Базиликата в Плиска да се превърне в национален символ - хората имат нужда от вдъхновение, от нещо, заради което да загубят съня си, казва учителят по физика

- Г-н Теодосиев, масово се коментира, че резултатите на седмокласниците по математика на националното външно оценяване тази година са ниски. Но не е ли твърде късно, ако се вглеждаме само в техните резултати? Откъде е редно да започнем, за да разчитаме на успехи?

- От зачеването на детето, оттам трябва да се започне. Преди време на “София филм фест” представихме филма на режисьора Николай Василев за мен и моите методи на работа “Формулата на Тео”. Година и половина го снимахме, хубав филм се получи. По време на пресконференцията след прожекцията ми се обади някакъв мъж, който ми каза, че иска да направим школа за родители, не само за ученици. Защото според него тези, които след 9 месеца ще имат дете, трябва да са подготвени.

И е прав - цивилизована държава се прави с цивилизовани родители. Не такива, които са създали детето си пияни или напушени. Така се появява дете, което е дефектно преди още да се роди. Предварително повредено дете, осакатено интелектуално и физически.

Трябва първо

грамотни родители

да зачеват тези деца

Оттам да започнем, не от седми клас. Защото каузата е загубена много преди детето да стане в седми клас.

Немският психиатър д-р Фройд говори за едипов комплекс и т.н. Ако едно дете не го гледа собствената му майка, а вземе да го гледа Баба Яга, когато то порасне, ще се влюби в Баба Яга. Ако гледа по телевизията филми с изроди, ще започне да харесва изроди. Японците затова направиха такава голяма сензация в икономиката, а бяха победена във войната страна и преживяха атомна бомбардировка - там жената, като стане на 26 г., може да е и професор, напуска всичко и си гледа детето. И я уважават според това какво дете е отгледала и възпитала.

Това е цивилизация на качеството, а не цивилизация на количеството. А как е при нас - сестра ми работеше в “Социални грижи” и ми разказа за някаква циганка, самотна майка с 19 деца. Можем да се досетим как са възпитани. Голяма част от тях - и те са самотни майки след това. Една голяма група от хора, които само чакат от обществото и нищо не дават на обществото.

- Казвали сте, че не обучението, а възпитанието е по-важно за подрастващите?

- Така си е. А то започва от възпитанието на родителите. И след това тези родители трябва не само да си гледат бизнеса, работата, не само да си хвърлят детето да го възпитават случайни хора в детските ясли и детските градини, а сами, лично майката и лично бащата, да се ангажират с възпитанието на детето.

- Първите 7 години?

- Дори първите 2-3 години са много важни. Много е важно на едно дете кой ще му проговори, какво ще му проговори, кой ще го люлее в люлката и кой ще му пее люлчините песни. Защото оттам започва голямото възпитание.

- Понеже стана дума, че са лоши резултатите на седмокласниците по математика, при тях има ли нещо изпуснато?

- И не само по математика. Аз съм сигурен, че ако нашите седмокласници дойдат да ги изпитват европейски учители, по всички дисциплини те ще получат лоши резултати. Поне огромната маса от тях. Е, има и единици, които са на суперниво, но огромната маса е безпределно зле.

- Четох, че момиче от София е с по 100 точки и на двата теста. Било единствено в страната с такъв висок резултат.

- Знаете, че има специалисти по висок коефициент на интелигентност. И те са казали, че едно дете, за да има висок коефициент на интелигентност, трябва до 9-и клас да е прочело поне хиляда книги с по 600 страници едната. Е, да направим една справка тези деца от 7-и клас колко книги са прочели. Имат ли хиляда книги по 600 страници едната, или имат между 5 и 10 книги. Повечето от тях дори не са прочели нито една книга през живота си. Дават им препоръчителна литература за ваканцията, само че те искат да седнат да гледат клипчета - наготово, искат да получават готова, сдъвкана храничка. Да гледат в мониторите си изроди и техният идеал да бъде изроден идеал. Оттук нататък тези деца ще имат и изродени ценности.

- Какво трябва да се промени, системата на образованието ли?

