Министерството на правосъдието предлага мащабна реформа в производството по несъстоятелност

Промените в Търговския закон, публикувани за обществено обсъждане днес, предвиждат още бързина на процеса по несъстоятелност, засилване на контрола върху синдиците, намаляване на съдебните такси, подобряване на оздравителната процедура в производствата по несъстоятелност

Ускоряване на производствата по несъстоятелност, въвеждане на електронен публичен търг при продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността, допълнителни мерки срещу недобросъвестно поведение на страните, намаляване на съдебните такси, завишаване на критериите към синдиците и контролът върху дейността им, подобряване на оздравителната процедура в производствата по несъстоятелност, са само част от ключовите изменения и допълнения на Търговския закон, предложени от Министерството на правосъдието.

Законопроектът, който бе публикуван днес за обществено обсъждане, цели усъвършенстване на правната рамка на несъстоятелността в България, съобщиха от ведомството.

Оттам уточниха, че той  е и в изпълнение на ангажиментите на България след присъединяване към Валутен механизъм II и с оглед на стремежа ни към бъдещо членство в еврозоната.

Предложените промени са планирани и в Пътната карта за реформа на рамката на несъстоятелността и стабилизацията в България, която бе разработена съвместно с Европейската комисия през 2019 г., като

крайният резултат е намаляване на

междуфирмената задлъжнялост

и увеличаване на икономическия растеж

Към настоящия момент са отчетени редица слабости в прилагането на законодателството относно процедурите на производствата по несъстоятелност – голяма продължителност, ниска ефективност, високи разноски, рядко цялостно удовлетворяване на кредиторите, недостатъчната прозрачност на процедурите по осребряване, провеждани от синдиците и на процедурите по продажба.

Промените имат за цел създаване на ясни критерии за откриване на производство по несъстоятелност и стабилизация.

Подобрява се дефиницията на понятието „свръхзадълженост“, като основание за откриване на производство по несъстоятелност при капиталовите дружества, така, че то да отразява отрицателния собствен капитал на търговското дружество, но да е обвързано и от преценка на вероятността дружеството да може да продължи да функционира като действащо предприятие.

Също така се дава се възможност на длъжника да поиска спиране на индивидуалните принудителни производства срещу имуществото му с цел обезпечаване на възможността за оздравяването на предприятието.
За бързина на производството се въвежда:

нов механизъм за предварително осребряване от синдика на актив на длъжник,

максимална публичност на акта на съда за определяне размера и срока за внасяне на авансираната за разноските сума, както и на мотивираното искане на синдика за предварително осребряване на конкретен актив чрез обявяването му в Търговския регистър;

предотвратява се възможността за многократни и неограничени на брой спирания на производствата;

предвиждат се изключения от правилото за спиране на завареното индивидуално принудително изпълнение по ГПК върху имущество на длъжника;

съобщенията за производството по отмяна на решение на събрание на кредиторите ще се извършва чрез обявяване в Търговския регистър.

Регламентира се единен процес на разглеждане на молби в рамките на едно и също производство по несъстоятелност.

За ускоряване на процеса и намаляване на административната тежест във фазата на предявяване и приемане на вземанията се въвеждат стандартизирани образци на молбата за предявяване на вземанията и за изготвяните от синдика списъци на приетите и неприети вземания, сметки за разпределение и отчети, както и на декларациите и съгласието на синдика по чл. 656, ал. 1 и 2 от ТЗ.

Предвидено е намаляване на съдебни такси за отменителните искове чрез определянето им върху една четвърт от цената на иска.

Повишава се ефективността на процеса по осребряване на имуществото, като се въвежда електронен публичен търг при продажбата на имуществото от масата на несъстоятелността като основен способ на осребряване за постигане на оптимална цена с оглед на неговата прозрачност, ефективност и бързина.
Като допълнителна мярка за предотвратяване на недобросъвестно поведение на страните в производствата се предвижда прекратяване на висящите към момента на откриване на производството арбитражни производства, с предмет вземания на кредитори на длъжника.
Отпада институтът на първото събрание на кредиторите, провеждано въз основа на списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника, които често не отразяват реалните кредитори, и което на практика вече не се провежда по повечето дела по несъстоятелност след промяна в ТЗ от 2016 г.

Събрание на кредиторите за избор на постоянен синдик ще се свиква след одобряване от съда на първия списък на приетите вземания т.е. след идентифициране на истинските кредитори на длъжника.

Предлага се промяна на правилата, уреждащи местната подсъдност с оглед предотвратяване на злоупотреби от страна на недобросъвестни длъжници, които променят седалището си единствено с цел „избор“ на съд по несъстоятелност. В тази връзка се предлага местната компетентност на съда по несъстоятелността да се определя според седалището на длъжника, вписано 6 месеца преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Създават се специални процесуални правила при обжалване на решенията, постановени в различните фази на развитие на производството. Целта е преодоляване на съществуващите противоречия между правните норми, водещи до противоречива практика на съдилищата при администриране на въззивните и касационните жалби.

За гарантиране на качеството на оценките на активите се въвеждат изисквания за оценителите, независимо дали те са определени от синдика или от събранието на кредиторите.

Завишават се критериите към лицата, които могат да бъдат синдици, като се предлага минималният изискуем стаж по специалността да е 5 г.

Във връзка с подобряване на оздравителната процедура в производствата по несъстоятелност и стабилизация е предвидено, че министърът на правосъдието съвместно с министъра на икономиката изработват и публикуват практическите указания за изготвяне на план за стабилизация.

Срокът за представянето на план за оздравяване

се удължава на 2 месеца,

с оглед възможността за изготвяне на работещ план за оздравяване и обезпечаване на длъжниците с жизнеспособна стопанска дейност, тъй като съществуващият до сега 1-месечен срок от определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания е твърде кратък за постигане на тази цел.

Текстовете на законопроекта са обсъдени и подготвени от широк кръг експерти и представители на Върховния касационен съд, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, окръжни съдилища, професионалните организации на синдиците, академичната общност, Министерството на финансите и Министерството на икономиката, съобщиха от правосъдното министерство.