30% от младите не могат да си купят собствен дом

За българина жилището може и да е нещо почти свещено, но съществува един парадокс – той хем живее натясно, хем твърди, че не може да отоплява ефективно дома си през зимата (виж карето). От друга страна, голяма част от хората, особено младите, не могат да си позволят да си купят жилище, но в същото време у нас строителството е във възход и на пазара се извършват много сделки, а цените на имотите растат, макар и с малко.

Около 40% от българите

живеят в

пренаселени

домове,

каза наскоро по време на имотен форум зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Валентин Йовев.

Според последните данни на НСИ, които са от края на 2018 г., на 7 056 000 българи се падат общо 194 561 215 квадратни метра полезна жилищна площ. Това прави средно по малко над 27 квадратни метра на всеки човек. Което е доста нисък резултат не само за страна-членка на ЕС, но и по принцип за целия континент.

Разбира се, тези данни са твърде общи, освен това са средни. Те варират според това за какви населени места говорим, макар и не много. В селските общини полезната площ стига средно до 35 квадратни метра, градският човек живее по-натясно – средно върху 27 квадратни метра, а в столицата квадратните метра, с които разполага всеки жител, са 31.

Напоследък все повече експерти обаче бият тревога не за пренаселеността на жилищата, а за

необитаемите

Броят им расте навсякъде и според зам.-министър Йовев те са вече 31% от всички жилища в страната.

“Демографската криза, а и миграцията от селото към града, от малкия град към по-големия и от големия град към столицата са направили така, че 90% от тези празни жилища в България са в малки населени места. В София само 5% от апартаментите са необитаеми”, твърди Георги Шопов, председател на Асоциацията на строителните предприемачи.

Необитаемите апартаменти са актив, който не се използва по предназначение и от който не се печели. За това, че тези жилища не се дават под наем, също има обяснение. Ако те се намират в малки населени места с намаляващо заради миграцията население, вероятността да се намери наемател за тях е твърде малка. А и даването под наем все пак изисква някакви усилия от наемодателя, които не може да бъдат полагани, ако той не е в страната.

И обратното – в столицата заради многото учебни заведения и предприятия наемният пазар е развит. Същото е положението и в Пловдив, Бургас и Варна.

Другата причина за необитаемите домове е, че данъчната политика по отношение на сградния фонд у нас в никакъв случай не поощрява собствениците да продадат такъв имот или да инвестират пари, за да го направят по-привлекателен за даване под наем. Данък сгради е доста нисък и това не само удря финансово общините, за които би трябвало да е сред основните приходоизточници, а и стимулира хората да не поддържат жилището, което в момента им е излишно.

Неслучайно най-големият дял от съществуващия жилищен фонд у нас се руши активно. Защото в по-голямата си част това са апартаменти в панелни блокове, които са строени между 1961 и 1985 г., т.е. най-старите от тях са вече на 60 г.

С други думи съществуващите жилища наглед са много и би трябвало да са достатъчни. Но те за съжаление не са построени там, където в момента има нужда от тях, или поне не в необходимите количества.

Още един проблем е, че за младите хора, които в момента създават семейства, осигуряването на собствено жилище е доста трудно от финансова гледна точка начинание, дори почти невъзможно.

Според статистиката на регионалното министерство

30% от младите хора

не могат да си купят

жилище, нито дори

да наемат

Според зам.-министър Йовев в момента се формира нова политика за осигуряване на достъпни жилища на всички слоеве от населението и разработването на мерки за създаване на нов социален жилищен фонд, който ще допринесе и за справяне с демографската криза и бедността по региони.

Но не е ясно какви биха могли да бъдат конкретните мерки. В професионалните среди на строителните предприемачи и занимаващите се с търговия на имоти все по-често напоследък се говори за данъчни стимули. Една от идеите, която се лансира най-усилено, е

намаляването и

дори опрощаването

на ДДС при

покупка на

първо жилище

от младо или поне от току-що създадено семейство.

Такъв работещ пример има в съседна Сърбия, където придобитият имот излиза на купувача с 18% по-евтин. В същото време държавата се отказва от не много големи суми или поне от суми, които трудно могат да се сравнят с приходите от ДДС върху търговията с други стоки.

Самотните жени у нас по-често живеят на студено

През 2017 г. 37% от българите не са могли да си позволят да отопляват достатъчно жилището си. Този дял от населението е най-високият сред страните-членки на ЕС, сочат данни, които Евростат разпространи наскоро.

Все пак за последните 10 г. процентът на българските граждани, които не са в състояние да отопляват адекватно дома си, е намалял почти наполовина. През 2006 г. той е бил 69,5%, а през 2007 г. - 67,4%, сочат данните.

Домакинствата у нас с доходи на ниво под 60% от средностатистическите доходи за страната са по-застрашени да живеят в неотоплено жилище, отколкото хората, които разполагат с доходи над този праг – 59,5% спрямо 29,4%.

Самотните жени в България е по-вероятно да живеят в недостатъчно отоплено жилище, отколкото самотните мъже – 54,9% спрямо 44,8%. 27,9% от домакинствата с едно дете и 28,9% от домакинствата с две деца в страната ни също не могат да се позволят да отопляват достатъчно дома си, показват още данните на Евростат.

Само 8% от населението на ЕС съобщава, че не е могло да си позволи да отоплява адекватно жилището си през 2017 г. Делът достигна пик от 11% през 2012 г., след което непрекъснато намалява.

След България най-висок дял на населението, което не може да отоплява дома си адекватно, е отчетен в Литва (29%), Гърция (26%), Кипър (23%) и Португалия (20%). Най-малък (около 2%) е този дял в Люксембург, Финландия, Швеция, Холандия и Австрия.