Валежите в Пловдивския регион през юли са били 67 литра на кв. м, което е в рамките на месечната норма. Минимални количества дъжд обаче паднаха през август. Почвената влага вече е изчерпана.
Това заяви пред “24 часа” шефът на катедра “Ботаника и агрометеорология” в Аграрния университет в Пловдив доц. Дафинка Иванова.
Според нея засушаването ще се отрази неблагоприятно на слънчогледа и царевицата, които се засаждат през април и се прибират в края на октомври,
както и на
късните сортове
зеленчуци -
домати и пипер
Стопаните трябва да поливат, за да имат високи добиви.
“За Тракийската низина безвалежните август и септември са нещо обичайно. По тази причина регионът е подходящ за отглеждане на овошки и лозя. При сухо време плодовете, които в момента зреят, като ябълки, круши, сливи, ще могат да натрупат достатъчно захари. Същото се отнася и за десертното грозде. Реколтата от него се очертава като много добра”, посочва доц. Иванова. По думите ѝ годината е сравнително добра за селското стопанство, въпреки че за последния месец валежите са под нормата.
“Не сушата,
дъждовете и
градушките
правят белите
по зеленчука, защото го разболяват. Всеки добър земеделец се е подсигурил с напояването”, коментира Димитър Конзуров от пловдивското село Брестник, който отглежда 20 дка домати за консерва. Добивите му тази година са добри, цената от 60 стотинки за килограм го удовлетворява. Големият проблем според Конзуров е, че липсва работна ръка за прибиране на реколтата, а където има надничари, искат много пари.
Настъпило засушаване за рапица и лайка е обявено в областите Варна, Видин, Велико Търново, Враца, Габрово, Кюстендил, Монтана, Перник, Русе, София-град, София-област, Шумен и Ямбол, съобщиха от земеделското министерство. Общо през 2019 г. са издадени 100 констативни протокола за настъпила засушаване.
При основните есенни култури, които вече са прибрани - пшеница, ечемик и рапица, няма намаление на средните добиви спрямо същия период на миналата година, твърдят от министерството. Данните показват дори увеличение с 8,5% на годишна база - например при пшеницата са прибрани 515 килограма от декар през т. г.
Производството на маслодайна рапица, ръж и тритикале бележи спад съответно с 12,3, 14,4 и 22,9%, но поради намаление на прибраните площи с тези култури.
По-специално при рапицата намалението на производството се дължи и на сушата, настъпила след сеитбата през 2018 г., когато културата е най-чувствителна към липсата на влага в коренообитаемия почвен слой.
През втората половина на август 2019 г. активно е започнало прибирането на маслодаен слънчоглед в страната, а през последната седмица на същия месец стартира и жътвата на царевица за зърно.
Продукцията от
слънчоглед към
момента възлиза
на 239,4 хил. т
- с 43% повече спрямо аналогичния период на 2018 г., което обаче се дължи на по-ранното настъпване на технологична зрялост и по-ранното начало на прибиране на реколтата, обясниха от министерството.
Средният добив засега обаче при слънчогледа е с 11,6% по-малко в сравнение с 2018 г. Окончателно сравнение и отчитане на ефект от настъпилото засушаване през август ще може да се направи на по-късен етап, добавиха от ведомството, като уточниха, че към момента са ожънати едва около 14% от площите със слънчоглед.
Подобно е и положението с царевицата, чиято жътва е на твърде ранен етап -
прибрани са
едва 0,02% от
предвидените
площи,
за да може категорично да се направят изводи както за очакваната реколта, така също и за ефекта от засушаването.
Към 22 август по оперативна информация средните добиви при повечето пролетни култури са по-високи от отчетените по същото време на 2018 г.
В комбинация с по-голям размер на реколтираните до момента площи, увеличение има на производството на картофи, дини, пъпеши, фасул, градински грах, овес, сорго, пролетен ечемик, тютюн “Бърлей”. Средният добив е по-висок при дините с 24,9%, пъпешите (18,5%), градинския грах (34%), а най-много при соргото - с 234,5%
При други култури добивите и производството са с по-ниски стойности. Средният добив на годишна база намалява при доматите (30%), а при тютюна е в рамките на 15-20 на сто.
При трайните насаждения се забелязвали разнопосочни тенденции през 2019 г. Средните добиви са по-високи при кайсиите - 28,3%, прасковите - 10,8%, ягодите - с 4,5%. Намаление на средните добиви има при черешите - 14,6%, сливите - 3,8% и повече при малините - 30%. При етеричномаслените култури увеличение има в средния добив от лавандула - 32,4%, докато при розовия цвят средният добив е с 27% по-нисък.
Ако земеделците имат напълно пропаднали площи,
имат право на
държавна помощ
за компенсиране
на щетите,
причинени от неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природно бедствие.
За 2019 г. фонд “Земеделие” отдели 2,144 млн. лв. От производствените разходи ще се покриват щети до 30% при зърнено-житни, зърнено-бобови култури и слънчоглед, фуражни култури - до 80%, и плодове, зеленчуци, етеричномаслени, технически култури - до 80%.
В момента в Брюксел се обсъждат мерки, с които да се подкрепят земеделците заради сушата в Европа. Едното предложение е да се даде възможност държавите членки да изплатят до 70% от директните плащания авансово след 16 октомври. Обикновено голямата част от плащанията се правят в първата половина на годината, следваща кандидатстването. Последните години обаче се взема решение още през есенния сезон на същата година да могат да се правят преводи към фермерите на определена част от сумата.
Валя 1/2 от нормата, сухо до 15 септември
Август премина със значително малко валежи. Паднаха едва 20-40% от нормата, която е 40-60 литра на квадратен метър. Само в Кърджали се изваляха 148 литра на квадратен метър. Това съобщи шефът на синоптичната фирма TV-MET Петър Янков.
До средата на септември също не се очакват валежи. 1,5-2 литра на квадратен метър паднаха в Сандански.
Ще вали на 16-17 септември, когато в Северна и Североизточна България ще се извалят до 8 литра на квадратен метър. Тогава всъщност се очаква и захлаждане и максималните температури ще са от 16 до 21 градуса.
От 18 септември плавно ще се затопля и ще е сухо до 21-22 септември. След това често ще вали. Ще паднат 20-30 литра на квадратен метър и с тези валежи ще се доближим до нормата за месеца, която е 30-50 литра на квадратен метър.
Метеорологичната есен малко ще изпревари астрономическата, която настъпва на 23 септември. И октомври се очаква да бъде сух, повече валежи ще има след средата на месеца, каза още метеорологът.
Иначе до края на тази седмица ще е слънчево и топло с краткотрайни сутрешни мъгли по морето. Приятно ще е и по плажовете на Черноморието, и в планините. Ветровете ще са слаби от изток и североизток.
Количествата в повечето от реките в България са под средните стойности, показват актуалните данни на министерството на околната среда. Те се отнасят за Дунавския, Източнобеломорския и Западнобеломорския басейн. В Черноморския реките са около ниските прагове. Реките Факийска в района на с. Зидарово и Ропотамо в района на с. Веселие са пресъхнали от 16 август. С изключение на тях от началото на юли не се наблюдават съществени изменения на речните нива.
Екоминистерството наблюдава и комплексните и значими язовири, които са 52. В понеделник те са били пълни средно на 59,3% от обемите им. Язовирите “Кърджали”, “Студен кладенец” и “Ивайловград” в момента са пълни съответно 70, 55 и 53%. При “Копринка” и “Жребчево” нивата са по-ниски - под 40 на сто.
4 °
13 °
