42 088 са т.нар. богати пенсионери, които вземат тавана на пенсията от 1200 лв. Това показва справка от онлайн статистиката на Националния осигурителен институт за август 2020 г.

В това число не влизат хората, които вземат максимална пенсия с включени вдовишки или инвалидни добавки.

5 пъти повече са мъжете, които получават максимални пенсии. Към август 2020 г. над 34 хил. българи са получавали тавана, докато жените в групата са едва 7942. Причината е, че мъжете са получавали по-високи заплати, а и се пенсионират по-късно от жените.

Според статистиката наетите жени доминират в сектори, в които размерът на заплатата е под средния за страната.

Най-много са

богатите

пенсионери в

София - 16 466,

докато в

Силистра те са

едва 143,

показва справката по области. Най-многобройна е групата на пенсионерите на възраст между 65 и 69 г. - 11 602. Догато тези под 54 г. са около 2000 души.

Над 1970 с максимална пенсия са били под пагон. Максимална пенсия получават 8441 миньори, водолази, работници в тежката промишленост, които вземат тавана.

758 пък са пенсионерите с таван, въпреки че вземат пенсии за инвалидност поради общо заболяване. А четирима пък са тези заради инвалидност поради трудова злополука и професионална болест.

От края на 2009 г. има решение на комисията по дискриминация, че таванът на пенсиите е дискриминационен и парламентът трябва да го премахне.

Таванът на пенсиите е въведен с Кодекса за социално осигуряване още през 1999 г. и тогава е фиксиран на 35% от максималния осигурителен доход, който пък се определя ежегодно с бюджета на държавното обществено осигуряване. Той трябваше да падне през 2019 г. В последния момент обаче през октомври 2018 г. той се закова на 40% от максималния осигурителен доход.

Инициативен комитет всяка година иска отпадането му. Според него той е ограничение, което засяга граждани, чиято

работа с голямо

психическо и

физическо

натоварване и

риск за живота

им - миньори, летци, служители от Ръководството на въздушното движение, моряци, енергетици, химици, служители от службите за сигурност. А хора с престижни професии като финансисти, лекари, директори и др. също са ограничени от него.

Според тях не е справедливо да има неограничени от тавана пенсии за избрани. Такива могат да получават само бивши министър-председатели, президенти и членове на Конституционния съд. Както “24 часа” вече писа, такива са получавали 38 човека през 2019 г.

28 209 пенсионери са ограничени от тавана в размер на 1200 лв. и реално не получават пълната пенсия, която им се полага, писа още “24 часа”. Противно на твърденията, че бюджетът на НОИ се натоварва най-вече от големите пенсии на военни и полицаи, които се пенсионират и по-рано от останалите, статистиката показва друго. Само 6754 са бившите офицери, чиито пенсии надхвърлят тавана, като само на 269 от тях са изчислени пенсии над 2050 лв. месечно.

82,8 млн. лв. е годишното спестяване на НОИ от тавана на пенсиите при близо 9,9 млрд. лв. платени по това перо от осигурителния институт през 2019 г. Сумата е 2 пъти по-малка от прогнозираните от НОИ близо 160 млн. лв. годишен разход, ако отпадне таванът на пенсиите.

Почти всеки пенсионер защитен от запор

Пенсиите на над 1,8 млн. души са защитени от запор. Това са около 87% от пенсионерите у нас. Удръжки заради запори могат да се правят на 270 хил. души. Причината е, че доходи под размера на минималната заплата не могат да бъдат секвестирани.

1,8 млн. души са пенсионерите, които вземат до 610 лв. без добавките за чужда помощ, които са защитени от закона принципно, обясниха експерти.

Най-често пенсии се запорират заради неплатени сметки за ток, парно, данъци или други комунални услуги. Справка в Националния осигурителен институт показва, че през миналата година под запор са били 4527 пенсии за общо 666 хил. лв.

Според Гражданския процесуален кодекс запор на пенсиии и заплати не може да се налага на хора с доходи под минималната заплата - 610 лв. Размерът на удръжките при тези, които нямат защита, пък се определя в зависимост от дохода. Така, ако пенсионер или работещ получава между 610 и 1220 лв., той ще се разделя с 1/3 от доходите си, ако няма деца, или с 1/4, в случай че се грижи за непълнолетен наследник. Това означава, че ако пенсионер получава 611 лв. и е осъден от частен съдебен изпълнител, ще му бъдат удържани до 203,66 лв. или 152,75 лв. в зависимост от това дали има, или няма деца, за които се грижи.

Ако доходите на длъжниците варират между 1220 и 2440 лв., то запорът им ще бъде между 1/2 или 1/3 в зависимост дали имат деца, или нямат.

Когато се налага запор на заплатата обаче, се взема за база нетният ѝ размер след приспадане на задължителните осигуровки и данъците.

Изцяло несеквестируеми са и обезщетенията по Кодекса за социално осигуряване - за майчинство, обезщетенията по болест, обезщетенията за безработица. Съгласно Кодекса за застраховането такива са и изплатените обезщетения за неимуществени вреди по застраховки “Живот”, “Злополука” и “Гражданска отговорност”, както и помощите по Закона за социалното подпомагане - месечни, еднократни и целеви, освен за вземания за издръжка на деца. Горните правила не важат при вземане за издръжка - в този случай длъжникът не може да се позовава на несеквестируемост.

Налагането на запор се извършва от публичен изпълнител с постановление за обезпечение. Той може да се налага, когато не се погасяват банкови кредити, лизинг на автомобил, нов телефон или техника, частни заеми и т. н., както и за комунални плащания - сметки за парно, вода, ток, телефон и др.

При налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника счетоводителят започва да прави удръжки съобразно указанията в запорното съобщение, като съобразява получаваното от длъжника възнаграждение.

При неяснота как да се удържа работодателят трябва да поиска указания от съдебния изпълнител, за да може удръжките да са съобразени с несеквестируемия минимум и праговете, обясняват юристи.