България запазва третата си позиция за най-ниско съотношение между държавен дълг и брутен вътрешен продукт (БВП) сред страните от Европейския съюз (ЕС). Това показват данните на Евростат за третото тримесечие на 2018 г.
За месеците от юли до септември задълженията са 23,1% от брутния продукт. За сравнение за същия период на миналата година съотношението е било 26%. За година дългът е намалял с 1,178 млрд. лв.
Пред страната ни в класацията за най-ниско съотношение дълг - БВП се нареждат Естония с 8% и Люксембург с 21,7%. Нивото у нас е значително по-ниско от средното за страните от ЕС. Последното място заема Гърция със 182,2%, следвана от Италия със 133% и Португалия със 125%.
Спад на съотношението отчитат 19 страни, ръст има при 6, като Кипър бележи най-високия от 6,9 на сто, а Малта - най-нисък от 3,1%. На годишна база тенденциите се запазват - само 4 страни -членки на ЕС, бележат ръст, а останалите 24 - спад.
Държавите, чийто външен дълг надхвърля 60% от БВП, не изпълняват критериите за членство в еврозоната, а тези, надхвърлящи 100%, са с по-големи задължения от размера на цялата им икономика.
България се нарежда сред отличниците и по още един показател - бюджетен излишък спрямо БВП, показват данните на Евростат. За третото тримесечие на миналата година той е бил 3,6%. На тримесечна база излишъкът се увеличава повече от двойно, след като за периода април - юни е бил 1,5% от БВП. През третото тримесечие на 2017 г. е бил 2,2%.
Най-голям излишък отчитат Малта - 3,8%, Португалия постига същия като нашия, а на трето място е Люксембург. Според данните на Евростат за третото тримесечие на годината в две страни се наблюдава бюджетен дефицит от над 3 на сто от БВП - Румъния и Франция.
Ниската задлъжнялост на България дава финансова стабилност, икономически ръст и високи шансове за влизане в еврозоната.
А спестените разходи по обслужване на дълга дават възможност за допълнителни средства за здравеопазване, образование, сигурност и други сектори. Заради стабилността се понижава рискът, което води до ниски лихви по кредитите, което е факт в последните 2-3 години.
Ниският дълг отпушва и инвестициите, което води до намаляване на безработицата и нарастване на доходите. Това се отчита от агенциите, които вдигат рейтинга на държавата.
Намалява се и рисковата премия на българските ценни книжа, което дава възможност за външно финансиране при ниски лихви. Намаляването на държавния дълг сваля и валутните рискове при неговото управление.
Излишък в бюджета осигурява възможността да се финансират важни проекти. Като например магистрала “Хемус”, за която бяха отпуснати пари именно от излишъка за 2018 г.