От неотдавнашната визита на руския премиер Медведев всички очаквахме да получим "зелена светлина" за т.нар. Български поток, но се оказа, че явно не сме готови или не сме свършили това, което се иска от нас. Така че темата дали отклонението на "Турски поток" ще бъде с българско или с гръцко направление остана висяща, коментира анализаторът проф. Нина Дюлгерова на пресконференция в БТА по енергийни теми.

Според нея тук отново се е намесила геоенергетиката, защото известно време преди това гръцкият премиер Ципрас е направил три ключови посещения - Москва, Брюксел и Анкара, и в публичното пространство е започнало да се говори, че независимо от напълно неизгодните за "Газпром" идеи за "Гръцки", а не за "Български поток", натам клонят везните по отношение на реализацията на продължението на турската тръба.

В сферата на геоенергийните разговори, предизвикателства и очертаващи се перспективи, позитивът е в това, че България все още съществува в енергийните схеми на бъдещия газопровод - отклонението от "Турски поток" и с все по-засилваща се сигурност се работи по отношение на АЕЦ "Белене", коментира Дюлгерова. Според нея страната ни би си повишила много акциите политически и икономически, ако съумее с бързи темпове да реализира и двата проекта.

Снабдяването на България с газ и транзитът са две различни неща, коментира д-р Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество. България потребява около 3 млрд. куб. метра годишно, а транзитира през територията си около 15 млрд. При това съотношение на числата за Русия и за "Газпром" страната ни винаги ще бъде по-интересна като транзитен коридор, а не като пазар, който може да поеме голяма част от руския износ, посочи Димитров.

Ако интерконекторът с Гърция бъде построен, някъде от 2021 г. България спокойно може да получава 1 млрд. куб. метра годишно азербайджански газ. Като се сравни с потреблението на страната от 3 млрд., това е реален и сигурен източник на диверсификация за нуждите на страната. Крайно недостатъчно е за т.нар. газов хъб, който планира правителството, но е достатъчно да диверсифицира доставките за българския пазар. Не е казано, че този газ непременно ще е по-евтин от руския, но въпросът е, че преговорната позиция на България в преговорите с "Газпром" се засилва значително, когато може да се сложи на масата най-малко още една опция за доставка на газ, коментира Пламен Димитров. Според експерта засега в най-добрия случай идеята за газовия хъб "Балкан" се отлага за неопределено бъдеще.