правене на изследвания.

Всяко преброяване досега винаги е възбуждало различни страхове у хората и е раждало митове. Предстоящото не прави изключение.

Марияна Коцева, която през 2011 г. бе председател на НСИ и проведе преброяването, в момента е генерален директор на Евростат.

 Един от най-безобидните например е, че Европейският съюз ще ни задължи да впишем и третия пол в анкетите, каквото и да разбират под това определение онези, които се страхуват от него. Шефът на НСИ заяви, че това няма как да стане. В анкетите се вписва този пол, който фигурира и в документите за самоличност. Ако някой от мъж е станал жена или обратното, то това би трябвало да го пише в личната му карта след влязло в сила съдебно решение.

Другото опасение е, че

държавата се кани да

обложи с по-висок данък

пустеещите жилища

и затова се интересува много кой на каква площ живее. В този мит има само една истина – наистина ще се прави пълна инвентаризация на жилищния фонд. У нас много строителни предприемачи, които не са успели да продадат апартаментите си, богати инвеститори в имоти и просто хора, които, подгонени от нуждата, отиват в големия град и напускат къщите си, със сигурност ще направят опит да укрият имотите.

Но в това няма особен смисъл. Първо, тези данни са само за статистически цели.

В анкетите не се пише кой е

собственик на жилището,

а колко е голямо и колко

хора живеят в него

И второ - данните за жилищата НСИ взема от общините, така че по принцип е изключено да бъде пропуснат чийто и да било дом, независимо дали е пълен с хора, или празен.

При последните 3-4 преброявания в България редовно възниква страх или поне колебание у малцинствените групи какъв майчин език и какво вероизповедание да впишат. За националността е ясно - нея я пише в личната карта. По принцип отговорът на въпросите за майчин език и вероизповедание е доброволен и преброителите ще бъдат инструктирани да го съобщават на хората. Но самите хора трябва да знаят, че е в техен интерес да съобщават това, което чувстват, че са.

При предишното преброяване Пазарджик бе средно голям град със 114 хил. души население.

Така увеличават шансовете тяхното малцинство или вероизповедание да получат по-висока субсидия от държавата или да разчитат на различни фондове.

Дали през 2021 г. у нас ще има въпроси за вероизповедание и майчин език, все още не е решено. Законопроектът за конкретното преброяване ще мине през Министерския съвет в края на октомври, когато приключи общественото обсъждане, и ще е в парламента вероятно към края на годината, когато тази дискусия със сигурност ще се възбуди.

Впрочем страховете от преброяването не са нещо, характерно само за България. В САЩ, където преброяването също ще бъде през 2021 г., вече широко се дискутира дали е допустимо да се включи въпрос за гражданството заради големия брой имигранти. Става дума за хора, които дългосрочно работят в САЩ, но са от друга националност и нямат статут на граждани на Щатите. Социолозите отвъд океана се опасяват, че поради настоящата антимиграционна политика на Белия дом чужденците, живеещи на територията на САЩ, ще предпочетат да не посочват статута си. А всъщност това би могло да повлияе на техните интереси при определяне на финансирането и на представителството в Конгреса. Тази дискусия още не е приключила. В България един от мъчителните въпроси, които поражда преброяването, е, че

всяко следващо изкарва

българската нация все

по-малка и по-малка

От 8,1 млн. през 2001 г. паднахме на 7,3 млн. през 2011 г.

Със 100% сигурност се очаква през 2021 г. да бъдем под 7 милиона. Впрочем ние ще паднем под тази граница още до края на 2018 г. Според последните няколко стастически годишника на НСИ всяка година нацията се топи с по около 50 000-60 000 души и сметките показват, че след като през 2017 г. вече сме били 7,050 млн., значи ще паднем под 7 милиона още пред прага на 2019 г.

В изготвен наскоро доклад от БАН за демографските процеси у нас се посочва, че раждаемостта трябва рязко да се увеличи, и то за дълго време - до 2040 г. населението ще е с около 25-30% по-малко от сегашното.

Макар България да не е абсолютният лидер по ниска раждаемост в ЕС - в Италия е още по-ниска, в исторически план у нас тя е на едно от най-ниските си нива. По-ниска е била само през 1997 г. Но по смъртност сме на абсолютния връх. Третата причина за намаляването е емиграцията.