КЕВР: Регулираме само два компонента от крайната цена, на която "Булгаргаз" продава природен газ

Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, съгласно условията на дългосрочния договор между "Булгаргаз" и "Газпром-Експорт" и Наредбата за регулиране на цените на природния газ, определя цени за крайни клиенти и за газоразпределителните дружества. Тези цени се определят от регулатора за бъдещ тримесечен период. Това каза пред БТА членът на КЕВР Александър Йорданов.

Първият фактор, който се прогнозира, е изменението на курса на щатския долар спрямо лева, тъй като природният газ, съгласно този договор, се купува в долари, допълни Йорданов.

Вторият компонент, който се прогнозира, са борсовите цени на определени петролни деривати, с които е обвързана цената на природния газ, съгласно договора за доставка с "Газпром-Експорт" - мазут и газьол със съдържание на сяра под 1 процент.

Следващият компонент, който участва при формирането на цената, е калоричността на природния газ - т.е. неговата енергийна стойност, която също варира в зависимост от сезоните и периодите на доставка. Комисията взема предвид всички тези прогнозни данни и въз основа на тях определя, от една страна, прогнозните разходи, които общественият доставчик ще направи за доставката на този природен газ до входа на газопреносната система, и от друга - определя необходимите приходи на "Булгаргаз", така че цените и количествата, които дружеството прогнозира да продаде, да покрият разходите за доставката до вход. Това е елементът, който КЕВР действително регулира - определя се една надценка за обществена доставка. По наредбата за регулиране на цените на природния газ надценката е до два процента и половина от общата стойност на разходите, които се формират при доставката на вход. Към това Комисията определя и още една компонента в цената, която е т. нар. задължение към обществото. С други думи, от крайната цена, на която общественият доставчик продава природния газ, КЕВР регулира реално само тези два компонента, посочва още Александър Йорданов в интервюто.

Ето и цялото интервю на Александър Йорданов, дадено за БТА:

- Г-н Йорданов, на 1 октомври природният газ увеличи за пореден път цената си. Това рефлектира и на цената на топлоенергията, която също се повиши. Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ Иван Иванов изрично подчерта, че цената на природния газ не зависи нито от КЕВР, нито от "Булгаргаз". В тази връзка обяснете на хората по какъв начин се определя цената на природния газ и от какво зависи тя.

- Преди да отговоря по същество, ще очертая накратко конкретните функции по отношение на цената на природния газ, които Комисията има, защото в общественото пространство витаят някои заблуди и внушения относно начина, по който КЕВР определя цените на природния газ.

Комисията регулира цената по следния начин: Има дългосрочен договор, сключен между обществения доставчик "Булгаргаз" и "Газпром-Експорт", който е основният външен и към момента единствен доставчик на природен газ за страната към настоящия момент. В този договор е разписана една ценова формула. Много е важно да се подчертае, че когато Комисията определя цени за крайни клиенти на обществения доставчик и за газоразпределителните дружества, тя ги определя за бъдещ период - т.е. въз основа на прогнозни ценови елементи. Не мога да разкрия всички детайли, тъй като съгласно договора с "Газпром-Експорт", "Булгаргаз" е поел договорни задължения за поверителност и ние все пак трябва да се съобразяваме с този ангажимент, тъй като той е свързан с договорни неустойки за "Булгаргаз", а нарушаването на този ангажимент ще рефлектира върху интересите на потребителите.

КЕВР прави прогноза на първо място за количествата природен газ, които за следващите три месеца ще се доставят до клиенти и газоразпределителни дружества. Прогнозите са въз основа на заявките на тези клиенти към "Булгаргаз" и Комисията не се намесва в тази прогноза, тъй като става въпрос за постъпили реални заявки от страна на клиентите на "Булгаргаз" ЕАД.

Вторият фактор, който Комисията прогнозира, е изменението на курса на долара спрямо лева, тъй като съгласно договора с "Газпром", природният газ се купува в щатски долари. Изменението на курса се прогнозира съгласно Наредбата за регулиране на цените - залага се усреднения курс за последните 45 дни до датата на постъпилото при нас ценово заявление от страна на "Булгаргаз".

Третият компонент, който прогнозираме, са борсовите цени на определени петролни деривати, с които е обвързана цената на природния газ, съгласно договора за доставка с "Газпром-Експорт". Кои точно сегменти се вземат от борсовите цени и тежестите, с които участват в изчислението, не бих могъл да посоча, тъй като това представлява поверителна информация по договора, но общо взето, става въпрос за мазут и газьол със съдържание на сяра под 1 процент.

Следващият елемент, който участва при формирането на цената, е прогнозната калоричност на природния газ - т.е. неговата енергийна стойност, която също варира в зависимост от сезоните и периодите на доставка.

