И в Белград имаше протести срещу пешеходните зони, но сега хората ми казват: “Страхотно е”, казва в интервю главният архитект на Белград

- Арх. Фолич, в София сте по покана на главния архитект Здравко Здравков, за да говорите за градските трансформации. Какви трансформации текат в Белград и какви са общите проблеми пред двете столици?

- Запознах се с главния архитект на София Здравко Здравков на архитектурен форум в Москва. Така започна сътрудничеството ни. София и Белград са близки като големина, манталитет и са на един и същи етап на развитие.

София иска да е град на хората и е започнала тази трансформация.

Някои граждани

може да не

разбират и

подкрепят тези

действия в

началото и това

е нормално

В Белград, когато миналата година започнахме да правим пешеходни зони, имаше протести. Сега същите тези хора, които протестираха, са най-големите ни поддръжници. Преди няколко години направихме нова стратегия за развитие и генерален план. Поставихме си 3 основни цели - да изведем индустрията от центъра, да свържем града с реките, които бяха отрязани от жп линии. Премахнахме ги и на тяхно място правим паркове. Третата ни цел е да променим йерархията на транспорта и вместо на колите да дадем приоритет на велосипедистите, пешеходците и обществения транспорт.

Виждам, че София си е поставила подобни цели. Вие като нас работите със световноизвестния урбанист Ян Геел. Той консултира Москва, Копенхаген, Мелбърн. Днес Виена и Мелбърн се състезават кой е градът с най-добро качество на живот в света.

Следвайки тези стъпки, София ще стане модерна европейска столица. Надявам се, че същото ще се случи и с Белград. В последните години направихме 20 000 кв. м пешеходни зони и планираме още 50 000 кв. м. Велосипедистите в Белград са 1% и често шофьорите ни критикуват защо правим велоалеи, след като малко хора ще ги ползват. Истината е, че чак когато направим цялата мрежа от велоалеи, тогава можем да очакваме велосипедистите да станат 5-7%. В същото време, правейки тези трансформации, условията за автомобилите стават по-сложни и така карате хората да оставят колите си и да се качат на велосипед, да тръгнат пеша или да ползват градския транспорт. Така че шофьорите ще недоволстват, но много скоро ще разберат, че е по-добре да оставят колата си и да я ползват за пътуване извън града, а в него да се движат пеша например.

Нито София, нито Белград са богати градове, но за повечето хора първата работа, когато имат пари, е да си купят кола. Но ако направите такива условия, че това да е глупаво решение, защото няма как да я използват, хората няма да купуват толкова много автомобили. София е на първо място в Европа по брой коли на човек.

В Копенхаген

заплатите са 10

пъти по-високи от

нашите и могат

да имат по 5

коли, но нямат

50% от хората там карат велосипед. Така че проблемът не е дали имаш, или не пари за кола, а начинът на мислене и условията в града. В Копенхаген през зимата, когато завали сняг, първо се чистят велоалеите, после пътищата. Така че става дума за тотална промяна на начина на мислене и без това няма как да очакваме качеството на живот в градовете ни да се подобри. А целта на всяка градска управа - на вашия кмет и на нашия, е да повишава качеството на живот. Но това няма да стане, ако навсякъде е пълно с коли. Една кола заема място за 5 велосипеда, а в нея обикновено се вози само един човек, замърсява въздуха и вдига шум.

- Как хората приемат промените? Новите булеварди, които проектирате, са по-тесни за сметка на велоалеи и трасета за градския транспорт, а по старите намалявате лентите за колите от 6 на 4.

- Трудно е, разбира се. Отнема много време и усилия да се обясни на хората защо правим това, особено в началото. Ако направите само една част, без да завършите всичко в цялост, хората не могат да усетят резултата. Те виждат, че на улицата има по-големи задръствания. Но има изследвания, които доказват, че тази мярка не създава повече трафик. Правенето на широки булеварди с повече ленти е била стратегията през 50-те години и тя превърна градовете в градове на колите. Доказано е, включително и математически, че повече ленти за движение привличат повече автомобили. По-тесните булеварди означават по-малко коли, по-малко задръствания и по-малко замърсяване. Хората няма да тръгнат пеш, ако навсякъде по пътя си срещат препятствия. Но ако има хубави тротоари, дървета по улиците, които да правят сянка, пейки, малки площади, хората ще изберат да ходят пеша. Затова е много важно публичните пространства да са приятни и да са изпълнени с функции, които привличат хората. Това се случи с пешеходните зони на Белград. Преди те не бяха приятни, сега се промениха магазините, има хубави пекарни, кафенета. Преди

