Две са основните причини за увеличението на цените - петролът и ръстът на заплатите

Годишната инфлация през септември спрямо същия месец на предходната година е 3,6%.

Много ли е това? От една страна, 3,6% годишна инфлация е

най-висок темп

от 5 г. насам –

но трябва да си припомним, че по това време отчетохме и най-дългия период на дефлация в българската история (три поредни години спад на цените). Дефлацията беше причинена от фактори - като кризата, скъпото евро, и от драматичния спад на цените на петрола на световните пазари от 2014 до 2016 г. Тези фактори вече не действат, което помогна и еврозоната да излезе от дефлация.

От друга страна, средната инфлация в България за последните 20 г. е 4,2%, а в годините преди кризата (2007-2008 г.) дори надхвърли 10%. Въобще не споменавам периода до 1997 г., когато инфлацията беше стотици и хиляди проценти. След края на икономическата криза инфлацията постепенно се възстановява и България, и в цяла Европа, но нивата остават умерени. Изключение правят страни като

Турция, където

цените се

повишиха с цели

25% за година,

а валутата се срина.

Но за страните от ЕС, включително и България, инфлацията сега е по-ниска, отколкото беше преди десетилетие, и за момента не е проблем. Всъщност Европейската централна банка е толкова спокойна при сегашните нива на инфлацията, че смята да държи рекордно ниските нива на лихвите поне до средата на следващата година. Една от причините за това спокойствие на ЕЦБ е, че почти половината инфлация се дължи на външни фактори – когато ефектът от рязкото поскъпване на петрола се изчерпа, инфлацията ще се успокои на по-ниски нива.

В България също поскъпването на петрола е основна причина за инфлацията –

цените на

транспорта

се увеличават

средно с 8,4%

за последните 12 месеца, а горивата - с над 14%. Сега от октомври в инфлацията ще се отрази и ефектът от поредното поскъпване на природния газ, чиито цени също са свързани с петрола според договора с “Газпром”. На практика, около половината инфлация в България се дължи на цените на горивата, транспорта и енергията – т.е. ако петролът не беше поскъпнал толкова, инфлацията щеше да бъде под 2%.

Но дори петролът да спре да поскъпва, инфлацията няма да изчезне, защото нагоре я дърпа и растежът на заплатите. България постигна рекордно високо ниво на заетост за последните три десетилетия – в момента 73% от населението между 20 и 64 г. работи. Това е добре за домакинствата, тъй като повече работещи означава, че повече хора внасят средства в семейния бюджет и съответно има повече средства за потребление и инвестиции. Но

за

работодателите

ситуацията

е тежка,

тъй като те имат много поръчки, но им е много трудно да намерят нови работници и служители.

Дефицитът на кадри води до пазарен натиск за вдигане на заплатите, а това по швейцарското правило води и до повишение на пенсиите и социалните разходи. По последни данни на статистиката средната заплата в страната се увеличава с 8,2% за година и надминава 1119 лв. на месец, а средният доход на домакинствата расте с 8,7% - и това е преди планираното вдигане с 10% на заплатите в публичния сектор, с 9,8% на минималната заплата и с 5,7% на пенсиите от следващата година.

Това е ситуацията не само в България – във всички нови страни членки на ЕС заплатите се увеличават сравнително бързо.

Да, това води до инфлация, но във всички страни от региона доходите растат по-бързо от инфлацията, т.е. доходите се увеличават в реално изражение. С други думи, инфлацията не е изпусната от контрол и е резултат от икономическия растеж, а не пречка за него (може би само в Румъния инфлацията се помпа допълнително от непазарни фактори като бюджетния дефицит).

Въпросът е как да се запази тази ситуация – инфлацията да е ниска до умерена, а растежът на доходите да е значително по-висок?

Ясно е, че рекордно ниските лихви в еврозоната и в България водят до нарастващи стимули за растеж на кредитирането, затова банките и БНБ трябва да следят изкъсо задлъжняването на частния сектор да не надхвърли безопасните нива.

Държавата от своя страна трябва да продължи бюджетната консолидация и да намалява дълговете, като в същото време насочва ресурси към продуктивни дейности.

Но може би най-важно е да се сложи фокус върху реформите, които увеличават производителността на труда, икономическия растеж и заплатите. Образованието, инвестиционният климат, влизането във валутния механизъм ERM2 трябва да са основни приоритети за правителството, докато фирмите все повече ще трябва да инвестират в нови технологии, така че да се повишава производителността.