Поисканото от БСП спиране на процедурата за концесиониране на летище София не е предвидено в Закона за концесиите и няма правно основание. Това заяви министър Росен Желязков по време на брифинг. Министърът разясни, че концедент по процедурата е министърът на транспорта, а не държавата. Той уточни, че единственото което е предвидено, в периода от откриването на процедурата до определянето на концесионера е или прекратяването й, или нейното удължаване.

До момента процедурата е удължавана 3 пъти, като законовите основанията са две – отстраняване на несъответствия в документацията или необходимост от допълнителни разяснения. Към настоящия момент е предвидено да се приемат заявления от кандидатите до 5 февруари 2019 г.

„От БСП настояват Европейската комисия да провери концесионния договор за наличие на държавна помощ, това  е заложено в документацията, но на по-късен етап когато има определен концесионер, който печели процедурата и преди влизане на договора в сила. Прави се с цел комисията да се запознае с конкретните условия на офертите и избора на концесионер, така че ЕК да има основание да се произнесе по конкретни параметри, които са предложени по сделката, а не параметри по проект“, каза още  Желязков. Чак след нотификация на ЕК може да бъде подписан договор с избрания концесионер.

По повод забраната за развитие на друго летище в радиус от 100 км от летище София, министърът обясни, че в процедурата е заложен ангажимент на държавата да не изгражда или предоставя на концесия друго държавно летище. Това не означава, че е заложено ограничение за изграждането на летища с частни инвестиции. Като пример министърът посочи, че в момента ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ разглежда проект на инвестиционен план за изграждане на частно летище в рамките на София и ако генералният план отговаря на изискванията на закона, тази инициатива ще бъде одобрена и ще стартира изграждането.

Колкото до отчуждаването на терени извън концесионната площ на летището,  Желязков обясни, че ако в периода на експлоатация се установи по голяма нужда от нови територии за летището, предвид изграждането на нови писти и съоръжения, е предвидено държавата да съдейства за отчуждаването на терени и приобщаването им към концесионната площ, но без да заплаща за тях. Той беше категоричен, че държавата няма да изгражда пътища, както се твърди, а ще съдейства при необходимост административно.

Във връзка със сериозния обществен интерес, ви припомняме параметрите на концесията, които показват ползата за държавата и развитието на летището. Размерът на първоначалното концесионно възнаграждение е 550 млн. лв. без ДДС. Годишната концесионна такса ще бъде равна на по-голямото от двете: или не по-малко от 15 млн. лв. или сумата, определена като най-малко 10% от всички приходи от обекта на концесия. Тези 15 млн. лв. и 10% са минимума, тъй като кандидатите за концесията ще бъдат оценявани на базата на техните предложения. Очакваме годишното концесионно възнаграждение да е в още по-високи размери от заложените суми.

Минималните инвестиции в обекта са в размер на 600 млн. евро за срока на концесията. Задължителна инвестиция е изграждането на нов Терминал 3 до 10-та година от началото на договора, както и строителство на нова писта, ако проучването на трафика до петата година покаже необходимост от такава.

Към момента съществуващата инфраструктура на летище София е надвишила своя проектен капацитет, поради което са необходимо да се направят значителни инвестиции, за да може летището да се справи с очаквания ръст. Държавата няма възможност да осигури тези средства и логичното решение е да се привлече частен оператор, който да инвестира в обекта и да заплаща годишно концесионно възнаграждение на държавата. Политически спекулативно е твърдението, че концесията се прави, за да се разграби дружеството, напротив, при нея държавата предоставя на частен партньор само правото да управлява летището. Цялата летищна инфраструктура, както и активите, остават публична собственост, включително всичко построено от концесионера, съобщават от министерството.

Концесионирането на големи транспортни инфраструктурни обекти е постоянен приоритет на политиката на правителството за развитието на транспортния сектор в България. Възлагането на държавните концесии в сектора не е било и не следва да бъде самоцел. МТИТС ще продължи да осигурява ефективността на този процес и при въведените нови изисквания на националното и европейско законодателство, с оглед модернизиране, поддържане и развитие на ключовите обекти от транспортната инфраструктура.