Бизнесът ще подкрепи бюджета, но под условие, Домусчиев предупреждава, че дефицитът ще помпа инфлацията
От КРИБ продължаваме да сме притеснени от високите нива на инфлация, тъй като всеки бюджетен дефицит в условията на пълна заетост в икономиката ще повиши още повече инфлацията, без значение каква е текущата конюнктура в горивата, храните или услугите. Това пише в позиция на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) за проектобюджета за 2026 г., която е публикувана във фейсбук профила на председателя на КРИБ Кирил Домусчиев.
В нея бизнесът поставя своите условия в замяна на подкрепата си за бюджет 2026. По-късно днес тристранката - бизнес, синдикати и изпълнителна власт, ще обсъдят финално параметрите. Работодателската организация настоява за по-решителни реформи в публичния сектор, ограничаване на разходите и ускоряване на структурните промени в държавната администрация. Според бизнеса без подобни мерки няма как да бъде гарантирана дългосрочната финансова стабилност и овладяването на инфлацията.
Ето какво глави цялата позиция:
В КРИБ имаше сериозни дискусии дали да подкрепим Бюджет 2026 в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). От една страна, този годишен бюджет вече е до голяма степен изпълнен и правителството е поставено пред свършен факт за първите 7 месеца от годината. От друга страна, почти всички реформи за намаляване на разходите са отложени за 2027 г., а управляващата партия има мнозинство и може да действа много по-бързо и смело. Все пак, премахването на автоматизмите и плащането на осигуровки от всички са стъпки в правилната посока. Ето защо, КРИБ ще постави на днешното заседание на НСТС следните точки като основа за получаване на подкрепата ни за Бюджет 2026:
1. Да не се индексират заплатите в бюджетния сектор на служители, които са над максималния осигурителен доход, заради това, че ще започнат да плащат своите осигуровки. Да се индексират само заплатите под максималния таван, а на служителите с нетна заплата под 1000 евро – тя да се индексира с допълнителни 3%. Очевидно колегите от синдикатите не са си свършили работата в доминирания от тях обществен сектор и са допуснали директори с по-големи заплати от тази на Доналд Тръмп да ръководят служители със заплати, близки до минималното възнаграждение. Индексирането на всички заплати на калпак по време на бюджетна криза ще е сигнал, че зимните протести срещу неравнопоставеността не са чути.
2. Премиерът и министърът на финансите да изискат всяко министерство да представя по три разрешителни режими на година, които да минат на мълчаливо съгласие. За всеки непредставен режим, Министърът на финансите да реже по 10% от издръжката на съответното ведомство.
3. Да се състави списък от поне два големи обекта за концесиониране или приватизация през следващата година. Правителството ежеседмично показва шокиращи директорски заплати на дружества, затънали в дългове и загуби. Някои като Топлофикация София дори вече заплашват устойчивостта на цели системи. Когато частен бизнес губи пари, той фалира – а когато държавен губи пари, му дават още повече пари. Време е този абсурд да приключи!!!
4. Всички автоматизми да бъдат премахнати със законови промени в рамките на 2026 г. Да не се допуска и сключване на колективни трудови договори с автоматизми в бюджетния сектор, тъй като средствата идват от данъкоплатците, които не са страна по такива договори.
5. Да се ускори съставянето на управленската програма на правителството като всички мерки, които не присъстват в предизборната програма, да се представят авансово на социалните партньори от икономическия или финансовия вицепремиер. Средносрочната фискална рамка трябва да стъпи върху управленската програма, за да вдъхва доверие и стабилност.
6. Да се състави план за намаляване на заетите в обществения сектор до постигане на 2/3 от средното за ОИСР през 2028 г. България е държава с 35 години модерна пазарна икономика в историята си и в демографска криза – не е нормално да вървим към ситуация, при която в бъдеща 5-милионна България всеки 2-ма работещи в частния сектор ще издържат 1 чиновник, 3-ма пенсионери и 1 неработещ. Математиката не излиза.
От КРИБ продължаваме да сме притеснени от високите нива на инфлация, тъй като всеки бюджетен дефицит в условията на пълна заетост в икономиката ще повиши още повече инфлацията, без значение каква е текущата конюнктура в горивата, храните или услугите. Инфлацията може да бъде намалена под 2% само и единствено чрез изпълнение на бюджет с излишък и смятаме, че такъв трябва да бъде съставен най-късно за 2028 г.
Дано да бъдем чути и нашите предложения – приети.
На 24 юни финансовият министър Гълъб Донев представи проектобюджета за остатъка от 2026 г., който предвижда нов дълг от общо около 6 млрд. евро. Целта е да се овладее нарастващият дефицит, който според плановете трябва да бъде свален постепенно до 3% от БВП през 2027 г. Приходите са заложени на 49,5 млрд. евро, а разходите – 56,8 млрд. евро, като част от финансирането ще дойде чрез облигации на вътрешния и външния пазар.
Сред основните мерки са премахване на автоматични обвързаности на заплати с минималната и средната работна заплата, както и поетапно въвеждане на осигурителни вноски за държавните служители. Предвижда се повишаване на максималния осигурителен доход, увеличаване на винетките с 30%, разширяване на тол системата и облагане на хазартните печалби. Част от администрацията и системите в МВР и МО ще бъдат засегнати поетапно, като се обещава запазване на нетните доходи чрез компенсиращи механизми.
Правителството залага и на засилен контрол срещу сивата икономика – чрез електронно фактуриране, по-строг мониторинг на електронната търговия и горивния сектор, както и блокиране на нелегални хазартни оператори. Капиталовите разходи възлизат на 9,3 млрд. евро, но около 500 млн. евро проекти с висок корупционен риск няма да бъдат финансирани.
