90 компании са номинирани в конкурса “Инвеститор на годината”, 16 са на финала, казва изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции

Още акценти

Имаме сериозен ръст на компаниите, произвеждащи компоненти и части за коли, те достигнаха 220, приходите от тази индустрия са 8 млрд. лв., тя е 8-9% от БВП

Работим инвестициите за над 1 млрд. евро да имат право на държавна помощ с кеш грант, който да се одобрява от Европейската комисия

- Г-н Янев, колко фирми са номинирани за инвеститор на годината за 2018 г.? За 2017 г. бяха 70. 

- Общият брой на номинираните е доста по-голям, към 90 компании в петте основни категории. Първата е инвеститор на зелено, който за първи път стъпва в България.

- Там колко са номинациите?

- Към 20-ина компании. Втората категория е инвеститор в разширяване, където е основната борба. Голяма част от проектите, които подкрепяме, са за разширяване на предприятия. Знаете, че от началото на декември течаха номинациите със сериозно участие на местната власт, институции, браншови организации. В последните години този конкурс набра скорост и затова желанието на компаниите да участват в него е по-голямо. Третата основна категория е за инвеститор в иновативно предприятие, четвъртата е инвестицията в човешки капитал.

- Напоследък индустрията закъса с “човешкия капитал”.

- Така е, но пък правителството определи своя приоритет - за да имаме развита икономика, трябва да инвестираме все повече в образование. В тази посока е и връзката между образованието, бизнеса и нашата награда. И големият “Оскар” за принос в икономиката е основният инвеститор на годината. Доста тежък избор ще трябва да направи журито. Извън петте основни категории имаме и три поощрителни награди и специалната награда на в. “24 часа”. Трите са за сделка на годината, община, която е активна в привличането на нови инвестиции, и за стартиращи компании. Специалната награда на в. “24 часа” е за компании, които гледат не само да развиват своя бизнес, но имат и социално лице. Искам да благодаря на вестника за наградата за бизнеса с човешко отношение.

- Какви са тази година номинираните фирми, променя ли се профилът им?

- Те са и български, и чуждестранни, утвърдени на глобалните пазари. Но и са бизнеси, които поглеждат към високите технологии. В последните няколко години подходът ни съвместно с министъра на икономиката Емил Караниколов е да привличаме инвеститори от сферата на производството и най-вече от високотехнологичното Неслучайно основният приоритет е в индустриалните зони да влизат най-вече такива компании.

- Индустриалните зони се множат. Почти всяка по-голяма община вече иска да има такава. Защо?

- Целта е да се обособи място, където инвеститорът да се чувства добре, като има подсигурени терен и инфраструктура. Индустриалните зони и общините осигуряват минимума, за да се прави бизнес. Самите инвеститори очакват в рамките от 6 до 9 месеца от стъпването си у нас да започнат своето производство. Това става практика. Инвеститорът иска да има мястото, понякога и готовото хале, за да сложи машините си и да започне бързо производството си. Предпочитат да вземат терен под наем с опция за изкупуване. Преди години дълго се обследваха терени, дълго се вземаше решение, администрацията реагираше по-бавно и периодът за инвестицията се удължаваше.

- Стигнахме до числата. При отчитане на инвестициите се получава странно - от драстичен спад до голям ръст, къде е истината?

- Истината е в това, което се случва, след като се изгради магистрала и необходимата инфраструктура. Фактите са: през 2018 г. имаме по-малко сертифицирани проекти - 28, в сравнение с 31 през 2017 г., но пък парите са двойно повече. През 2017 г. инвестициите са били 311 млн. лв., за миналата година са за над 833 млн. лв.

През миналата година имаме ключови инвестиции в Северозапада, нещо, което предни години не смеехме и да си помислим. А и самата БНБ отчете за 2018 г., че има увеличение на инвестициите с 10%.

- Понамаля ли напливът към юг, Пловдив като че продължава да е магнит?

- Пловдив продължава да е магнит за инвеститорите, има инвестиции и към Кърджали, Хасково, ще отбележа, че Димитровград вече се оформи като зряла индустриална зона, гледаме към Сливен и Бургас.

- А интерес към Северна България има ли?

