Половината от българските общини имат просрочени задължения, показват данни на Министерството на финансите за второто тримесечие.

131 общини са с просрочени дългове от 132,1 млн. лв. Сравнено със същия период на 2018-а, 83 имат намаление задълженията с общо 32 млн. лв., а 50 увеличават просрочията с 26,7 млн. лв. С около 1,2 млн. лв. нараства просрочието на общините спрямо края на 2018 г., посочват от министерството на Владислав Горанов.

До края на юни Столична община, Пловдив, Бургас, Сливен, Русе и Стара Загора формират най-голям излишък по бюджета си. Спрямо края на 2018 г. най-голямо намаление на задълженията за разходи отчитат Столичната община, Пловдив и Перник. Най-голямо намаление на поетите ангажименти за разходи спрямо края на предходната година имат Септември, Хасково, Видин, Смолян и Созопол.

Общинският дълг и гаранции към 30 юни възлизат на 1,3 млрд. лв. - 602,7 млн. лв. е вътрешният, а 782,6 млн. лв. е външният. Близо 85% от средствата са за финансиране на инвестиционни проекти.

За задълженията при 9 общини без Велинград, където има съгласуван план за оздравяване през 2017 г., се наблюдава намаление на просрочието. Със заем от централния бюджет са покрили предвидените за погасяване просрочени задължения - Симитли, Видин и Мизия. При 6 общини просрочията намаляват с по-бавен от заложения план.

Общини с най-голям дял на просрочените задължения спрямо годишните разходи са Чирпан - 66,9%, и Белоградчик - 55,1%. С най-голямо отрицателно салдо е Смолян - 3,8 млн. лв.