- Системата на образованието е важна, разбира се, защото, ако няма подходяща организация, резултати не може да се очакват. В световен мащаб се наблюдава, че добри резултати има там, където има висока дисциплина в училище.

- Това не се ли постига със страх - страх от наказание, страх за това, че ще ти намалят поведението, както беше някога, че ще те изключат от училище или ще те преместят?

- И това трябва да го има. Също както голяма част от хората трябва да се боят, че има дявол, пъкъл и казан, иначе... Повечето хора не реагират по разумен начин, по-скоро не искат да мислят. И това не е отсега, това е от стотици години.

Хората не искат да мислят

и трябва по някакъв начин

емоционално да им се

въздейства, а

най-емоционалното

въздействие е страхът

Е, и любовта.

Ако можеше да им се налее с щракане с пръсти любов към цялото човечество, щеше да бъде чудесно, но не може. Както е било при свети Никола Тесла - човекът, умрял беден, без никаква любовна програма, но просто искал да бъде благодетел на човечеството. Това е любов към цялото човечество, но повечето хора не искат да правят това. Искат на дребно, както в стихчето на Радой Ралин: няма вече луди нощи, няма вече силни страсти, сексът стана като здрасти. Стара, но много актуална за целия свят песничка. Боя се, че масово слизаме на нивото на говедото, на животинското ниво.

Дарвин е говорил за еволюция, но сега тя тече в обратна посока. Връщаме се назад и това се смята за модерно. Трудът е превърнал маймуната в човек, сега човекът сякаш иска да се превърне в маймуна и милиони хора реално го правят.

Най-вече с интелектуален мързел. Не искат да мислят, не искат да смятат със собствения си ум, предпочитат калкулаторът или компютърът да смята вместо тях, не искат сами да търсят решението на даден проблем, а да намерят в гугъл готово решение. Това вече е умствено обездвижване. Както един човек, ако физически се обездвижи, се разболява, така е и с ума. Заключението ми е, че в България днес има интеграция, но всички вървим към най-ниското ниво, към циганизация на обществото в лошия смисъл на тази дума.

- Вие сте член на инициативния комитет за възстановяването на базиликата в Плиска. Тази идея не е ли част от това така необходимо раздвижване в ума на съвременния българин?

- Базиликата е емоционалната страна. Хората имат нужда от вдъхновение. От някаква голяма идея, която да ги движи. Такава, дето се казва, заради която човек си губи съня, да си загуби нощите, но да движи тази, голямата идея. Такава например е идеята, че човек през живота си трябва да направи нещо велико за всички хора.

- Но всеки би си казал: “Аз ли точно ще направя това голямо нещо?”

- Всеки трябва да се опита, защото не се знае какво ще се получи. В това трябва да се възпитават децата от ранна възраст - че са родени за велики неща. Има народи, за които това е религия. И са преуспели. В Израел например. Или в Китай, където имат специален национален ден на физиката. Трудят се хората, при това - неспирно.

Сигурно сте чували за 20-те хиляди часа труд. Това е американска поговорка - че ако някой иска да постигне нещо голямо в живота си в някаква област, трябва да изразходва 20 хиляди часа труд, за да стане един от най-добрите в света в съответната област. Това са 6 години време, ако приемем, че отделяме по 10 часа на денонощие за тази идея.

- Вашите ученици така ли правят?

- Някои отделят и по повече от 10 часа на ден. Покрай филма “Формулата на Тео” много често ме питат каква всъщност е тази моя формула за успеха на един млад човек, на моите ученици, които много често се връщат като победители от международни състезания и олимпиади по физика и математика. Ето, казвам ви - 20 хиляди часа труд и нищо наготово. Не става с 20 минути и 2 часа, 20 хиляди часа трябват, за да не бъде след това човекът излишен за този свят, да не бъде само консуматор.

Затова не спирам дори и през лятото. Казвал съм го и друг път - за децата школите при мен са безплатни, те си плащат само пътните, храната и спането, не уроците. Дето се казва, аз

съм готов да плащам,

но да преподавам

- ако мога, и след смъртта си.

На 22 юли започвам лятната школа по приложна математика и физика в базата на проф. Минко Балкански в старозагорското село Оряховица, в нея участници са от седми клас до студенти. След това ще имаме лятно училище с много експерименти и малко математика.