Комисията внимателно отчита всички тези данни и въз основа на тях определя прогнозните разходи, които "Булгаргаз" ще направи за доставката на природен газ до входа на преносната система и съответно формира необходимите приходи на обществения доставчик, така че цените и количествата, които се прогнозира той да продаде, да покрият неговите разходи за доставката до вход.

Следва елементът, който КЕВР практически регулира - определяме размера на надценка за обществена доставка. Това всъщност е издръжката на "Булгаргаз" като обществен доставчик, за да може да осъществява дейността си. Съгласно Наредбата тя е до два процента и половина от общата стойност на разходите, които се формират при доставката на природния газ на вход.

Освен цената за обществена доставка Комисията определя и още една компонента в цената - т. нар. цена задължение към обществото. Тя покрива разходите, които общественият доставчик "Булгаргаз" прави за съхранение на природен газ в хранилището в Чирен.

Дружеството е задължено по силата на разпоредба на министъра на енергетиката да съхранява там природен газ по Плана за действие в извънредни ситуации, за да гарантира в определена степен сигурността на доставките до своите клиенти. С други думи, разходите, които прави "Булгаргаз", трябва да бъдат покрити от всички клиенти, чиято сигурност се гарантира. В обобщение - от цялата цена, която виждате като крайна цена на обществения доставчик, КЕВР реално регулира само тези два компонента.

- Казахте, че КЕВР може да регулира надценката, която "Булгаргаз" получава и тя може да бъде до 2,5 процента. Може ли Комисията да намали тази надценка?

- Тази надценка се формира така, че да покрива икономически обоснованите разходи на "Булгаргаз". В крайна сметка става въпрос за до 2,5 процента от крайната сума. Дори да не одобрим такава надценка на "Булгаргаз", няма да има съществено изменение в цената, което крайните потребители реално да почувстват.

- При предишното увеличение на цената на природния газ с близо 11 процента, което стана от 1 юли, от "Булгаргаз" тогава поискаха по-голямо повишение, около 18 процента. Тогава обаче от КЕВР не се съобразихте и намалихте исканото от обществения доставчик увеличение. При увеличението на цената от 1 октомври обаче вие уважихте напълно исканото увеличение от страна на обществения доставчик.

- След като изтече периодът на доставката - тези три месеца, за които Комисията е определила цени, ние вече разполагаме с отчетни данни относно всички прогнозируеми компоненти, които участват във формирането в цената. Тогава отново правим преизчисление и установяваме дали разходите, които е направил общественият доставчик за доставката до входа на преносната система, всъщност са били покрити от неговите приходи.

В решението от 1 юли т. г. ние изчистихме получената разлика - т.е. получените в повече приходи на "Булгаргаз" за предходната година, с което финално нулирахме сметката за 2017 г. по отношение на разликите. В последното ни решение от 1 октомври тази разлика в приходите на "Булгаргаз" не беше достатъчна. Особено важно е да бъде разбрано, че смисълът на направените корекции е да се постигне реално сближаване между прогнозните и действително направените разходи, при запазване на стабилност на финансовото състояние на "Булгаргаз".

- Казахте, че част от ценообразуващите фактори са цените на суровия петрол и долара. Какво в световен мащаб, примерно до Нова година, трябва да се случи, за да не се повишава тяхната цена?

- Отговорът на този въпрос е сложен, защото първо става въпрос за политики в геостратегически план, върху които България, в частност правителството или регулаторът, нямат влияние. Това в голяма степен зависи от взаимоотношенията между САЩ, Русия, ОПЕК (Организация на страните износителки на петрол).

- Може ли да кажем, че ако взаимоотношенията между САЩ и Русия се поуспокоят, това ще поуспокои цената на суровия петрол?

- Честно казано не вярвам, поради наличието и на други значими играчи в световен мащаб. Единствено балансирането на интересите на всички големи играчи би могло да доведе до успокояване.

- 1 януари наближава и потребителите на природен газ са притеснени, че може да има ново увеличение на цената на природния газ, оттам и на парното и топлата вода. Имат ли основание подобни опасения?

- Разбирам напълно притесненията на българските потребители. Към настоящия момент е налице тренд към увеличение на цените на природния газ. Въпросът е, че предстоят нови три месеца, в които не знаем какво ще се случи.

Искам да успокоя потребителите, че трендът, който наблюдаваме, не е към голямо покачване на цените. В зависимост от това какво ще се случи в бъдеще, тенденциите в цените може да се забавят или да се ускорят и не бих се ангажирал да давам прогнози какво точно ще се случи до края на годината. При всички положения, ако увеличението на цените на природния газ бъде в рамките до 5 процента, това ще даде възможност на Комисията да запази непроменени цените до края на отоплителния сезон.

- КЕВР получи обвинения, най-вече от омбудсмана Мая Манолова, че когато цените в световен мащаб на суровия петрол и долара се повишават, това автоматично рефлектира върху цената на природния газ и топлинната енергия в България, докато, когато те се понижат, цената у нас не се намалява толкова бързо и веднага. Как бихте отговорили на тези критики?

