От 2016 г. хазната покрива отрицателната доходност на 3-те милиарда в него

3 млрд. лв., натрупани в Сребърния фонд, остават на депозит в БНБ поне до 2021 г., а най-вероятно и до 2040 г.

Резервните пари за пенсии, които трябва да гарантират стабилност на пенсионната система, ще се управляват консервативно.

Това следва от дългосрочната инвестиционна политика и средносрочната стратегия за инвестиране на средствата на фонда за 2019-2021 г., които кабинетът прие преди дни.

Финансовият министър Владислав Горанов е преценил, че това е най-безопасната стратегия. Той си е запазил опция за промени, като в прогнозата е записано, че може да се сменя ежегодно.

Решението означава също, че бюджетът ще продължи да превежда около 3 млн. лв. към Сребърния фонд всяка година, за да покрива отрицателните лихви по депозита на фонда в БНБ. От края на 2016 г. сметката е с отрицателна доходност - минус 0,10%. Според европейските и нашите регулации при отрицателни лихви от публични пари разликата се плаща от бюджета. Очакванията са от втората половина на 2019 г. лихвите да тръгнат нагоре и доходността да стане положителна.

Най-голямата промяна, която не е записана в стратегическите документи, обаче ще дойде при влизането ни в еврозоната, което се очаква до 2023-2025 г.

Тогава средствата на фонда, които са част от 47-те милиарда лева резерви за валутния борд, ще бъдат освободени от задължението да гарантират паричната стабилност. Това означава, че те ще бъдат извадени от единната сметка на бюджета в БНБ, с която се разпорежда финансовият министър.

За останалия ресурс ще се обсъжда как да бъде използван. Решението ще трябва да се съгласува с Брюксел и ЕЦБ, защото част от резервите вероятно ще отидат там.