Горещите вълни, сушите и наводненията не са само климатична новина. Те свиват производството, качват себестойността на храните, удрят туризма, строителството и земеделието, а България е сред уязвимите икономики в ЕС

Европа започва да плаща все по-видима икономическа цена за горещините, сушите и наводненията. Това, което доскоро изглеждаше като тема за метеоролози и еколози, вече влиза в моделите на централните банки, в прогнозите за инфлацията, в бюджетите за бедствия и в сметките на бизнеса.

Лятото на 2025 г. даде един от най-ясните примери. Според анализ на д-р Сериш Усман от Университета в Манхайм и икономистите Майлс Паркър и Матилд Валат от ЕЦБ екстремните събития през юни, юли и август 2025 г. - горещи вълни, суша и наводнения, ще намалят брутната добавена стойност в засегнатите европейски региони с 43 млрд. евро само през 2025 г. Това е 0,26% от общата икономическа продукция на ЕС. Още по-важното е, че ефектът не приключва със спадането на температурите. Авторите изчисляват, че до 2029 г. годишната загуба в засегнатите региони може да достигне 126 млрд. евро спрямо сценарий без тези климатични удари.

Allianz Research направи отделна оценка за горещите вълни през 2025 г. и изчисли, че те могат да отнемат около 0,5 процентни пункта от растежа на БВП в Европа. В същия доклад за България са отчетени 16 дни с температури над 32 градуса в периода от 1 май до 14 юли 2025 г., с оценен ефект от 0,6% върху разходите за труд и 0,4 процентни пункта върху БВП.

Така

се оформя нова икономическа реалност

Жегата вече не е просто неудобство, а производствен фактор.

Европа е особено изложена на този риск, защото се затопля по-бързо от много други части на света. В доклада за климата през 2025 г. се посочва, че поне 95% от Европа са имали температури над средните за годината, а горещите вълни са обхванали райони от Средиземноморието до Арктика.

Лятото на 2025 г. е четвъртото най-топло европейско лято. Средната температура над сушата в Европа е била с 0,9 градуса над средното за периода 1991-2020 г. В западната и южната част на континента условията са били по-топли и по-сухи, а в Югоизточна Европа сушата и ниските речни нива са били особено изразени.

Икономическият механизъм е по-прост, отколкото изглежда. Когато температурите станат твърде високи, хората работят по-бавно, правят повече паузи, боледуват по-често или изобщо не могат да работят на открито в определени часове. Това се вижда най-силно в строителството, земеделието, транспорта, туризма, логистиката и част от индустрията.

Производителността

пада, сроковете се удължават, разходите растат

При суша ударът първо минава през земеделието. По-ниски добиви от царевица, слънчоглед, соя, зеленчуци и фуражи означават по-малко суровини, по-високи цени и натиск върху животновъдството. После ефектът се прехвърля към хранително-вкусовата индустрия, търговията и потребителите. Ако сушата засегне няколко големи земеделски региона едновременно, ценовият ефект може да се усети и в страни, които не са пряко пострадали.

Наводненията действат по друг канал. Те разрушават пътища, мостове, сгради, складове и производствени мощности. Но щетата не е само в ремонта. Ако завод спре, ако доставка се забави, ако туристически район остане недостъпен, загубата продължава и след като водата се оттегли. Именно затова анализът на Усман от Манхайм и ЕЦБ отчита не само непосредствените щети, а и по-дългите икономически последици.

Авторите на изследването посочват, че по-малки икономики като България, Малта и Кипър са особено уязвими, защото щетите са големи спрямо размера на икономиката.

Това е важната разлика между абсолютната и относителната щета. Италия и Франция губят повече пари като сума, защото са много по-големи икономики. Но за по-малки държави подобни събития могат да тежат повече като дял от икономиката, бюджета и доходите.

България има всички причини да гледа на тези оценки сериозно. Националният институт по метеорология и хидрология отчете, че лятото на 2025 г. е било едно от най-горещите и едно от най-сухите у нас от 1950 г. насам. Средните сезонни температури са били близо до и над нормата, с отклонение до 3 градуса, а сезонните валежи са били между 7 и 75% от климатичната норма. В Монтана е измерена максимална температура 43,5 градуса на 26 юли.

