Когато лихвените проценти са ниски, всеки проект изглежда добър, поддържа се съществуването на зомби компании, а това предпоставя бъдещи проблеми, предупреждава подуправителят на БНБ

Като възнаграждение за отложено потребление, положителният лихвен процент създава предпоставки за акумулиране на средства за инвестиции. Отрицателният лихвен процент обаче променя икономическата култура, особено на младите, като ги лишава от стимула да спестяват, а ги насърчава да поемат дълг. Застаряващите домакинства пък ги възприемат като заплаха за възможността след пенсиониране да запазят днешното ниво на потребление и ги принуждават да трупат повече спестявания.

Това заявява подуправителят на БНБ Калин Христов на финансов форум в София. Той посочва още, че бизнесът също реагира на лихвените проценти- когато те намаляват, се очаква фирмите да вземат повече заеми и да инвестират повече. Когато обаче станат отрицателни , бизнесът ги третира като сигнал за бъдеща несигурност, а това понижава потенциала за възвращаемост от инвестициите. Силно отрицателните лихвени проценти имат въздържащ ефект върху инвестициите и това се вижда в данните, заявява Христов.

„Днес сякаш всеки може да получи кредит, а когато лихвеният процент е близо до нула, всеки инвестиционен проект изглежда добър. Това е потенциал за бъдещи проблеми в обслужването на кредитите“, предупреждава още той.

Според Христов, високите лихви елиминират неефективните начинания, докато средата на много ниски лихвени проценти позволява да се поддържа съществуването на високо задлъжнели и нископроизводителни компании – така наречените зомби компании. В България лихвените проценти вече също са много ниски. „Всеки предприемач може да си зададе следния въпрос - заслужавам ли толкова ниски лихвени проценти и цената на кредита ми достатъчно ли оценява риска в моя бизнес модел?“

Подуправителят на централната банка припомня, че: „Създаването на еврото е по-скоро политически проект, отколкото пример за добре конструирана обща валута“. Той отбелязва липсата на ключовите икономически фундаменти, нужни на успешен паричен съюз – фискален капацитет за преки трансфери между отделните държави членки и единен финансов пазар. „За да може еврото да бъде запазено в средносрочен и дългосрочен период, се появи натиск за допълнителна интеграция“, припомня той, и подчертава, че така и не "наблюдаваме воля за осъществяване на радикални институционални промени и структурни политики в еврозоната".

Според Христов, ЕЦБ е принудена да води стимулираща парична политика по два канала – чрез лихвената политика, която достигна екстремална форма с отрицателните лихвени проценти, и чрез политиката на количествени облекчения, която на практика води до директно финансиране на правителствата в еврозоната чрез купуване на техен дълг. „Сигурни ли сме, че знаем кой проблем решава подобна политика и дали всъщност днес не залагаме допълнителни проблеми за бъдещето?“, попита той.

И специално отбеляза: „Механизмът на нашия валутен борд ни дава голямо предимство, че не можем да купуваме правителствен дълг, което е един от основните фактори правителствата да са фискално дисциплинирани“.