фасадите бяха

надраскани с

графити, сега

никой не драска

Така че не просто променяте тротоарите и настилката, а цялата зона. И това не се отнася само за пешеходните зони, а и за булевардите - когато направите по-широк тротоар, велоалеи, осветление и засадите дървета, може да очаквате, че повече хора ще оставят колите. И това наистина се случва. Това не е нещо, което ние сме открили тук на Балканите, напротив - закъснели сме. Ако някой не вярва, нека да отиде във Виена или Любляна и да види как те са го направили. Любляна днес е друг град. Преди 2 г. спечели приза зелена столица на Европа и победи Стокхолм и Копенхаген. Те направиха тази промяна, към която София се стреми. Затова арх. Здравков и кметът имат пълната ми подкрепа за концепцията за развитие на града и се надявам, че след няколко години заедно ще се състезаваме кой от двата града да стане зелена столица на Европа, защото Белград е предприел същата трансформация.

Да, при нас имаше сериозна съпротива. Когато решихме да правим пешеходни зони, имаше протести. Името ми беше по всички плакати и не беше приятно. Обичам Белград, но когато се разхождах в града, се чувствах като преследвано животно. Сега, когато всичко е завършено, много хора ми казват: страхотно е. Хората не са архитекти, не са длъжни да разбират и да знаят процесите. Трудно е да обясниш тези мащабни промени на някого, който не е пътувал много например - има хора, които не могат да си го позволят. Може би това е и една от причините да има съпротива.

Кметът на Любляна ни разказа, че когато са започнали да променят града, също е имало протести. Но сега управлява 4-и мандат заради промяната, която направи с града. В Белград, след като изместихме индустрията, върнахме връзката с реките и направихме пешеходни зони, кметът спечели изборите с над 50% от гласовете и не се налага да прави коалиции, както преди.

Затова е важно да се обяснява много на хората и да се спазват обещанията. Винаги ще има 5% хейтъри, но има избори и тогава се вижда какво е мнението на мнозинството. Очаквам същото и в София. Хората не са глупави, те виждат какво се случва и когато направите промяната, ще получите подкрепата им.

- Белград тепърва ще строи и метро.

- Говорихме на тази тема с главния архитект и кмета. Софийското метро като модел и дължина е може би най-добрият пример за Белград. Строителството на метрото ще започне след 2 г. Ще имаме нужда от експертна помощ и София ни обеща подкрепа.

- Друг общ проблем е презастрояването и местата на високите сгради. Как Белград реши това?

- Не мисля, че това е проблем, защото прави града по-компактен. Един град не бива да се разпростира извън естествените му граници, защото, когато хората живеят на по-малка територия, това значи, че могат повече да ходят пеша или да карат велосипед. Ако разширявате града постоянно, ще е нужна повече инфраструктура, градски транспорт, ще има големи задръствания, замърсяване на въздуха и скъпа поддръжка. Затова застрояването не е проблем, но, разбира се, то трябва да е контролирано и да не разрушава културно-историческото наследство.

На териториите, които освободихме от индустрията, разрешаваме и високо строителство. Имаше съпротива, но ако не използваме тези територии, градът щеше да се разпръсне, а това значи още коли. В историческия център не се допуска строителство на небостъргачи. На териториите, за които говоря, правим микс от функции, защото, ако има само офиси, след 18 ч тези зони ще са мъртви. Затова правим офиси, жилища, училища, детски градини, музеи и т.н.

- За първи път ли сте в София и какви са впечатленията ви от града?

- Идвал съм преди 10 г. като турист. София се е променила към по-добро. Видях плановете за нови пешеходни зони и съм впечатлен. Мисля, че трансформацията на града трябва да се прави още по-агресивно. Има една поговорка - ако ще ядеш жаби, прави го бързо. Имате добри планове, добър главен архитект и кмет, които трябва да използвате. Не ги оставяйте да изгорят в тези 5% хейтъри. Протестиращите са най-шумните. Никога няма да чуете хората, които подкрепят промяната, защото тях няма да ги покажат по телевизията, но изборите ще го докажат. Трябва да има повече кураж и да не се отказвате, защото София има огромен потенциал. Влюбих се в една от църквите тук - ротондата. Стоях 5 минути и я гледах. Имате богато наследство от римско време. София има какво да даде на своите граждани и на туристите.