Бихме искали да наблегнем на развитието на черноморските круизи и да популяризираме максимално гурме туризма, като наблегнем на спецификата на Черноморския регион. Това каза в интервю за БТА зам.-министърът на културата и туризма на Турция Йомер Аръсой. Той бе начело на турска делегация за първата сесия на смесената комисия за сътрудничество в туризма в София. Форумът се проведе в навечерието на втория Международен конгрес на световните цивилизации и исторически маршрути, организиран от Световната организация по туризъм към ООН, чийто домакин за втора година е България.

Двете страни се споразумяхме за взаимопомощ при популяризирането на туристическите си дестинации. Ние ще се погрижим да популяризираме вашите туристически дестинации и паметници на културата, а от българска страна се очаква респективно популяризиране на нашите дестинации и турската кухня - т.нар. гурме туризъм. През 2019 година, когато град Пловдив ще е Европейска столица на културата, Турция ще има силно присъствие с популяризиране на туризма, каза още зам.-министърът на културата и туризма на Турция Йомер Аръсой. Той отбеляза, че двустранното партньорство между България и Турция в областта на туризма, културата и другите сфери отдавна вече са се превърнали в традиция.

Ето и цялото интервю:

- Г-н Аръсой, проведе се първата сесия на смесената комисия за сътрудничество в туризма. Какви са Вашите впечатления от срещата? Доволен ли сте от резултатите?

- Самото провеждане на първата сесия на смесената комисия за сътрудничество в туризма е безспорно доказателство за това, че двустранното партньорство между България и Турция в областта на туризма, културата и другите сфери отдавна вече са се превърнали в традиция. Ние сме комшии, трябва да се поддържаме и да си помагаме. Такъв род срещи и форуми са от изключително значение и за двете страни, тъй като имаме възможността не само да се срещнем и да обсъдим редица въпроси, но и да намерим решения, да предначертаем направленията на развитие, да подпишем спогодби и да работим пълноценно по тяхното изпълнение.

През последната година двустранните контакти между нашите две страни се задълбочиха, а ръководителите и на двете правителства показват отлични отношения. Изключително съм доволен от проведената среща с г-жа Ангелкова, както и от резултатите от срещата. Подписахме протокол за сътрудничество и от тук насетне и двете страни трябва да привличаме колкото се може повече туристи от далечни пазари с общи маршрути и продукти.

- Какво ще рече това. Бихте ли пояснили?

- Ще работим активно чрез трансграничното сътрудничество и разработване на съвместни маршрути по море. Така ще можем заедно да привличаме далечни и перспективни пазари. Има и инициатива от българска страна за създаване на Общ балкански маршрут. Планираме да провеждаме редовно двустранни работни срещи за туризъм между двете страни. Бихме искали да наблегнем на развитието на черноморския круизен туризъм и да популяризираме максимално гурме туризма, като наблегнем на спецификата на Черноморския регион.

От българска страна се обсъди въпроса с облекчението на визовия режим за турските туристи. Трябва да подчертая, че има голям интерес на турските туристи към зимните курорти на България. И едно такова облекчение само ще допринесе за увеличаването на туристически поток от Турция към България. Много бихме искали да развием зимния туризъм. Българските туристи, както е известно, пътуват без визи за Турция и тази година страната ни е посетена от 2 млн. българи. Споразумяхме се също така да има обмен на информация от двете страни за развитието на туризма и туристопотока. В двете министерства ще бъдат създадени специални комисии, които да отговарят за този обмен на информация.

- Нещо повече за разработването на съвместните туристически маршрути?

- Именно това е целта на разработването на един т.нар. общ балкански туристически продукт. Да си припомним историята, че историческите маршрути като "По пътят на коприната", "Ориент експрес" и други са вдъхновили много пътешественици и могат да играят огромна роля за популяризиране на регионите. Необходими са съвместни усилия и обмен на добри практики и опит тези маршрути отново да бъдат популяризирани и реализирани по най-оптимален начин.

Тук е уместно да поясня малко повече за черноморския круизен туризъм и гурме туризма. Турската кухня е в топ 3 на най-добрите кухни в света. Но малко хора са запознати със спецификата на черноморската кухня. Затова първоначално от наша страна бихме искали да популяризираме турската черноморска кухня, която е специфична и малко позната. 355 млн. души живеят около Черноморието. Наблюдаваме 12-процентен ръст на туризма на държавите, разположени на Черноморската ивица.

