Пицата и пастата безспорно са двете коронни изпълнения на италианската кулинарна школа. И докато двете си оспорват вниманието на ценителите на средиземноморската кухня и споровете между феновете на единия и другия отбор продължават, безспорно можем да кажем кое е по-древното блюдо.

Смята се, че почти веднага след като хората започват да мелят брашно, се появява и бабата на съвременната паста. Тя е представлявала само тесто от брашно и вода, изпечено на слънце. Първите рецепти за приготвяне на тестени изделия на нашите предци коренно се различават от съвременността. Смята се, че стигайки до началото на новата ера пастата се приготвяла печена. Дори след като векове по-късно започват да я варят, го правят в мляко, подправяйки го с масло, захар и сирене. Понякога се използвал бульон вместо мляко. Едва в началото на 19 век кулинарната революция разделя сладките и солените ястия и помага на макароните да се срещнат със сосовете.

Днес на пазара има повече от 350 вида макаронени изделия. Невероятното разнообразие на форми може да варира от класически тръбички до тенис ракети. Почти всяко голямо събитие в света може да насърчи производителите да приемат нова форма.

Италиански кулинарни герои като пене, лингуини, талиатели, спагети, ригатони, канелони, фетучини, букатини вече са придобили световна известност. Класическата сушена паста се приготвя от твърди сортове пшеница. Мнозина пък предпочитат прясната паста. В днешно време производителите на това изумително тестено изделие са се погрижили и за хората със специални изисквания към храните – пастата може да бъде пълнозърнеста или безглутенова. Но дори макароните с най-високо качество трябва да бъдат приготвени правилно, за да предизвикат възхищението на ценителите.

Най-популярният вариант в света за готвене на тестените изделия е до състоянието, наречено „al dente“, което буквално означава „до зъб“. Така в средата на пастата се запазва малка твърдост. Другото правило на италианските кулинари е да се вари в много вода – на 100 грама паста един литър вода. След това може да комбинирате по желание със зеленчуци, сирена, бекон, пилешко месо, кайма и т. н. А за вкуса на истинската паста голям принос има и сосът, за който също има много варианти – болонезе, карбонара, сметанов сос с гъби, неаполитана, маринара, доматен и мн. др.

Както пастата е емблема на италианската кухня, така фондюто е един от върховете в швейцарската кулинарна традиция. Историята на прочутия специалитет от разтопени сирена също е доста продължителна – корените му се търсят около 7 века назад в западната част на алпийската държава.

Има поне 2 теории за появата на швейцарското национално ястие. Отивайки на работа в снежните Алпи, швейцарските овчари носели със себе си обикновени храни - хляб и сирене. Също така, разбира се, винаги е имало вино, за да се затоплят в студа. Веднъж, в опит да придадат някакъв вкус на втвърдено сирене, пастири решават да го разтопят в тенджера над огън с добавяне на вино. В получената маса се потапят корички хляб. Резултатът е стигнал и до нас.

Има и друга легенда за появата на лакомството от швейцарско сирене. През 13 век един монах решил да заобиколи забраната да се яде твърдо сирене по време на Великия пост. Той загрява продукта до течна консистенция и го представя като „супа от сирене“. Останалите монаси дълго време спорили доколко такова ястие се различава от забраненото сирене, но в крайна сметка позволили да се консумира по време на пост.

Каквато и да е историческата истина, днес деликатното швейцарско сирене, лениво разтопено на бавен огън, не оставя безразлични дори и най-капризните гурмани.

За фондю са необходими сирене Грюйер, Ементал или други сирена, сухо бяло вино, царевично брашно и хляб, нарязан на кубчета. Не може да се мине и без подправки като бял пипер, черен пипер, индийско орехче, стебло целина, лимонов сок и др. Всички съставки без хляба се смесват в специален съд, обтрит предварително със скилидка чесън. Първо се загрява виното, а след това постепенно се добавят парченцата сирена. В отделен съд се разтваря брашното с лимоновия сок и се добавя към сирената. Овкусява се с подправките и се сервира с парченца хляб или крутони, които се топят в горещата вкусна и ароматна смес.

Докато италианците спорят пицата или пастата са по-вкусни, а швейцарците продължават да издигат в култ своето фондю, вие може сами да се убедите в качествата на традиционните блюда от Апенините или от Алпите. Още по-добре е за целта да изберете място с уютна обстановка и отлична кухня, каквито са ресторант Леонардо и ресторант Фондю в Банско.