В същия бюлетин на НИМХ се посочва, че през лятото са характерни горещи вълни, множество големи пожари, краткотрайни силни бури, градушки и локални наводнения. Горещите вълни през 2025 г. са били по-кратки от тези през 2024 г., но с по-масов обхват, а през юли по-често и по-масово са достигани температури над 40 градуса. През сезона водните количества на всички реки са били под месечните норми, а реки като Лебница, Факийска и Ропотамо са пресъхвали в отделни участъци.

Ефектът върху земеделието е видим. Съвместният изследователски център на Европейската комисия отчете през август 2025 г., че горещото и сухо време в Южна и Източна Европа е засегнало силно летните култури като царевица, слънчоглед и соя. За Румъния, България, Гърция, Южна Украйна и Турция са отчетени трайни щети при неполивното земеделие.

Това е прекият път от климата към цените. Когато добивите падат, пазарът реагира. Ако проблемът е само локален, вносът може да омекоти удара. Но ако сушата засегне едновременно няколко производствени района, цената на суровината се качва, а производителите на храни прехвърлят поне част от по-високите разходи към крайните цени.

Затова ЕЦБ вече говори за климатичен риск за ценовата стабилност. В работен документ на банката икономистите Максимилиан Коц, Франсоа Куик, Елке Лис и Кристиан Никел изчисляват, че бъдещото затопляне ще увеличава годишната инфлация при храните и общата инфлация. При климатични условия, съответстващи на очакваното затопляне към 2035 г., ефектът върху хранителната

инфлация е оценен

на 0,92 до 3,23 процентни пункта годишно,

а върху общата инфлация - на 0,32 до 1,18 процентни пункта.

Например необичайната жега през юни, юли и август 2022 г. е увеличила годишната хранителна инфлация в Европа с 0,67 процентни пункта. За общата инфлация ефектът е оценен на 0,34 процентни пункта. Ако подобно екстремно лято се повтори, ефектът върху хранителната инфлация може да бъде с около 50% по-силен.

Това уточнение е важно, защото в публичния разговор често се казва, че жегата “качва инфлацията с 0,4-0,9%”. По-точната формулировка е, че такъв е оцененият ефект върху хранителната инфлация при конкретен екстремен епизод. Общата инфлация също се влияе, но по-слабо, защото храните са само част от потребителската кошница.

Въпреки това ефектът е достатъчно голям, за да бъде проблем за централните банки. Те не могат да спрат суша с лихвена политика. Не могат да произведат царевица, да напълнят язовири или да възстановят мостове. Но ако климатичните шокове започнат редовно да качват цените на храните и енергията, те усложняват задачата на паричната политика. Инфлацията става по-трудна за прогнозиране,

а домакинствата усещат най-силно поскъпването точно при стоките от първа необходимост

В това е и социалният риск. По-богатите домакинства могат по-лесно да поемат по-високи сметки за ток, климатици, вода и храна. По-бедните харчат по-голяма част от дохода си за храна и енергия, затова климатичната инфлация ги удря по-силно. Същото важи и за бизнеса. Големите компании могат да инвестират в охлаждане, резервни доставки, застраховки и по-гъвкава организация на труда. Малките фирми често нямат този буфер.

Европейската агенция по околна среда обръща внимание и на застрахователната празнина. Под 20% от общите загуби от климатични екстремности в ЕС през периода 1980-2024 г. са били частно застраховани. В България, Хърватия, Кипър, Литва, Малта, Румъния и Исландия делът на застрахованите щети е под 3%.

Това означава, че когато стане бедствие, сметката често остава за домакинствата, фирмите и бюджета. Ако реколтата пропадне, ако къща бъде наводнена или ако община трябва да ремонтира пътища и мостове, липсата на застрахователно покритие превръща климатичния риск във фискален риск. Държавата е принудена да компенсира, да ремонтира и да отпуска извънредни средства, често след събития, за които е можело да има по-добра подготовка.

Най-голямата грешка би била тези разходи да се третират като изключения. Данните показват обратното - това вече е нова, повтаряща се линия в икономиката. Не всяка година ще има еднакви щети, но тенденцията е към по-чести и по-силни.