САЩ има над 8133 тона, Германия - 3350, Италия и Франция - по около 2450, а България е с 41 тона

Златото отново се превърна в един от най-важните активи в резервите на държавите. Централните банки вече държат около 36 000 тона злато, а стойността му в официалните резерви изпреварва не само еврото, но и американските държавни облигации.

Според Европейската централна банка в края на 2025 г. златото е било 27% от общите официални резерви в света, срещу 22% за американските трежърите и 15% за еврото. Важното уточнение е, че този скок се дължи не само на покупки, а и на рязкото поскъпване на метала през 2024 и 2025 г.

Парадоксът е, че това се случва в момент, когато самата цена на златото вече не върви само нагоре. След рекордите от началото на 2026 г. пазарът влезе в силна корекция. В края на юни фючърсите на златото паднаха под 4000 долара за тройунция за първи път от ноември 2025 г., а по данни на Dow Jones Market Data, цитирани от MarketWatch,

месечният спад достигаше 13,1%,

което го поставяше на път към най-лош месец от октомври 2008 г.

Reuters също отчете, че златото е близо до седеммесечно дъно и се движи към най-слабо тримесечие от второто тримесечие на 2013 г., основно заради силния долар и очакванията за по-високи лихви в САЩ.

Това обаче не означава, че централните банки се отказват от метала. Напротив, според World Gold Council те са купили нетно 244 тона злато само през първото тримесечие на 2026 г., въпреки че през същия период е имало и повече продажби от отделни държави. Най-активни купувачи в началото на годината са Полша и Узбекистан.

Причината е проста - за централните банки златото не е краткосрочна спекулация. То не носи лихва, скъпо е за съхранение и цената му може да се колебае силно. Но няма кредитен риск, не зависи от обещание на друга държава и не може да бъде “замразено” като валутен актив по същия начин, по който могат да бъдат блокирани доларови или еврови резерви. Затова през последните години златото се превърна в застраховка срещу геополитически риск, инфлация, санкции и съмнения около дълговата устойчивост на големите икономики.

Най-големият официален златен резерв остава този на САЩ - 8133,46 тона. Това е повече от два пъти над германския резерв от 3350,25 тона. Следват Италия с 2451,83 тона и Франция с 2436,97 тона. Китай вече е с 2321,55 тона, а Русия - с 2298,53 тона. Така шестте най-големи държатели са САЩ, Германия, Италия, Франция, Китай и Русия. В топ 10 влизат още Швейцария, Индия, Япония и Нидерландия.

Полша вече е непосредствено след тях с 595,65 тона, след като през последните години

се превърна в най-агресивния купувач в Европа

Полша е и най-яркият пример за новата логика на централните банки. Само през 2026 г. тя е добавила 45,4 тона до април, според анализа на BestBrokers върху данни на World Gold Council. Самият World Gold Council посочва, че през април Полша е купила нови 14 тона и е достигнала около 595 тона златни резерви, или около 30% от общите си резерви.

Другата страна на процеса са държави, които използват златото не за трупане, а като ликвиден буфер. Турция е най-показателният случай. Според ЕЦБ турската централна банка е продала или дала назаем около 130 тона злато в началото на 2026 г., за да защити лирата, да посрещне по-високите разходи за енергиен внос и да овладее икономическия натиск. В доклада на BestBrokers Турция е посочена като най-големия нетен продавач за първите месеци на 2026 г., с намаление от над 78 тона по официалните резерви и още по-голям ефект, ако се включат всички операции със суапове и ликвидност.

Картината е различна, ако се гледа не количеството злато, а делът му в резервите. Тогава начело не са най-богатите икономики, а държави, при които златото заема почти целия резервен портфейл.

Венецуела е на първо място с 92,5% дял на златото в резервите, макар да държи само 161,22 тона. Следват Узбекистан с 414,3 тона и 86,9% дял, Боливия с 23,5 тона и 85,7%, САЩ с 83,3%, Германия с 83%, Ливан с 81,2%, Киргизстан с 81,1%, Франция с 80,9% и Италия с 80%.

Този показател е важен, защото показва зависимостта от златото, а не богатството на държавата. Боливия например има много висок дял, но само 23,5 тона. САЩ имат сходен дял, но резервът им е 8133 тона. Узбекистан е отделен случай, защото е голям производител на злато и централната банка може да натрупва резерви от местен добив. Венецуела и Ливан пък са примери за икономики, при които златото остава ключова опора на фона на валутна и финансова нестабилност.

На глава от населението класацията изглежда още по-различно. Швейцария е първа с около 115 грама злато на човек, въпреки че е едва седма по общ размер на резервите. Ливан е втори с 48,64 грама на човек. Италия, Германия и Франция са близо една до друга, с приблизително 36 до 42 грама на човек. САЩ, въпреки огромния си общ резерв, са по-назад по този показател, с 23,3 грама на човек.

България е далеч от големите държатели, но резервът ѝ никак не е символичен. Според данните в анализа на BestBrokers към март 2026 г. страната държи 41,04 тона злато, което представлява 66,3% от резервите. Това прави около 6,16 грама на човек.

През 2025 г. БНБ купи 66 000 тройунции, или 2053,2 кг злато, във връзка с подготовката за въвеждането на еврото, като сделката беше под 1% от международните валутни резерви на централната банка. След влизането в еврозоната част от резервните активи, включително злато,

бяха прехвърлени към ЕЦБ,

което обяснява спада от 42,93 тона в края на 2025 г. до 41,04 тона през първото тримесечие на 2026 г.

Може да се направи извод, че вече няма единна посока на движение. Едни централни банки купуват, защото искат защита срещу геополитически риск и зависимост от долара. Други държат огромни исторически резерви, без да ги пипат. Трети продават част от златото, когато им трябва валута или когато искат да стабилизират вътрешния пазар. Това обяснява защо златото може едновременно да поевтинява на борсите и да остава стратегически актив за държавите.

World Gold Council също отчита тази нагласа. В проучването си за 2026 г. организацията посочва, че 89% от анкетираните централни банки очакват глобалните златни резерви да се увеличат през следващите 12 месеца, а рекордните 45% очакват да увеличат и собствените си резерви. Основните мотиви са поведението на златото при кризи, диверсификацията, защитата от инфлация и геополитическият риск.

Затова последната корекция в цената

не променя основния процес

За инвеститорите златото може да е актив, който се купува и продава според лихвите, долара и краткосрочния риск. За централните банки то все повече е част от финансовата сигурност на държавата. Именно това връща метала в центъра на световната парична система.