По-късно ще се качим на лагер в старопланинския курорт “Паниците” над Калофер - с младши и старши групи, там идват деца от цял свят - Западна Европа, Америка, Южна Африка. Има и деца, които наистина се интересуват и стигат до големи идеи, които хранят света. За съжаление, се очертава, че скоро ще има и огромни маси от излишни хора, които няма да могат да се впишат в новия свят. Аз подготвям тези, които няма да бъдат излишни.

Ето, и други колеги правят школи, но в тях се решават готови задачи, които вече са давани някъде по състезания. И отговора го има някъде в интернет, в сборник. При мен лекциите не са най-важното, всяка седмица правим олимпиади със задачи, които не са давани никъде.

Налага се да ги измислям. Но благодарение на това побеждаваме китайците от време на време. Трябва да има изненада, човек да бъде поставян в бойни условия. И затова съм против този вид лекции, които се разпространяват и учат по интернет. Там, вярно, че аудиторията е голяма и хората се научават наведнъж, но какво правят - само преписват. А се знае, че човек не може да стане културист, ако само гледа как някой друг си разпъва мускулите.

- Приложима ли е формулата на Тео в българското образование?

- Проблемът е, че трябват законодателни промени, за да потръгнат нещата в училищата. В българското училище физика почти не се учи.

- Но ако попитаме един учител по история, сигурно и той ще каже, че малко история се учи днес в българското училище.

- Наистина, то всичко трябва да се учи, но първо, ученикът не е научен да си прави 20-те хиляди часа. И липсва възпитанието на родителите, оттам - и на децата. И трудолюбие липсва. Българинът е бил много трудолюбив, но когато е работил с дългата мотика.

- Казахте законодателни промени, какви по-конкретно?

- В образованието на първо време трябва да има по-сериозен контрол на изхода. То е както в едно предприятие - на входа се получават суровини, на изхода излиза готовата продукция. Но след като се влагат пари в едно начинание, трябва да се види какво имаме на изхода. Дали пък тези пари, които се получават, не се разходват напразно.

Разликата между нас и европейците например е, че ако в истинската Европа някой студент или ученик тръгне да преписва, моментално ще го посочат и ще си има неприятности, защото хората там не искат менте лекари и менте инженери, а такива, на които може да се разчита, че ще си вършат работата. Докато

нашите дипломи в момента

абсолютно нищо

не гарантират

Проф. Иван Лалов беше по едно време министър на просветата и сключи договор със свои колеги от Европа за взаимно признаване на дипломите. 20 години по-късно тези колеги му признали, че съжаляват, че са сключили тези договори.

- Какво все пак трябва да се промени според вас?

- Първо, България няма нужда от 57 университета. Има нужда от 3, обаче истински. България има население колкото един град в Европа, но в Европа няма град с 57 университета. Никъде и в света няма такъв град. Китайците казват, че при тях има университети, в които кандидатстват 10 хиляди души за едно студентско място.

А у нас местата са повече от абитуриентите. Значи, който поиска, влиза, което не е нормално. Но дори и да е така, вижте Германия - там даже нямат приемни изпити, влизат всички желаещи. Но после гонят от университета всеки, който не се справя или не иска да учи. Помня, че когато аз бях студент, влязохме 200 души, но завършихме 42. Сега картината не е такава.

- Нека се върнем към темата за базиликата в Плиска. Как стигнахте от Казанлък до нея?

- Тя, базиликата, стигна до мен. Потърсиха ме хората от Камарата на строителите с предложение да участвам в инициативен комитет, който иска да направи място за поклонение на българите, място, на което те да ходят и да получават самочувствие.

Както руснаците отиват в Москва на храма на Христос Спасителя и получават самочувствие за нещо голямо. Всъщност, ние си имаме и друг подобен общонароден символ - за мен такъв символ е Паметникът на свободата на връх Шипка, но този ще бъде от по-древни времена. Не едни руини с няколко камъка, които на българина нищо не му говорят, а сграда, в която ще може да се влезе и в нея да се видят различни неща.

Мисля, че наистина базиликата ще се превърне в национален символ, в нещо наистина българско.