Брутният вътрешен продукт на България се повишава през третото тримесечие на 2019 година с 0,8% спрямо второто тримесечие, когато нарасна с 0,9%, като на годишна база икономическият растеж се забавя слабо до 3,7% след експанзия с 3,8% през периода април - юни, показва предварителна оценка на Националния статистически институт (НСИ).

Това представлява най-сдържано нарастване на БВП на тримесечна база от година насам (от третото тримесечие на 2018-а), докато експанзията на годишна база все още остава третата най-добра от две години насам, въпреки че тя се забави след 3,9% през първото и след 3,8% през второто тримесечие на текущата година.

Според предварителните данни на НСИ за третото тримесечие на тази година произведеният брутен вътрешен продукт възлиза на 31,764 млрд. лева по текущи цени, като на човек от населението се падат 4544 лева.

Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност през третото тримесечие на 2019 година възлиза на 27,395 млрд. лева по текущи цени.

През периода юли - септември относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката намалява равнището си с 0,6% спрямо същия период година по-рано. В същото време индустриалният сектор увеличава относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 0,9 процентни пункта до 27,0%, докато реализираната добавена стойност от дейностите в сферата на услугите намалява до ниво от 66,9% спрямо 67,2% през третото тримесечие на 2018-а година.

Крайното потребление през третото тримесечие нараства с 0,9% на тримесечна база (след повишение с 1,1% през предходните три месеца и скок с 2,4% в началото на годината) и нараства на годишна база с 4,9% (след ръст с 5.5% през предходните три месеца и с 5,7% през първото тримесечие). Брутната добавена стойност в икономиката пък нараства с 0,6% на тримесечна база и с 3,5% спрямо година по-рано (след повишения съответно с 1,1% и с 3,7% през второто тримесечие).

Външнотърговското салдо е положително и в размер на цели 4,4555 млрд. лева, като през периода юли - септември износът на стоки и услуги се увеличава с 4,3% на тримесечна база (след понижение с 3,4% през второто тримесечие) до 21,4519 млрд. лева и нараства на годишна база с 1,3% след понижение с 2,5% през периода април - юни. В същото време вносът се повишава с 3,9% на тримесечна база (след свиване а с 5,4% през предишните три месеца) до 16,9964 млрд. лева, като на годишна база вносът нараства с 1,2% (след спад с 3,9% през април - юни).

Положителното външнотърговско салдо се отразява позитивно на икономическия растеж, като търговският излишък в размер на 4,4555 млрд. лева представлява 14,0 процентни пункта от БВП през третото тримесечие на тази година и е една от причините за стабилния икономически растеж, отчетен от НСИ.

Данните на НСИ показват, че принос за икономическия растеж през периода юли - септември 2019-а година спрямо година по-рано оказват и нарастването на индивидуалното потребление с 5,1%, колективното потребление на държавното управление - с 5,0%, както и бруто образуването на основен капитал, което се увеличава с 1,8 на сто.

НСИ представи и данни, показващи увеличаване на производителността на труда през третото тримесечие на годината.

БВП на един зает в нашата страна нараства с 3,0% спрямо третото тримесечие на 2018 година. Заетите лица в икономиката на страната през периода юли - септември са 3,6852 милиона, а общият брой отработени часове е 1,4801 милиарда.

Структурата на заетостта по икономически сектори през третото тримесечие на 2019 година спрямо съответния период година по-рано показва увеличение на относителния дял на индустриалния и на сектора на услугите.

На едно заето лице се падат 8619,2 лева от текущия обем на БВП, като всеки зает създава средно 21,5 лева БВП за един отработен час.

Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през третото тримесечие се увеличава реално с 3,1%, докато брутната добавена стойност за един отработен човекочас нараства реално с 3,0% спрямо година по-рано.

Равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 7971,0 лева от БДС средно на един зает и 19,1 лева за един отработен човекочас, докато в сектора на услугите всеки зает произвежда средно 7761,3 лева БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 19,5 лева от текущия обем на показателя.

Най-ниска остава производителността на труда в аграрния сектор – едва 2513,2 лева БДС на един зает и скромните 6,4 лева за един отработен човекочас.