Съветът за черноморски туризъм цели да популяризира круизния туризъм между тези държави, а също така и да запознае страните със спецификите на великолепната черноморска кухня. Затова е от първостепенна важност да се изгради транспортната схема между тези държави. За момента се използва само въздушен и сухопътен транспорт. Целта е да развием круизния транспорт по море, като за това трябва да популяризираме водния туризъм, а също така искаме железопътната линия София-Истанбул да се извършва от бърз влак. По този начин ще се популяризира и Пътят на коприната, който влиза в графата "културно наследство". Да не забравяме, че визитната картичка на туризма е преди всичко неговото културно наследство. Много положителна практика показала своя резултат е реставрирането на културно-историческите паметници. Това определено стимулира потока от туристи. Силен знак за това е реставрацията на църквата "Св. Стефан" в Истанбул. След възстановяването й хиляди българи са посетили Истанбул.

- Как смятате да се популяризират българските туристически дестинации в Турция?

- Важен момент в популяризирането на туристическите дестинации ще бъде организирането на Дни на културата и туризма на България в Турция и подобни дни на Турция в България. Двете страни се споразумяха за взаимопомощ при популяризирането. Ние ще се погрижим да популяризираме вашите туристически дестинации и паметници на културата, а от българска страна се очаква респективно популяризиране на нашите дестинации и турската кухня - т.нар. гурме туризъм. През 2019 година, когато град Пловдив ще е Европейска столица на културата, Турция ще има силно присъствие с популяризиране на туризма.

- Предложено е обучаване на български кадри в сферата на туризма и обслужването?

- Да, така е. Това беше внесено в протокола. Предложени са две алтернативи: единият вариант е - стипендианти да бъдат изпратени на обучение в Турция по туризъм. Турските асоциации ще подпомогнат тази инициатива под прекия надзор на Министерството на туризма на Турция. Вторият вариант е: професионалисти да идват в България и на място да дават мастер-класове и да обучават туристическите кадри. Вече има подобно запитване от община Варна. И Министерството на културата и туризма ще изпрати кадри за Варна.

- Напоследък едно ново направление в туризма набира все по-голяма популярност и това е здравният туризъм. Как се развива той и не е ли малко скъп за българина?

- Благодаря за този интересен въпрос. Да, това е едно доста бързо развиващо се звено в туризма. Не бих казал, че е скъпо. Като алтернативата за българите е някоя много далечна държава в Азия, или САЩ, или Великобритания или Турция. А в Лондон е в пъти по-скъпо.

За последните пет години Турция направи нечувано големи инвестиции в болници, апаратура и лечение. За тази географска ширина най-добрите болници са в Истанбул. Не само легло-базата е перфектна и медицинското оборудване, но ние можем да се похвалим с изключителни специалисти в различните области. Не само от Балканите, но и от цяла Европа идват да се лекуват и оперират у нас. Наистина това звено се разви с много бързи темпове. Огромните инвестициите в здравния сектор се правят както от държавата, така и от частния сектор. Има вече доста турски инвестиции в тази сфера и в България, което е доста по-евтино за хората.

- Какви инвестиции се очакват в сферата на туризма?

- Знаете ли, турският сектор на инвестициите е много разнороден и широк. Там, където може да се направят инвестиции, те се правят. Където виждат потенциал турските инвеститори инвестират. А в България определено има благоприятен климат и голям потенциал за инвестиции. Конкретно в страната ви има много инвестиции в хотели, в областта на хотелиерството като цяло. Но, за да се увеличат инвестициите в туризма, е необходимо да има специална инвестиционна политика, което много ще облекчи инвеститорите и ще ги привлече.

Ще ви дам пример как е в Турция. На определени инвеститори земята се дава безплатно, за да построят туристическите обекти. Освен това данъкът се разсрочва в годините напред. Всички битови и комуникативни връзки се изграждат безплатно. Това се прави за облекчение на инвеститора, който в първите десет години няма да може да си възвърне инвестицията. Това е наша инвестиционна политика. Ако и България направи подобни инвестиционни облекчения и създаде определена инвестиционна политика в страната ви ще има бум на инвестиции.

- Вашето пожелание?

- Бих искал да благодаря за тази прекрасна среща в България, за невероятно приятелската атмосфера, за полезните срещи и разговори. Това бе една изключително полезна среща и за двете страни и пожелавам както на българската, така и на турската страна да реализираме тези прекрасни инициативи за увеличаване на туристическия поток и да продължим да работим за благото на двустранните отношения в областта на туризма и да радваме все повече и повече нашите туристи.