- Трите ключови инвестиции, за които ви казах, са на германските компании “Леони” в Плевен, “Фос аутомотив” в Ловеч и на “МД Електроник” във Враца. За вложението във Враца работихме през 2018 г., но реално сделката стана в началото на тази година. През 2018 г. имахме запитвания за зоните във Видин, Русе и Силистра. Потенциалът на Дунавския регион е огромен, затова заедно - община Свищов, Национална компания “Индустрални зони” и БАИ, подписахме миналата седмица меморандум за сътрудничество и развитие на “Индустриален парк” в Свищов.

- Тези компании са в атомобилната индустрия, нали?

- Точно така. Само по себе си това е сериозен пробив за индустрията в Северозападна България. Години наред не сме имали, с тях доказваме, че инвестиции и там могат да се случват. Не мога да не отлича това, което местната власт направи, без да има достатъчно опит, тя положи усилия и това се възнаграждава. Интересът към Враца продължава, имаме още два инвеститора, които ще се появят, единият е в автомобилната, а другият е в химическата индустрия - “Монбат” и “Теклас”. Днес отново имахме среща с малка немска производствена компания, която се ориентира отново към Северозапада. Оформянето на все повече индустриални зони дава възможност за по-добро опериране на бизнеса.

- Кажете някои по-интересни фирми, които се очакват да дойдат през 2019 г. Щяхте да привличате производители на електрически автомобили.

- Има чисто български проект за електрически автомобил – на “Син карс” в Русе, фирмата вече обяви размера на инвестицията. В Пловдив вероятно ще започне да се сглобява електрическо камионче за нуждите на общините, като инвестицията е съвместен проект с китайска компания. Все още има интерес Бургас да се оформи като център за развитие на електрически автомобили между немски и китайски компании. В Столичната голяма община бяха закупени 120 нови електрически автобуса, които намаляват вредните емисии и са достатъчно евтини за експлоатация.

- Говорим обаче за производство у нас, нали?

- Покрай тази сделка ще има смисъл китайската компания да установи свое производство в България. Говоря за факти, които дават сигнали, че в България може да се развива автомобилопроизводството.

- А за инвестиции на големи автомобилни фирми?

- Факт е, че на година имаме сериозен ръст на компаниите, произвеждащи части и компоненти за коли те достигнаха 220, и имаме 8 млрд. лв. приходи от тази индустрия, тя е 8-9% от БВП. Това показва зрялост на българската икономика, което често се подлага на съмнения. Доброжелателите се опитват да пренебрегнат постиженията ѝ, но е факт, че в България се разработват софтуерите на едни от най-луксозните автомобилни марки, както и части за тези марки. Данните показват, че 90% от автомобилите, които се движат в Европа, имат части, произведени у нас.

- Прогнозира се забавяне на растежа в целия свят. Как се противодейства?

- Прогнозата е за намален растеж, но глобалната икономика ще продължи напред, може би не с темповете, които ни се иска. Нашето виждане е, че този забавен растеж може да бъде преодолян с допълнителни стимули. Искам да поздравя министър Караниколов, който възприе идеята и я отстоя пред министъра на финансите да се дадат повече стимули за компаниите, които ще инвестират в научно-развойна дейност, за да могат те да оптимизират разходите си, и да се даде повече на иновациите, на високите технологии.

- Какви стимули възприе?

- Това, което ще бъде прието, е разходите за заплати при научно-развойна дейност да бъдат приспаднати два или три пъти от финансовите резултати на компанията и по този начин да се намали данъчната тежест.

- На какво ниво е тази идея?

- Писане на законопроект. Текстовете не са готови, но концепцията е приета. В развойната дейност разходите са основно за заплати на висококвалифицирани хора. Така бихме могли да привлечем повече интелектуален продукт. Приоритет на България е по-големият износ, а идеята е да изнасяме интелектуален продукт.

- Ще предлагате ли нови стимули за инвеститорите?

- Работим за предоставянето на повече държавна помощ. В последните години в държави в Централна и Източна Европа се наблюдава активизиране на по-голяма финансова подкрепа за инвеститори- нещо, в което България няма голям опит. У нас имаме държавна подкрепа за плащане на осигуровки, за обучение, изграждане на публична инфраструктура. Все повече инвеститорите очакват допълнителен финансов стимул под формата на парични грантове, за да купят част от активите си.

- Кой ще им ги даде?

