Финансовият министър, който обеща дебат по темата, трябва да намери решение
Конфиденциален разговор между двата синдиката КНСБ и КТ “Подкрепа”, и правителството от миналата седмица, завършил със споразумение от три точки, очаквано разсърди всички работодателски организации.
Те го определиха като “сепаратистко”, “популистко”, “прибързано”, “противоречащо на предизборни обещания и бюджетни прогнози”.
Последваха открити писма до всички възможни институции с категорично “против”. В понеделник, преди заседанието на тристранния съвет, който одобри пакета данъчни закони, въпросът също бе повдигнат.
Финансовият министър Владислав Горанов отговори с краткото: “Предстои дебат по темата”. С което загатна, че решението не е окончателно и може да претърпи промени.
Какво
разсърди
работодателите?
Споразумението съдържа три точки. Първите две предвиждат увеличаване на бюджетните заплати с 10% от 1 януари догодина. Втората - отпускането на повече бюджетни пари за социално слабите.
Третата, оказала се взривоопасна точка, произведе две отдавна очаквани новини и предизвика работодателския гняв. Тя дава отговор на два свързани въпроса - ще отпадне ли и кога таванът на пенсиите и с колко ще се вдигне максималният осигурителен доход.
“От 1 януари 2019 г. максималният осигурителен доход за целите на осигуряването в ДОО и НЗОК се установява на 3000 лв. От 1 юли 2019 г. за определяне тавана на всички пенсии - стари и новоотпуснати, се прилага максималният осигурителен доход и размерът и на най-високите пенсии се определя като 40% от него”, договорили страните.
Ако бъде изпълнено споразумението, безспорно ще означава две неща, отбелязани и от бизнеса. Първото е
отказ от
обещанието
таванът
на пенсиите
да отпадне от догодина. Което не би трябвало да е особена изненада за никого, защото не за първи път намерението се отмества напред във времето.
Второто е определено от работодателите като “рязко повишаване на максималния осигурителен доход от 2600 на 3000 лв.”, е напълно основателно. Дори само затова, защото след като бърка едновременно и в джоба на работника, и на работодателя му, не би трябвало да се договаря на “четири очи”.
Бизнесът е категоричен, че заявените намерения са приети очевидно в условията на “популистки нагласи, преди провеждането на изборите за ЕП и местните избори и под синдикален натиск”.
Извън лозунгите и дежурните подозрения за предизборни решения по-важен е аргументът, че решението е взето без задължителната оценка за въздействие и без мненията на всички заинтересовани. Последният упрек в работодателската позиция е, че оповестените намерения са в “драстично противоречие с предизборната програма, коалиционното споразумение и средносрочната бюджетна прогноза”.
За да изложи в режим на дебат аргументите си, бизнесът поиска незабавна среща с премиера, финансовия министър, социалния министър и управителя на НОИ. И призова Съвета на управляващата коалиция да обсъди всички негативни последици и да
заяви отказ от
прокарване на
съответните
решения
Който се отложи. А към основните работодателски организации - КРИБ, БСК, АИКБ и БТПП, се присъединиха и ИКТ индустрията.
“Като социално отговорна индустрия и добри данъкоплатци подкрепяме осигуряването на по-добри условия за достойни старини, но не с цената на този погрешен модел и не с цената на
противопоставяне
на едни групи
хора на други
групи”, заявяват те в открито писмо. Представителите на една от най-високо платените индустрии у нас са категорични, че който носи повече за хазната, не трябва да бъде демотивиран, а обратното - мотивиран.
Те са категорични, че не това е пътят да се осигури траен източник на ресурс, който да се преразпределя, включително и към пенсионерите.
Според тях това намерение ще обхване близо
148 хил. лица,
от които 1/3
заети в ИТ
индустрията
За последните 11 години максималният осигурителен доход у нас е повишаван три пъти с по 200 лв. От 2015 г. е замразен на 2600 лв. Това означава, че доходите растат по-бързо от тавана, а по-високоплатените работещи внасят все по-малка част от дохода си като вноски.
Експерти вече пресметнаха, че хората, които получават до 2600 лв., понасят пълната осигурителна тежест от 13,78% от дохода. По-заможните плащат намаляваща част - тези с 5 хиляди лева доход - 7,2%, а при 10 хил. - 3,6%.
В същото време пенсиите растат с по 2- 4% на година, тръгвайки от мизерна сума.
Какъв е изходът
и има ли такъв?
Един по-скоро теоретичен вариант в момента е отмяната на плоския данък и прогресивно данъчно облагане. Това би разпределило по-справедливо общата данъчно-осигурителна тежест между бедни и богати и поне хипотетично би вкарало повече пари в хазната. Която и без това вече субсидира 60% от бюджета на НОИ, тоест пенсиите.
Втората възможност са диференцираните ставки по ДДС в комбинации - с необлагаем минимум, без него, с повече или по-малко стоки с по-нисък косвен данък. Ефектът е двоен - стимулира потреблението и облекчава по-бедните чрез цените.
Третата опция е връщане към обвързването на максималния осигурителен доход с минималната работна заплата в определено съотношение - например 8 или 10 пъти нейния размер.
Работодателите подсказаха и още една - най-високите пенсии да се изчисляват не по правилото за 40% от осигурителния доход, а например 45%.
Възможностите са много и е напълно по силите на финансовия министър да избере една от тях и да я приложи. Дали това ще се случи, предстои да видим.