В патрулките - ПОС терминали и комплект за първа помощ

Най-натовареният пътен участък в България - магистрала “Тракия” от София до Пловдив, да е без пътни полицаи, а нарушителите да се регистрират от камери. С тях може да се следят скорост на движение и поведение на водача, наличие на “Гражданска отговорност”, технически преглед и други.

Това и още много предложения са в анализа за състоянието на пътната безопасност в България. Подобен документ се изработва за първи път у нас, заяви пред “24 часа” Малина Крумова, председател на Държавната агенция “Безопасност на движението по пътищата”.

Анализът препоръчва да се продължи с поетапно обезпечаване на основните пътни артерии с автоматизирани технически средства и системи за контрол, като се предлага финансирането да е от Фонд за безопасност на движението. Камери били нужни и в градовете, за да се контролират скоростта, неправилното паркиране, движението в бус лентите.

През 2018 г. в България са регистрирани 6684 катастрофи с пострадали хора - 611 загинали и 8466 ранени. 5,3% от произшествията са станали на общински пътища, 31,9 на сто – по републикански, а най-големият процент – 62,8, са в градска среда.

Анализът отчита, че по-голямата част от произшествията се случват в границите на населените места и по общинската пътна мрежа. Процедурите по пътна безопасност като одити и инспекции, валидни за републиканската пътна мрежа, оставали извън полезрението на общинските администрации и затова се преапоръчва прилагането им да се разшири.

Според статистиката

96% от

катастрофите са

заради грешка

на водачите

При изготвянето ѝ обаче не се вземали предвид окончателните резултати от експертизите, както и не се обследвали задълбочено причините, поради които шофьорът е допуснал грешка, довела до инцидент.

Затова експертите настояват да се изработи нова методика за тежките пътни инциденти. Те трябвало да се изследват от различни специалисти - пътни полицаи, инженери, експерти по пътна безопасност и други. Водещо да бъде не установяването на вина, а причините за реакциите на водачите, изправността на превозното средство, състоянието на инфраструктурата, метеорологичната обстановка. Така по-точно щели да се определят причините за катастрофата и ще се набелязват по-адекватни мерки за дългосрочно повишаване на пътната безопасност.

Състоянието на републиканската мрежа се подобрява значително, показва анализът. Второкласните пътища са относително добри, но третокласните и общинските шосета са с незадоволително качество на настилката.

77 са местата

с концентрация

на катастрофи

по републиканската мрежа. За тях се изготвя интерактивна карта, която да е достъпна за всички. Изискват се допълнителни мерки за тези рискови участъци - да се почисти крайпътното пространство, да се обновят маркировката и знаците.

Разработват се също краткосрочни и дългосрочни мерки за обезопасяване на крайпътното пространство, осигуряване на т.нар. свободна от препятствия зона. Целта е да се намалят произшествията заради напускане на платното за движение, челен удар в зоните на кръстовищата и други. Препоръчва се там, където е възможно, да има физическо разделяне на двете платна за движение, както е по магистралите.

Знаците, които показват място с концентрация на произшествия, трябвало да са валидни 2 г., а в този срок да са взети мерки за отстраняване на причините за катастрофите.

Ще се изследва и участието на автомобили с десен волан в катастрофи. Според Крумова не може да бъде забранена регистрацията на такива коли, тъй като това ще противоречи на европейското законодателство. Възможно било обаче да се въведат ограничителни мерки за закупуването на автомобили с десен волан - чрез по-скъпа застраховка или по-високи данъци.

Друга препоръка в анализа е да се разшири мрежата на центровете за спешна медицинска помощ.

Според данни на Световната здравна организация оказването на компетентна медицинска помощ в рамките на първите 10-15 минути след катастрофа може да намали смъртността с една трета.

Като допълнителна мярка се посочва

оборудването на

автомобилите на

Пътна полиция

с медицински

чанти за първа

помощ,

тъй като пътните полицаи почти винаги са първи на мястото на катастрофа. А те минавали обучение за оказване на първа помощ и можели да помогнат на пострадалите. Нужно било и всички шофьори в държавни и общински институции да преминават периодични курсове за първа помощ, както и да има политика максимално широк кръг от населението да има такова обучение.

Според Крумова законодателството и наредбите са фрагментарни и е необходима систематизация. Законите трябвало да са ясни и прости. Регулирането на движението по пътищата се урежда с три закона - за движение по пътищата, за пътищата и за автомобилните превози, с 2 правилника и 70 наредби. 18 пък са институциите, които отговарят за един или друг елемент от движението по пътищата.

Отказват услуги, ако има неплатена глоба за нарушение

Бързото събиране на глоби при нарушения на пътя също е сред мерките, залегнали в анализа. Сега процедурата била тромава и неефикасна. В момента за нарушение на пътя се пише акт, а след това - наказателно постановление. Само при електронните фишове тази процедура е спестена. Всичко това пораждало чувство за безнаказаност.

Предлага се бързо и преди всички други промени да се направи изменение в Закона за движение по пътищата, с която да се облекчи процедурата по събиране на наложените санкции. Готови са вече конкретни текстове, с които ще се създаде специален, облекчен ред за осъществяване на административно - наказателна отговорност за нарушения.

Предвижда се, ако граждани имат неплатени глоби по Закона за движение по пътищата, да не могат да ползват административни услуги.

Друга мярка е да се създаде организация за проверка на гражданите (вкл. чуждестранните) на изходните ГКПП за наличие на наложени с електронен фиш глоби, които не са връчени, или са връчени, но не са заплатени. Ако такива бъдат установени, лицата да нямат право да преминат границата, преди да ги заплатят. Това е важна мярка предвид огромния транзитен трафик през нашата страна.

Един от най-важните механизми за подобряване на вземанията е създаването на единен център за обработка на нарушения. Той трябва да функционира пълноценно от следващата година и ще подобри координацията и бързината на обработка на нарушенията.

Всички патрулни автомобили на Пътна полиция трябва да са оборудвани с ПОС терминали, за да могат хората да заплащат санкции веднага на място. Тогава и превенцията от наложеното нарушение е най-голяма, защото на момента шофьорът усеща последствието от неразумното си поведение на пътя.

Препоръчва се още създаване на възможност за онлайн справки за дължимите санкции и тяхното заплащане по електронен път.