- Държавата. Това е част от цялостния пакет за стимулиране на големи инвеститори. Говорим за инвестиции над 1 млрд. евро.

- Под каква форма държавата ще даде грант?

- Кеш. Размерът се определя по специална формула, има процедура за конкретната инвестиция и се уведомява ЕК, тя прави изследване, анализ и одобрява. Ако това не се направи, трудно може да се очакват големи инвестиции в размер над милиард да обърнат внимание на България.

- В какви сфери?

- В автомобилната индустрия, в енергетиката, в инфраструктурата. Можем да противостоим на забавения темп на световната икономика и с големите енергийни проекти, които се очакват да бъдат задвижени в България. Като говорим за големите проекти, работим да разширим обхвата на Закона за насърчаване на инвестициите. Към момента той не подпомага проекти в сферата на енергетиката, селското стопанство и земеделието, проекти в инфраструктура - нещо, което представлява сериозен инвестиционен потенциал в капиталови вложения.

- Предвиждате промени в закона, какви?

- По-гъвкав подход при работата с големи инвестиционни проекти. Освен грантовото подпомагане бих добавил и допълнителни данъчни стимули. Кеш грантовете могат да бъдат предоставени като данъчно облекчение за по-голям период от действащия. Сегашният закон е до 2021 г. включително. Предполагаме, че срокът ще бъде удължен с оглед на новия програмен период на ЕК. И вероятно това ще бъде отразено в Закона за корпоративното подоходно облагане. Българската агенция за инвестиции от 2016 г. има допълнителна компетентност да освобождава от данък производствените предприятия, които инвестират и реинвестират печалбата в райони с висока безработица. Инвеститорите подчертават ползата от това подпомагане и необходимостта то да продължи.

- Какви средства са реинвестирани по тази схема?

- От 2016 г. насам първоначалната стойност на реинвестирания данък е 69 млн. лв., а иначе вложенията са за над 180 млн. лв. Изискването е, когато го освободят от данъка, инвеститорът да вложи два пъти освободената сума. Вероятно това ще продължи и след 2021 г. Това е така нареченото блоково одобряване на държавна помощ от ЕК. При големите инвестиции е по-друго, трябва специално одобрение от ЕК.

- Говорите за 1 млрд. евро или 1 млрд. лв.?

- Въпрос на технология е, възможно е да бъдат подпомагани и инвестиции от над 1 млрд. лв.

- А какъв процент обикновено е държавната помощ?

- До десетина процента от инвестиция – освобождаване от данъци, осигуровки, средства за изграждане на допълнителна инфраструктура. В момента законът казва, че при приоритетни проекти е възможно да се получат обратно до 10% от инвестицията под формата на държавна помощ. Но сме лимитирани от еврорегламент, който казва, че прагът е 37,5 млн. евро. Ако някой е направил инвестиция над 375 млн. евро, над тази сума не можем да подпомагаме. Ще търсим механизми за подпомагане над този лимит.

- Каква е прогнозата за инвестициите за 2019 г.?

- Нашият план е амбициозен, искаме да подобрим резултатите от 2018 г. Но това е екипна работа. Затова казвам, че конкурсът “Инвеститор на годината” е празник за всички институции, бизнес организации, за всеки един, който е съпричастен да се инвестира в България. Без екипната работа на централната и местната власт не може да има успех. Всяка една брънка от голямото колело, наречено държавна машина, е работила усилено, последователно, за да имаме един добър ръст на инвестиции. И те не трябва да се отчитат ден за ден, а на годишна база, на 18 месеца, защото месец за месец не е редно да се гледат инвестиции. Започнахме тази година със сериозна инвестиция във Враца, обнадежден съм, че до средата на годината ще имаме още няколко инвестиции в България. Голям производител на системи за почистване на автомобилни стъкла вероятно ще избере да произвежда в България. Прогнозата ни е за 1,7 млрд. лв. с потенциал да се разкрият над 7564 нови работни места.

CV

 Роден на 19 септември 1977 г. в София

 Магистър по право от СУ “Св. Климент Охридски”

 Специализирал европейско и английско право в ASSER College Europe в Холандия, University of Cambridge, University College London в Англия, European University Institute във Флоренция, Италия

 Работил е в големи международни консултантски компании, сред които и българските подразделения на някои от четирите най-големи одиторски фирми в света

 Изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции от януари 2015 г.