- Това се дължи на два фактора. Първо, на натрупване в миналото на несправедливи и икономически необосновани влияния между цените на високоефективната електрическа енергия и цените на топлинната енергия при централното топлоснабдяване.

Искам ясно да подчертая и това обществото трябва да знае, че в предишни времеви периоди, когато цената на природния газ се е увеличавала, цените на топлинната енергия са били задържани като по-голямата част от разходите са били отнасяни към цените на високоефективната електрическа енергия. Това означава, че всички потребители на електрическа енергия у нас със своите сметки за ток в определена степен са дотирали по-ниските цени на топлинната енергия.

Това е дълбоко несправедливо, защото няма никакво основание близо 5 милиона потребители на електрическа енергия да заплащат за поддържане на по-ниски цени на топлинната енергия, потребявана предимно в големите градове, където и равнището на доходите е значително по-високо.

Тук е мястото да заявя, че по отношение на цените на топлинната енергия при централно топлоснабдяване КЕВР няма вменена по закон социална функция. Смятам, че подпомагането на енергийно бедните потребители следва да се случва по съвсем друг механизъм - не през цените. Първо, поддържането на икономически необосновани по-ниски цени за всички означава, че и потребителите, които могат да си позволят нормалната и разумна цена на услугата, ще плащат по-евтино.

Следователно, при политика на задържане на цените няма да се постигне подпомагане на енергийно бедните потребители. На второ място, трябва да си даваме сметка, че цените на топлинната енергия, която в крайна сметка е стока, са в конкуренция с други начини на отопление - на електроенергия, на твърди горива и на природен газ. Ако регулаторът задържа цените на топлината енергия, предоставена от централно топлоснабдяване, това означава да изкривим на практика конкуренцията в този сектор. В крайна сметка всеки потребител следва да избере кой начин на отопление да ползва. Освен това трябва си даваме сметка, че цялата страна не е централно топлоснабдена и голяма част от населението въобще няма достъп до тази услуга.

Това натрупване на кроссубсидиране в цените беше получено в миналото, в резултат на дотиране на цените на топлинната енергия през цените на високоефективната електрическа енергия. В периодите, когато цените на природния газ на обществения доставчик намаляваха, ние използвахме именно това, за да изчистим изкривяването в цените.

Точно по тази причина не беше налице намаляване на цените на топлинната енергия, защото намалявахме цените на високоефективната електрическа енергия.

Връщайки се на вашия въпрос искам да подчертая, че ако в бъдеще цената на природния газ в световен мащаб намалее, съответно КЕВР ще намалява пропорционално както цената на топлинната енергия при централно топлоснабдяване, така и цената на високоефективната електрическа енергия. Като енергиен регулатор ние ще се стремим да не нарушим този постигнат баланс в цените на топлинната и на електрическата енергия, защото той беше постигнат много трудно.

- Ако България разполагаше с повече от един доставчик на природен газ, дали цената на природния газ в страната ни щеше да бъде по-ниска и тези ценообразуващи фактори щяха да й влияят по този начин?

- Този въпрос е сложен. Ако вземем ситуацията в момента, поради съществуващата в договора за доставка ценова формула и отчитане на цените в рамките на 9-месечен период, предхождащ доставката, България е в относително изгодна позиция с една от най-ниските доставни цени на природен газ в региона. Появата на друг, алтернативен доставчик, ще създаде условия за конкуренция. Трябва обаче да се има предвид, че това може да повлияе както за намаляване на ценовите равнища, така и за увеличаването им.

Неотдавна проведохме среща на балканските енергийни регулатори, на която коментирахме идеята за създаване на регионална газова борса. Такава борса ще повлияе положително от гледна точка на интересите на потребителите. Това ще доведе до окрупняване на газовия пазар, а е известно, че колкото по-голям е един пазар, толкова по-лесно намира изгодни условия от доставчици. Не бих се ангажирал да твърдя, че цената на доставяния газ ще бъде по-ниска или по-висока, но при всички случаи тя ще бъде определяна прозрачно на пазарен принцип и всички потребители ще са наясно с механизма на ценообразуване.

Понастоящем в обществото витаят заблуди и подозрения, че някой укрива нещо в тази цена, което при едни борсови цени би било абсолютно невъзможно. Да, понякога на една борса са възможни злоупотреби, но има механизъм за мониторинг и контрол от страна на регулатора, има ясен европейски регламент, недопускащ такива манипулации. Смятам, че такова непазарно поведение на борсовите участници е невъзможно за дълъг период от време, т.е. дори да има непазарно влияние върху цените, то ще бъде преустановено своевременно. И не на последно място - с отварянето на пазарите цената на природния газ ще излезе извън геополитическия контекст, който в момента така или иначе съществува при договарянето на цените с единствения ни доставчик "Газпром-Експорт".